"По времето на нашия разказ в градовете цареше смрад, невъобразима за нас, съвременните хора. Смърдяха на тор улиците, смърдяха на урина задните дворове, смърдяха на гнилоч и мишчина стълбищата, кухните - на скапано зеле и овча лой, душните всекидневни - на мухъл и прахоляк, спалните - на мазни чаршафи, спарени пухени завивки и препълнени нощни гърнета".
"Парфюмът", Патрик Зюскинд
Представи си живота със затворени очи. Единственият ти екскурзовод е носът ти. Той те хваща за ръка и те повежда, небрежно сгънал в дясната си ноздра картата на летливото царство на миризмите.
Не е нужно да си Грьонуй на Зюскинд, за да забележиш, че София мирише. Не съвсем като Париж през 18 век, но поне дискретно дъхти. Различните аромати се приплъзват, наместват и завихрят. Те разказват истории, намекват проблеми, ровят в шкафа със спомените. София мирише упорито и всесезонно, но по обективни причини познавателната ти разходка ще е най-пълноценна през лятото.
По време на изгнанието си на Света Елена Наполеон Бонапарт написал: "И със затворени очи бих разпознал моята Корсика по аромата й". Даже да си в ролята на Наполеон обаче, можеш да разчиташ на новосъздаденото офлайн приложение за ориентация в големия град. Чети, пърхай с ноздри и се тагвай наум.
Естествени телесни аромати
Твърде вероятно е да си в градския транспорт. В двумилионна София сектата на отрицателите на декоративната козметика заема важен дял от картата на видовото многообразие. Членовете й вярват, че миризмата на плувнало в естествен сос морно тяло консервира здравия дух и значително укрепва границите на личното пространство.
Привържениците на култа към натуралното събират последователи очи в очи (или по-скоро мишница в лице), директно поднасяйки вярата си към обонятелния ти орган.
Празниците на сектата съвпадат с годишната профилактика на "Топлофикация", когато членовете й дават обет за трайно недокосване на кранчетата в банята и жертвоготовно разпространение на каноните си сред непросветеното софийско множество.
Основни врагове на поклонниците на естествените сосове са поддръжниците на кампанията "Сапун и дезодорант за всяко семейство", които обаче често падат с по 0:7, сразени от токсичното оръжие на съперниците си.
Тютюн, мазнота и сплъстеност
Тапицерията на немалка част от такситата в София носи специфичен аромат на уседналост, който може да те превърти през уханния калейдоскоп от житейски разкази на стотиците посетители преди теб. Таксиметровите шофьори са истински пазители на историята, които бойко бранят духа на преживяното в покоите си, категорично отказвайки срещата с автомивката.
За да гарнират миналото с подобаваща доза романтика и мистичност, немалка част от тях опаковат колата си в цигарен дим (понякога с ваше позволение). По този начин драйвърите умело създават запазена марка аромат, неподражаем и неотклонно препращащ към представата ти за БГ-столичност.
Източен повей
Ако те блъсне миризма на гнили плодове, сурово месо, шафран, адана кебап и тънки питки, печени в огнена пещ, съвсем не е задължително да си в Мароко.
Емблемата на София, Женският пазар, е разкъсвана между шизофренното си битие на прясно обновената си архитектура и контрастната си същност на подобие на северноафриканска медина.
Ароматите на лепкави кални дворове и на места със съмнителна канализация се допълват от гледката на искрящо лилави рокли с едри камъни, достойни за гостите на изискана сватба в Рибново, погледите "под мустак" на някои недоверчиви тъмни субекти в дрезгавия здрач, играещите по улиците босоноги тумби дребна челяд и разградените дворове, представящи една различна европейска визия за живота.
Усещането е силно източно и може да ти спести цяло тесте банкноти за задгранична екскурзия. Освен това ти предлага шанса да вкусиш местна (разбирай екзотична) кухня, както подобава на истинско познавателно пътешествие.
Конски впряг
В съзнанието на непросветените приходящи, ароматът на коне и небрежно придвижване в тръс е типичен маркер за селското пространство или в краен случай - отличителен знак на хиподрумите.
Картата на софийските аромати обаче опровергава традиционните схващания. Столичният Запад (познат сред местните и под кодовото си название "Люлин") е поле за свободна изява на волни чифтокопитни.
Представители на този животински вид можеш да срещнеш кротко пасящи в непосредствена близост до местно звено на магазин "Фантастико", поклащащи грива в околоблоковото пространство на 14-етажно ЕПК, или подскачащи в неравна надпревара с автобус 111.
Ароматът на коне в определени случаи се примесва с миризмата на отлежала пластмаса, тъй като нерядко животните са впрегнати в обществено полезната дейност на каручките за разделно събиране. Каквото и да си говорим - Западът си е Запад.
Ферментирали отпадни телесни течности
Уханието, отправящо към дейността на бъбреците (а при лошо стечение на обстоятелствата и към други стомашни атрибути) е може би най-объркващият ориентир по отношение на столичното пространство.
Все пак най-вероятно е да се намираш в района на някой от следните притегателни центрове на своеобразната човещина: спирка на градския транспорт, подлез или столична тоалетна.
Спирките и подлезите са сред особено честите оазиси на непосилната лекота на течното битие и всъщност рязко подчертават факта за силно ограничения брой на обществените храмове на облекчението.
Що се отнася до последните, ако искаш да получиш автентична и пълнокръвна представа за местните особености на съоръжението - лично препоръчвам навестяване на тоалетната в градинката на Седмочисленици, която пренася духа на "Трейнспотинг" и 90-те през времето и пространството. Енджой и много здраве за сетивата ти!
Кебапчета, млечна царевица, печено пиле, цаца, сладолед, захарен памук
Безспорно си в някой от четирите големи парка на столицата. За да потвърдиш предположението, ослушай се за шумни семейни и предсемейни разговори, детски крясъци в духа на "Мамооо, искам ..." и специфичен звук от равномерни подскоци по надуваема повърхност.
На места ароматът на панаир и хранително многоцветие умело се преплита с уханието на химическа тоалетна, тънко намеквайки за естествения път на съдържанието на чинията. При повече късмет палитрата от миризми се допълва от повей на прясно кремирана марихуана, който напомня, че каквото и да ти говорят - София все пак е зелен град.
Прашна хартия
В случай че те лъхне на дебели папки подвързана лична история, възможността да си се озовал в някое от вкопаните в традицията държавни или общински учреждения, е значителна.
Административните сгради грижливо кътат спомена за времето от преди 89-а, прегънат между тоновете персонално загубено време.
Не е изключено благоуханието на учреждение да те прати в носталгията по одеколон "Тройной". Миризмата на прашни папки очевидно оказва сериозен ефект и върху настроението и характера на работещите в района, като често провокира сприхавост, нетърпеливост или пък непробиваемо упорство в желанието да ти съсипят деня.
Опитите за противодействие от твоя страна почти със сигурност ще те върнат в редовете на Вапцаров - "Разровиш ли го - ще мирише и ще горчи като отрова". Предупреден си!
Чушки с чесън и пържен лук
Модерният уклон към завръщането в миналото и изконните бабини манджи върнаха вярата, надеждата и любовта към националната гордост - чушкопека. Макар традицията на обгорените казани със зимнина, пламтящи между панелките, да е приятно позабравена, афинитетът към домашните лютеници стабилно се просмуква в междусъседските отношения на софиянци. Сезонът на печения зеленчук все още е едва деликатно загатнат, нерядко в малките часове на домакинския труд, но прогнозите са за засилени циклони и антициклони в описания ароматен спектър.
Уханието на жарнати чушки се редува и премята между целогодишните талази пържен лук и богати на мазнина домашни деликатеси. Коварството на дъхавия микс е в засилената му концентрация в различни столични райони, обхващащи както периферните, така и централните части. Животът в София може да е живот като на село. Въпрос на вкус. И на мирис.
Браво, Ирина! Уникално описание!
Нещо понамирисва тази статия.