Обичам чорапогащници. Как може да не ги обича човек? Те добавят малко топлина; изравняват тена; дори малко оформят тялото, ако това ви харесва (или го оформят много, ако това ви харесва); те ви предпазват от плъзгане в обувките с високи токове; и най-важното, те ви карат да изглеждате малко по-софистицирани.
Аз купувам от евтините - за жалост поизпуснах ерата на тези в пластмасово яйце - но като се има предвид колко често ги нося, вероятно съм похарчила трицифрени суми само за чорапогащи.
С две думи: ОБИЧАМ ГИ
Ето защо бях наистина объркана - до степен да съм изненадана от собствената си наивност по този въпрос, предвид това откога пиша за мода - да науча, че много хора очевидно не ги харесват. Някак съм пропуснала вълната от материали през 2011 по въпроса, които очевидно се концентрираха или върху симпатиите на Кейт Мидълтън към тях, или към кампанията на L'Eggs, насочена към превземането на демографската група между 18 и 34 години.
(Или може би просто защото вече съм станала твърде стара, не съм успяла да разбера, че чорапогащите са станали демоде с годините, наравно с плетените ластици за коса и лигнина вместо дамски превръзки.)
Мразещите чорапогащи ги смятат за развлечени, старомодни, скучни, заседнали в 80-те години, дори сексистки, което като се има предвид, че не са вероятно най-комфортните неща за носене и нямат мъжки еквивалент, е разбираемо. ("Мегинсите" не се броят.)
По всичко обаче изглежда, че няма поводи за притеснения. Същите експерти от бранша, които преди около година плюеха чорапогащите, сега казват, че покрай трайната популярност на роклите (и задължителното намигване към икономиката, която може би кара жените да желаят да се "обличат елитно," сякаш това е нещо ново), чорапогащите изживяват ренесанс.
Което си е факт: продажбите на трикотаж са нараснали в САЩ от $900 млн. до $1 млрд. през 2011, като огромен дял от ръста на продажбите се пада именно на чорапогащите. Тъй че те отново са на мода.
Като изключим, че изглежда все пак не са
Четенето на коментари под всяка статия за чорапогащите води до извода, че говорим за ивицата Газа, а не за някакви си найлонови аксесоари. Тенденциите идват и си отиват, а хората в крайна сметка започват да носят неща, които за тях са били немислими само преди няколко месеца.
(Аз примерно още не съм стигнала да си купя тесни дънки, но вече съм пробвала такива, въпреки че бях категоричен противник при първоначалното им завръщане в началото на новото хилядолетие). Но в чорапогащите изглежда има нещо, което разделя хората на лагери.
Част от това е, че според мен за разлика от тесните дънки, чорпогащите не са толкова въпрос на мода; те са начин на живот. Това е един от малкото елементи от гардероба, които определено или присъстват, или липсват в гардероба - пънкарките и ученичките без изключение имат дънки, поли, пуловери от някакъв вид, но чорапогащи?
Ако работите в бар или ресторант, веротно никога не сте слагали такива; ако работите в държавната администрация, вероятно не би ви и хрумнало, че може да не ги сложите. В зависимост от работното ви място може дори да сте задължени да ги носите.
И географията си казва думата: в студените и по-северни райони те никога не са излизали от мода за елегантни вечери, докато вероятно по-неангажиращо обличащите се крайморски люде биха ги сложили само ако са задължителен дрескод.
Това може да бъде адски объркващо, ако съществувате в различни светове: "Като много други жени, намирам нашето "освобождение" от чорапогащите за адски сбъркано," пише Маргарет Хартман.
Между стажа й в администрацията (чорапогащи!) и работата като журналистка (без чорапогащи! очевидно никога не са й правили забележка), "изведнъж се наложи да преразгледам личната си политика към чорапогащите на база конкретни мероприятия, за да преценя дали не правя моден гаф."
Може да е и също толкова объркващо, ако сте разкрачени между поколенията
На 36 аз се смятам за представител на поколението X, както и повечето ми приятели. Но имам и приятели на около 20 и е интересно да видим дребните детайли, които отбелязват разликите във възрастта.
Да помниш света с Източна Германия и без MTV е едно, чорапогащите са нещо съвсем друго. Дори и жените над 30 да избират да не носят сега чорапогащи, те са израснали с тях - определено помня периода, когато беше модно да носиш шорти върху черен чорапогащник, задължителна карирана риза, завързана на кръста, и не мога да си представя как някой от съучениците ми би отишъл на абитуриентски бал с голи крака. Но жените между 15 и 25 - без значение от мястото и начина им на живот - не помнят това, нито разбират аргументите ми.
Всъщност може би това е и причината за завръщането им: жените на около 20 могат да възприемат чорапогащите, донякъде защото майките им са имали свободата да ги изхвърлят - и вероятно са отглеждали дъщерите си с тезата, че найлонът повече не е нещо задължително.
(А в Япония, където продажбите на чорапогащи също бележат рекорди, тийновете донякъде се срамуват от показването на голи крака, донякъде заради симпатиите на майките им към легинсите.)
Така или иначе, въпреки че чорапогащите се завръщат, те не са (незадължителните) чорапогащи на мама. Трикотажът с "добавена стойност" е донякъде отговорен за това възраждане; можем да го наречем и "Spanx ефект".
Между потребителските очаквания, че оформящите тялото дрехи прибират корема и технологичното развитие, което означаваше, че това облекло вече не е безумно неудобно (вярвайте ми, "оформящ топ" в началото на 90-те беше нещо съвсем различно), не е изненада, че фирми като L'Eggs залагат на оформящите функции на трикотажа си.
Плюс това, че непрозрачните чорапогащи са стабилно популярни от няколко години (а бяха доста демоде преди 15 години), сега противоположността им може да бъде маркетирана като "прозиращи чорапогащи," което е уникално упражнение по кретенско ребрандиране.
Това не означава, че мотивите за завръщането на чорапогащите не са ретро
Голите крака - поне според Hollywood Reporter, който не е особено авторитетен източник - сега започват да изглеждат "безвкусни" и "евтини". Да изясним пак: чорапогащите някога бяха смятани за старомодни, а сега появата без тях е "безвкусица".
И на вас ли ви звучи като войната между девици и развратници? Между асоциирането на голите крака с "евтиния" и чорапогащите с донякъде косервативните общности, нищо чудно да има и пряка връзка между чорапогащите и политическия консерватизъм, макар повечето хора да не се замислят за това.
Аз примерно ги нося от години и продължавам да го правя, но сега мога да се правя, че ги обличам като "ретро" стил, повлиян от "Момчетата от Медисън Авеню" - сериал, родил се от конфликтната връзка на Америка с консерватизма.
Със сигурност един от аргументите срещу чорапогащите - че изглежда сякаш жената в тях се престарава - има общо с този начин на мислене. "Престараването" може да има много различни форми, но всички го асоциират с типа прекалена женственост, която върви с консервативната нагласа "да оставим жените да бъдат жени отново".
Въпреки че не смятам чорапогащите за особено неудобни, те не са и крайно удобно нещо - отново вписвайки се в консерватизма, твърдящ, че може би жените не трябва да се чувстват твърде комфортно в тялото си.
И все пак въпреки тези асоциации аз си оставам в лагера на чорапогащите
Eто ви консервативната ми малка тайна: за мен чорапогащите са един от многото символи на женствеността. Майка ми не носеше чорапогащи, но помня как ходих при нейната майка като дете и охотно приех от нея чифт отхвърлени от всички найлонови 3/4 чорапи, които смятах, че ще нося докато стана достатъчно голяма, за да сложа пълноценен чорапогащник.
Което всъщност направих още в 8 клас, поради лични причини: харесваше ми да съм затворена в това тясно, разпъващо се нещо, което някак не изглеждаше стягащо, а по-скоро... завършено, карайки ме да се чувствам завършена, придавайки ми усещане за финес, от което иначе бях лишена.
И те все още ми действат така: охотно ходя с голи крака през лятото, но с настъпването на есента слагането на чорапогащи е възрастният еквивалент на обличането на гардероба за училище.
Чорапогащите означават, че съм готова; че съм на обществено място, и искам да бъда приемана там не като неизбягала от детството тийнка, все още спяща на футон и бърчеща нос при вида на броколи, а като професионална жена със сериозна кариера.
Като възрастна, като жена, която не се бои да се приема малко по-насериозно. Като човек, който вижда нещо, което според някои е признак на "престараване" и вместо това го тълкува като желание да положи повече старание.
Може лакът по ноктите ми да се е обелил, косата ми да е цъфнала, червилото ми да е размазано. Но долната ми половина... там всичко е изпипано до съвършенство.
