Странно е да планираш сватба. Особено когато от теб най-вече се е очаквало да остарееш сам.
Или поне така са ми казвали - както коментиращите онлайн, така и - индиректно - културните воини като Лори Готлиб, автор на "Омъжи се за него: защо трябва да останете с г-н Достатъчно Добър," и Лора Степ, написала "Освободени: Как младите жени търсят секса, отлагат любовта и губят и двете".
Когато бях около 20-годишна, започнах страстно да защитавам културата на забивките от критиците й и често използвах собствения си опит с неангажиращия секс, за да защитавам тезите си.
Според тяхната теза - която включваше бисери като "Защо да купуваш кравата, когато можеш да получиш млякото безплатно?" - бях обречена на самотен край, заобиколена от стадо котки. Щях да изчерпам т.нар. любовна дрога - окситоцина, и щях да съм неспособна да се обвържа, подобно на маймуна, отгледана от майка-робот.
Вместо това сега наближавам 30, съжителствам с партньор, сгодена съм и обсъждам планове да стана майка в не толкова далечното бъдеще
Сегашните жени на студентска възраст са изправени пред подобни послания - но акцентът върху важността на сватбата само се е засилил. (Защо ли?) Те трябва да се борят с "принстънската майка" Сюзън Патън, която пише книга защо младите жени трябва да се концентрират върху намирането на съпруг в университета, и отчаяното кършене на ръце в коментарните рубрики на пресата.
Преди пет години аз изглеждах уверена защитничка на културата на свалките, но яростните й противници ме караха насаме да страдам за бъдещите ми перспективи. В крайна сметка желанията ми бяха много традиционни: исках да се омъжа - и повече от всичко исках деца.
Изглеждаше, че всички ми заявяват, че правя грешка след грешка. Що за мъж би искал жена, която е спала с кой ли не - а още повече такава, която не го крие и дори е писала за това статии и книги?
Иска ми тогава се да знаех това, което знам сега
Аз бях "кралицата на забивките" в моята група от приятелки (вероятно и защото бях избрала публично да обсъждам това); също така, на 29-годишна възраст, аз бях първата, която се сгоди. Очевидно спането с кой ли не, не ме спря да се кротна. Всъщност, мисля дори, че ми е помогнало.
Не че нещата са правопропорционални - и че вероятността аз да се оженя се е увеличавала осезаемо и постепенно с всяка забивка. Опитът и перспективата рядко работят на този принцип. Беше път, изпълнен с много извивки и меандри, с много връщания назад и обратни завои. Така се случва порастването. Боях се от интимността и ангажирането, докато не спрях да се боя от тях.
Точно както казват на гимназистите: вземете си година почивка и попътувайте по света - натрупайте малко житейска мъдрост, преди да си изберете специалност в университета, или кариера. Аз получих много цветни печати в паспорта си с мъже.
Прекарвала съм времето си с мъже от всякакъв вид - от каращи мерцедеси адвокати до безработни творци. Имаше и пилоти, и писатели, и музиканти (о, боже!). Изживяла съм милион различни животи с тези мъже.
Вместо да се пристрастя към новостите, се уморих от тях
Изчерпах любопитството си. Не останаха мечтателни "какво би станало, ако". Всички тези години на неангажиращи срещи и разминавания направиха възможно улягането, без да чувствам, че улягам. Знам какво точно пропускам - и въобще не ми липсва.
Няма да правя моминско парти, с което да оплаквам загубата на необвързаността си - или да тъпча банкноти в прашката на стриптизьори - напротив, очаквам края на необвързаността ми с нетърпение. Нищо не прави брака по-секси от почти десетилетие късни нощни есемеси и имитирани оргазми - и нека бъдем честни, нужна е малко помощ в тази насока.
Обратно на многото аргументи, повдигани за културата на неангажиращите забивки, която учела младежите да са избирателни и да бягат при първия знак за проблеми във връзката, годините ми на забивки са ме направили по-прощаваща несъвършенствата на моя годеник. Това е така, защото имам реален поглед към силните му страни; и връзката ни означава повече, защото знам колко рядко се случва такава връзка.
За първи път срещнах мъжа на живота си по времето, когато писах и първото си есе за забивките
Изобщо не бях готова за него - и обратното. Дори и да можех, за нищо на света не бих се върнала назад и не бих разтърсила моето 23-годишно "аз" и не бих му казала, че вече е срещнало бъдещия си годеник. Това би означавало да отхвърля всичкия опит и преживявания, които съм имала след този момент. Това би означавало да приема, че бих била същата - и като човек, и като партньор - без този опит, и че бих го обичала по същия начин.
С това не казвам, че всичко е било идеално, когато за първи път се обявих в защита на каузата на неангажиращия секс, когато бях на около 20 - нищо подобно. Не бях способна да призная тогава неудовлетворението си и разбитото си сърце.
И не разбирах многото начини, по които за мен нормата на неангажиращия секс ще се превърне в ограничение. (Но пък и нито едно от тези много резонни проблеми на културата на забивките не ми бе описана с тънкости или искреност от противниците й.)
Нито пък твърдя, че жените, търсещи си съпруг, трябва да изтичат в най-близкия бар и да забият първия мъж, когото видят. Точно там всичките статии на тема забивки объркват нещата: жените са различни. Всички ние не сме еднакви.
Някои от нас опознават себе си и другите от поредица от моногамни връзки със съжителство; други пък извличат повече от преследването на красавеца в далечния край на бара. Някои от нас искат да се омъжат, някои не. Някои са хетеросексуални, някои не. Някои искат деца, някои не.
Дори и всички ние да искахме едно и също, не би имало каквото и да е надеждно предписание как да го получим
Годежът ми с нищо не доказва, че забивките ми са били "правилни" или "добри" - не вярвам, че бракът е върхът на женските постижения, към който трябва да водят всички житейски събития - но напомня, че отричащите забивките са неправи, и на тях не може да се вярва.
Тъкмо когато завършвах университета, мразех по-възрастните жени да ме поучават какъв би трябвало да бъде сексуалният ми живот. Сега ще направя нещо подобно и ще кажа на младите жени, обект на тази настояща вълна от критики: не ги слушайте. Не четете материалите какви са новите тенденции в междуполовите отношения. Не слушайте никого, освен себе си.
Точно така. Да не се слуша никого, освен себе си. Обаче бих добавила- да се слуша наблюдаващият и взимащ си поуки (И от живота на другите) себе си.
Точно така- не слушайте никого, а само себе си. Бих добавила- обективния, наблюдаващ и вземащ си поуки (и от живота на другите) себе си!
Ванка, иска ти се! Ама не!