Архитектът Норман Фостър се зае и с дизайн на коли, пресъздавайки кола с форма на цепелин от миналото, която изглежда сякаш извадена от бъдещето.
Зеленото возило Dymaxion е дълго шест метра, снабдено е с три колела и може да побере 11 души.
По-любопитните характеристики на колата включват перископ, вместо огледало за задно виждане - и управление чрез единично задно колело, което позволява на шофьорите да правят обратен завой по дължината на колата.
Пресъздаване
Странният дизайн на Фостър е на практика правдоподобно пресъздаване на нещо вече съществувало.
Dymaxion първоначално е бил проектиран и построен през 1933 г. от дистанциралия се от обществото американски мислител, архитект и инженер Ричар Бъкминстър Фулър - най-известен с патентованите, създадени от него геодезични куполи.
Бъкминстър Фулър се е надявал някой ден концептуалният му автомобил на бъдещето да може да лети подобно на излитащите вертикално изтребители. Но инцидент на Световното изложение в Чикаго през 1933 г. спира стремглавото му "излитане" в масовото производство.
Всъщност не изглежда поне в момента, че Dymaxion на Фостър също ще бъде пуснат в производство. Но не защото не е добро превозно средство.
"Управлението на Dymaxion е същинско откровение", заявява Фостър. "При бавна скорост той може да се обърне сам, почти като пумпал. При по-бързо движение той е с изключително добра конструкция на амортисьорите и оставя усещане по-скоро за лодка, отколкото за кола."
Фостър, създателят на известната модернистична лондонска "Краставица" и човекът, който стои зад проекта за реконструиране на берлинския Райхстаг, е работил с Бъкминстър Фулър през последните дванадесет години от живота му. Освен това има известен опит в проектирането на моторни превозни средства.
Експонатът Dymaxion
Джей Хъбард, мениджър по автомобилни колекции в Националния музей на автомобилизма на САЩ в Рино, Невада, коментира: "Това трябва да е било доста трудно за реализиране. Погледнете Dymaxion и го сравнете с която и да е кола от 1934 г. - той е изглеждал доста радикално и необичайно за времето си."
Музеят е собственик на единствения запазен оригинален екземпляр на Dymaxion - вторият. Той е открит през 60-те години от студент по архитектура в Аризона, който го забелязал в двора на свой съсед, където бил използван като навес.
Dymaxion е един от най-популярните експонати на музея. Но ако не е бил замесен в инцидента от 1933 г., дали е щял действително да поеме по улиците и шосетата? "Със сигурност е имало хора, които са го харесали - и все още има, но американските потребители са били - и все още са - твърде консервативни", отговаря Хъбард.
Той също така коментира, че колата е била трудна за управление - единичното задно колело, свързано с кормилото, е изисквало специално обучение, а Бъкминстър Фулър не би допуснал някой, който не знае как да използва колата, да я управлява.
"Наистина не знам как това би се получило на практика", казва Хъбард, но признава, че предвид относително простия използван двигател от Ford, механичната част на Dymaxion би била лесна за поддръжка.
По пътя
Рядко обаче подобни "концептуални" автомобили, дело на архитекти и дизайнери, излизат от галериите и действително се оказват на пътя.
Zaha Hadid Architects се надяват тяхната Z-car да излезе от етапа на прототип и в крайна сметка да се окаже по улиците на градовете. "Все още търсим някой, който да започне да произвежда тази кола - някой с подходящи идеи," коментира Йенс Борстелман, проектен дизайнер на Z-car.
Запитан защо архитектите са се заинтересували от дизайна на автомобили, той отвръща: "Колата е ежедневен обект, който почти всеки от нас използва - или поне вижда ежедневно, така че тя е част от ежедневния пейзаж. А ние винаги сме се интересували от изчистване на формите," допълва Борстелман.
Що се отнася до Dymaxion, тепърва предстои да се разбере дали той ще се появи на пазара като най-концептуалното пътническо превозно средство в света.
Според Хъбард утопистът Фулър е бил по-заинтригуван от самия процес на проектиране на колата, отколкото от лансирането на пазара на завършения продукт.
В крайна сметка всички създадени от архитекти автомобили - без значение дали ще се окажат по пътищата или не - представят идея как нещата биха могли да изглеждат в бъдеще, а не къде се намират в момента.
