Разбирането на причините за този феномен може да даде яснота за много други явления, включително за нещо толкова отдалечено от доброволното ограничаване на калориите - като изпитанията на бедността.
Представете си, че сте отишли на работна среща в късния следобед. Някой е донесъл купа с бисквити и я поставя на другия край на конферентната маса. Десет минути по-късно вие осъзнавате, че сте чули само половината от това, което е било казано.
Защо? Защото само половината ви ум е бил насочен върху срещата. Другата половина е била при бисквитките: "Да си взема ли една? Вчера тренирах...Заслужавам го. Не, трябва да устоя".
Бисквитката можеше да се лепне на талията ви, но вместо това се лепна на ума ви
А това може да се случи дори пред вас да няма истинска бисквита. Хората на диета си измислят свои собствени бисквитки: психолозите са открили, че подлагащите се на диета имат спонтанни самогенерирани желания в много по-висока степен от хората, които не спазват диета.
Но тези желания не са единственият разсейващ фактор за желаещите да влязат във форма. Диетите налагат компромиси със себе си и размяна: ако изядем бисквитката, трябва ли да се откажем от ордьовъра на вечеря? Но този ресторант изглеждаше толкова добре!
Освен това, много диети изискват постоянни изчисления на калориите. Всичко това се натрупва в мозъка. Психолозите измерват последствията от това натрупване върху различни задачи: логическо и пространствено осъзнаване, самоконтрол, решаване на проблеми и възприемане и задържане на нова информация.
Заедно тези задачи измерват "пропускателната способност" - способността за обработка на информация, ресурсът, който стои в основата на по-сложната умствена дейност. Логично, хората на диета се справят много по-зле във всяка една от тези задачи, защото разполагат с по-малка способност за обработка на информация.
Едно интересно изследване отива още по-далеч
То тества как хората на диета и тези, които не спазват диета, реагират на изяждането на една плочка шоколад. Въпреки че шоколадът е източник на калории, той разширява разликата в способността за обработка на информация между двете групи. Хората, неспазващи диети, са изяли шоколада и са продължили напред, докато тези на диета започнали да се чудят как да компенсират погълнатите калории и защо въобще са изяли шоколада.
С други думи, диетите не просто ограничават нашата способност за обработка на информация, защото ни оставят гладни. Те имат не само физиологични, но и психологични ефекти.
Основният извод от това е приложим отвъд броенето на калории
Нещо подобно се случва всеки път, в който преживяваме с по-малко средства, или пък когато разполагаме с твърде малко време. Точно както бисквитката тежи на подложилия се на диета, наближаващият краен срок притеснява заетия човек, а задължението да се плати високия наем разстройва душевния мир на бедните. Както хората на диета следят всяка своя хапка, така супер-заетите проследяват всяка минута, а бедните - всяка стотинка.
Както отбелязва проф. Елдар Шафир от Принстънския университет в новата си книга: "Оскъдност: защо да имаш твърде малко значи твърде много" - един и същи принцип на оскъдността действа във всички тези примери, но с различна сила. Ако бисквитката може да ограничи умствения ни ресурс, представете си колко голямо психологическо въздействие имат другите форми на
бедност.
Да вземем например случая с бедността
В доклад, публикуван миналия месец в сп. Science, Ананди Мани от университета в Уоруик, Жияин Жао от университета в Британска Колумбия и проф. Шафир навлизат в политически деликатна територия. Някои хора твърдят, че бедните правят лоши избори, защото поначало са по-малко способни.
Но анализът на тези учени за оскъдността предлага различен поглед към нещата: може би бедните са точно толкова способни, колкото и всички останали. Може би проблемът не е в бедните хора, а в умственото напрежение, което бедността налага над всеки, който трябва да живее с нея.
Едно от проучванията се концентрира върху индийски фермери, добиващи захарна тръстика, които обикновено усещат себе си и като бедни, и като богати - в зависимост от сезона. Плаща им се веднъж годишно, по време на жътва. Когато реколтата им е разпродадена, те са пълни с пари.
Но тези пари свършват бързо и до момента на следващата жътва джобовете им са празни: вероятността да отнесат нещо в заложна къща е 20 пъти по-голяма преди жътва, отколкото след нея. Вместо да сравняват бедни с богати фермери, учените сравняват всеки фермер със самия него: когато е богат и когато е беден.
Този тип сравнение е важен, защото дава отговор на резонните опасения, че разликите в психологическите тестове просто отразяват културните различия или познатостта на тестовете.
Изследването е отчело умствените функции на фермерите - това, което психолозите наричат "постоянна интелигентност" и "изпълнителен контрол" - месец преди и месец след жътвата. Разликите са били огромни. Коефициентът на интелигентност преди жътва например е било по-нисък с 9-10 пункта, което обикновено попада в разпространена описателна класификация за разликата между "средна" и "висока" интелигентност.
Ако поставим нещата в перспектива, безсънието в рамките на една нощ има сходен ефект върху коефициента на интелигентност
Оскъдността на способността за обработка на информация има мащабни последици, без значение дали говорим за бедни фермери или заможни хора на диета. Всички ние използваме тази си "пропускателна способност", за да вземаме решения в работата си, да устояваме на порива да се накрещим на децата си, когато те ни дразнят, или дори да се концентрираме върху разговора по време на вечеря, на среща или по време на заседание.
Разнообразието на това поведение - съчетано с мащаба на измеримия ефект - дава много различен начин за интерпретиране на избора и поведението на бедните хора. Просто си представете колко разсейваща е била бисквитката от по-горе, след което умножете това усещане десеткратно.
За тези на диета нарушената способност за обработка на информация има една особено важна последица, демонстрирана от изследване, в което хората трябва да избират между плодова салата и сладкиш. Преди да изберат, половината участници са били подложени на намаляване на способността им за обработка на информация: те са били помолени да запомнят седемцифрено число.
Другата половина са имали не толкова натоварваща психически задача: от тях се е изисквало да помнят двуцифрено число. Тези с по-малко достъпна "пропускателна способност" са консумирали повече сладкиши: вероятността те да изберат сладкиша е била с 50% по-голяма от другата група. Не звучи ли парадоксално: диетите пораждат психично състояние, което прави по-трудно поддържането на диета.
