Домашен ученик

В днешно време всички сме някакъв вид документалисти - къде целенасочено, къде по неволя. Снимаме, записваме, споделяме мигновено - и така малко или много „взимаме хляба" на професионалистите в областта. Или пък не съвсем?

Всъщност, улесненият достъп до технологии не е променил съществено ролята на класическия документалист. Той продължава да търси теми, които по някакъв начин раздвижват обществото и предлагат различна и неочаквана гледна точка.

Това успя да направи един от опитните наши документалисти - Ралица Димитрова, заедно с обичайния си партньор, включително и в живота - оператора и продуцент Пламен Герасимов. Тя го постигна, повдигайки един противоречив въпрос - имат ли право родителите сами да образоват децата си.

Нейният филм „Аз съм домашен ученик" разказва за първото поколение домашни ученици в съвременна България. Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. Част от децата са ходили на училище и в един момент са прекъснали, други никога не са влизали в класна стая.

Методът все още е доста непознат в България, макар че домашно образование у нас е имало и преди 9 септември 1944 г., когато е било нещо съвсем естествено. Днес е напълно нелегално, но семействата, които застават пред камерата във филма, показват на всички, че не се крият от обществена критика.

„Просто отглеждаме децата си, както се е правело винаги", обяснява един от родителите в „Аз съм домашен ученик". „Изборът на героите ми е техен - неочакван, плашещ и объркващ за повечето хора. Но всеки поглед към неочакваното е повод да премерим собствените си критерии и да прокараме собствена следа", казва авторката Ралица Димитрова.

„Когато започнахме да обикаляме България и да проучваме начина на живот на тези, които са се посветили на домашно образование, тази тема беше почти непозната у нас .. не че сега е особено популярна)", добавя тя.

И продължава с разказа: „Самите семейства се учудваха, понякога дори се плашеха, от вниманието, което предизвикваха. Някои дори отказаха да се снимат. Други пък след прожекцията на филма съжаляваха, защото не бяха убедени, че е трябвало да влизат в центъра на публичния интерес".

Извън закона

Какво все пак представлява домашният ученик - бунт срещу образователната система? Бойкот на обществото или просто някакво отчаяние? Изглежда не е нито едно от тези неща. Родителите уверяват, че нямат желание нито да се бунтуват, нито да изключват детето си от обществото. Все пак те признават, че не харесват образователната система и нямат доверие в учителите, напротив - убедени са, че училищната среда се отразява зле на децата им.

В световен мащаб доста родители споделят това мнение. Затова домашното образование е световно движение, което е и напълно законно в някои страни, като например Англия и САЩ.

У нас обаче училището е задължително до 16-годишна възраст, тъй че всички тези семейства на практика са извън закона. Не че това е трогнало властите - повечето „нарушители" признават, че не са притеснявани по никакъв начин от институциите. „Те не ни търсят, и ние не ги търсим, и така", смеят се двама от родителите във филма.

Въпросителните

Естествено, дори да оставим закона настрана, не всеки може да си позволи домашно образование. Като начало, методът предполага поне един от двамата родители да има възможност редовно да си бъде у дома.

След това възникват множеството въпроси - на всички тях родителите твърдят, че са намерили решения. Например - за точната система на преподаване, за социализацията на децата, както и какво става с тях впоследствие, щом като не получават дипломи за основно и средно образование.

„Повечето чужди университети и без това не признават българското средно образование", казва по последния въпрос един от родителите във филма. Но пък българските университети изискват диплома от кандидатите да учат в тях.

Ето защо родителите настояват домашното образование да се предвиди в законодателството - според тях е достатъчно да се внесе поправка в закона за висшите училища, която да допуска домашно образованите деца до кандидат-студентските изпити, пък там - каквото сабя покаже.

„Филмът винаги предизвикваше дискусии и, за мое съжаление, не точно в плоскостта, която аз бих искала", признава Ралица Димитрова. „Обикновено въпросите винаги започваха с: "А вие самата одобрявате ли...". И всеки път ми се налагаше да казвам, че ако снимахме филми или говорехме и пишехме само за неща, които одобряваме и харесваме, светът щеше да е залят с любовни излияния и пълно игнориране на разнообразието и различността".

Тя съжалява също, че при повечето дискусии й се е налагало да защитава домашното образование (а това не е било нейна цел в нито един момент) и твърде малко да говори за филма като художествен факт.

На „Златния ритон"

Премиерата на филма беше на 5 февруари тази година, а сега „Аз съм домашен ученик" участва и на юбилейния „Златен ритон" в Пловдив.

В 20-ото си издание Ритонът се е утвърдил като сцена, на която българските документалисти (и аниматори) могат да покажат творчеството си. Фестивалът е именно за филми като „Аз съм домашен ученик" и за идеи, които интригуват, провокират и предлагат различна гледна точка към света.

Някои от другите теми, вдъхновили авторите тази година, бяха животът на ромската общност у нас, борбата за оцеляване на българите в условията на резки политически преходи, обърканата съдба на голобърдците след Балканската война, трафикът на български жени, както и кое превръща България в една от малкото страни в ЕС, които са донори на деца за осиновяване в чужбина.

В разгара на фестивала, показал тези филми, Ралица е категорична, че дори условията за правене на документалистика да се променят, корените си остават същите.

„Всички все още знаем азбуката и можем да пишем, но не всички са велики писатели. Телефоните и камерите са просто инструмент, те не мислят сами, а са насочени от човек и идея. И ако има интересна история, личност, поглед към нещата - ето тогава вече можем да говорим за документалистика", казва тя.

„Аз съм домашен ученик" вече стигна до чужбина, като беше показан в Испания и в Германия, и със сигурност ще продължи да предизвиква множество дискусии - именно в това е идеята му.

„Целта на филма е да покаже различен вид мислене и действие - различен от обикновеното и ежедневното. Което да ни кара да помислим какво самите ние бихме избрали, направили, харесали. Да помислим за правилното и неправилното, доброто и лошото. Да потърсим свои отговори на въпросите", завършва Ралица.

#40 pixie 24.12.2013 в 14:10:01

Всяко нещо има и добри, и лоши страни. Ако приемем, че училището е умален модел на обществото и би трябвало да подготви децата за живота им като пораснат, то по-добре за тях е да ходят на училище. А то не е съвършено по други причини. Освен това, казват, че образованието във Финландия е на най-добро ниво. Не знам показателите, но ми е чудно как стои там въпросът за домашното обучение. Иначе учителят е много важен, без значение кой е. Учителската работа е 80% психология и точно там учителят трябва да е добър. Неговата задача е да накара децата да се интересуват от предмета му и дори да го заобичат, те ще свършат останалото сами. Всичко важно човек учи сам, така както най-добре се учи от грешките си.

#42 dedogo6 24.12.2013 в 15:37:55

Статистик, я само ми кажи - ти какво защитаваш като теза? Домашното образование? Държавното образование? Или просто си един трол, който се опитва да убеди всички останали, че не е трол, и че е капацитет по тема, от която грам няма понятие? Ако няма нужда от училища, мислиш ли че някой няма вече да е казал "няма да строим училища" щото са скъпи, всички да си учат дома?

#44 Голямо Дърво 24.12.2013 в 16:06:06

Дори да пренебрегнем социалния фактор , примера със САЩ не е много удачен. Там по-скоро става дума за тъй наречения в България , частен ученик. Имам много приятели спортисти , които завършиха като частни ученици. Каква е основната разлика всяка година се явяваш на изпит на целия материал за съответния клас , което измества една от главните теми : Могат ли родителите сами да моделират какво се преподава на децата им. Докато за социалния фактор могат да се правят компромиси , за това не. В България много лесно статистически може да се докаже колко неефективно е домашното образование, все пак 90% от циганите се обучават по този начин

#45 deowin 24.12.2013 в 17:40:52

Статистик, всъщност ти се излагаш като кифладжия, след като гордо си избрал този псевдоним, а в същото време за теб статистиката явно се изчерпва с термина "средна стойност" (който се учи в училище) и дори не изглежда да си наясно, че първият момент на едно вероятностно разпределение далеч не е единствената му характеристика и изобщо не дава цялата необходима информация, която описва изцяло формата му. Ако използвам твоята аналогия със самолетите, ти си в позицията на човек, който от една страна се описва като ракетен инженер, а от друга страна обяснява как самолетът се вдига, щото отзад една голяма перка дуа. Да, дуането е важна част от процеса, но ако знанията ти се изчерпват с това, то не разбираш същността на материята и не си компетентен нито да се именуваш инженер, нито да говориш авторитетно за самолети.

#46 Статистик 24.12.2013 в 17:42:07

Вие продължавате да ни обяснявате на всички колко са тежки самолетите и как просто няма никакъв шанс да летят. Пишете дълги фермани за законите на гравитацията, за това как материалите, от които е изграден самолетът, са по-тежки от въздуха, затова как е пълен абсурд такава тежка машина да лети, затова как еди къде си еди кога си някакъв си самолет бил паднал от небето... Фактите, уважаеми коментиращи, са на лице. Всяка година в САЩ, над седемдесет хиляди деца се явяват на същите университетски приемни изпити като децата в частните и държавните училища и резултатите им са ясно, видимо и неоспоримо по-високи. Това е вярно и за бедните домашно-обучавани, както и за богатите. Нещо повече, в САЩ кандидатстването за университет не е просто един изпит - то е по-цялостна оценка на кандидата, която включва есе, интервю и други мерки за зрелостта на кандидата, които определят не само сухите му познания по даден предмет, но и способността му да се вписва добре в обществото. Това, че резултатите от домашното обучение превъзхождат институционалното училище, е също толкова ясно и неоспоримо колкото факта, че самолетите могат да летят. Независимо от вашите теории, фактите са на лице. Извод: теориите ви са грешни. Те не съответстват на фактите. Средно-статистически, домашното образование произвежда по-качествени индивиди, които са по-зрели, по-добре интегрирани в истинското общество и които се справят по-добре по всички предмети. Ако бяхте гледали филма, на който е посветена тази статия, може би щяхте да добиете представа защо. За съжаление, в нашата мила родина, хората все още предпочитат да поучават по теми, по които хал хабер си нямат, наместо да се поучат от фактите и да променят виждането си по теми, където явно грешат. Затова си оставаме на този хал в България.

#47 Статистик 24.12.2013 в 17:53:39

Deowin, а ти как реши, че "знанията ми се изчерпват с това"? Смешното в случая е, че хората тук ни обясняват на дълго и нашироко как домашно образованите щели да бъдат ниски недораслеци, пък като погледнеш 74-те хиляди домашно образовани всяка година, те са с една глава по-високи от средното. Цяла глава! И после идваш ти да ни кажеш как средният ръст не бил единственото мерило... Както и да я въртиш статистиката, както и да го мериш, резултатът винаги е един и същ. Много от родителите на домашни ученици нямат дори висше. Децата им се справят толкова добре, колкото и децата на висшистите. Затова първият момент е достатъчно добро приближение в случая, особено когато разликата е толкова грамадна. Просто квалификацията на преподавателя далеч НЕ е най-важният фактор в учебния процес. Това е статистически доказано и в училищата. Защо си заравяте главата в пясъка по тази тема, не ми е ясно.

#49 deowin 24.12.2013 в 18:18:10

Статистик, ето ти една статия от сериозен, уважаван източник - TechReview на MIT: http://www.technologyreview.com/article/403812/at-home-with-school/page/4/ Ако успееш безпристрастно да прочетеш това умерено мнение, опиташ се да разбереш цялата картина, и не се поддадеш на рефлекса си да пречупиш статията през собствената си призма докато казва точно това, което искаш да казва, ще разбереш какво имам предвид аз (и, мисля, Дракона) за това, че средната стойност в статистиките, които посочи, изобщо не дава добра представа за резултатността на домашното обучение. Цитирам: In the last four years, the number of homeschooled MIT applicants has nearly doubled. In that same span, the Institute has admitted on average about 14 percent of homeschooled students, compared to 15 percent of traditionally schooled kids. But homeschooled applicants form a much smaller group—about 50 per year—than applicants from public or private high schools—around 10,500. And according to MIT dean of admissions Marilee Jones, the homeschooled students are “absolutely extraordinary or not even close.” Обърни внимание на последното изречение, например, което с прости думи изразява фактът, че разпределението явно има висок коефициент на ексцес и дебели опашки. Та, нека да се опитам да попълня картината, за която твоят поглед, според мен, е непрактично неопростенчески. Хора, завършили MIT, биха се справили добре с домашното обучение на децата си, в немалка степен заради това, че хора с отлично образование имат склонност да са с добро самочувствие и в мир със себе си, което им позволява да забелязват и коригират собствените си недостатъци, както споменава и статията. От друга страна, стереотипичните (добра идея е да помислиш откъде идва стереотипът) привърженици на домашното обучение са точно или силно религиозни хора, или ню-ейдж булшитъри със съществени индивидуални.. особености, да не кажа отклонения (както споменава Мануела), които не им позволяват да виждат и признават пропуските и недостизите в преподавателските си умения, и това, на практика, се оказва пагубно за децата им. Децата на първите биха били в крайната дясна страна на разпределението. Децата на вторите биха били в крайната му лява страна. Струва ми се вероятно родителите в първата категория да са значително (с порядък) по-малко, отколкото тези от втората, което води и до асиметрия на разпределението. Надявам се след като се постарах да попълня някои детайли от общата картина, да ти е минал меракът да говориш единствено за средни стойности.

#50 deowin 24.12.2013 в 18:23:32

>а ти как реши, че "знанията ми се изчерпват с това" Защото се фокусираш единствено и само върху средната стойност, все едно е светая светих на всички характеристики на вероятностните разпределения и единствената важна такава. Ако не ми вярваш, сам си прочети мненията - изобщо не споменаваш нищо друго, освен средната стойност, изобщо не звучи да имаш представа, че съществува нещо друго. Когато си толкова вглъбен единствено в това да обясняваш за перката, дето дуа, това в моите очи повишава вероятността знанията ти да се изчерпват именно с нея.

#52 Голямо Дърво 24.12.2013 в 18:55:16

Статистик , Въпросите ми са Американците си учат каквото искат или се придържат към утвърдената програма ? Каква е съпоставката на най-добрите 5 гимназии в Бостон спрямо обучавани в къщи деца в Бостън ? Защо изваждам другите училища , това е по същата причина, по която ти изваждаш всички, които не посещават училище , но после не се явяват никъде(те по дефиниция също са на домашно обучение) аналог на нашите цигани. Ако искаш твоето вездесъщо средно да е в сила трябва да е колко процента от децата не посещаващи училище влизат в колеж , а не представителната извадка от най-подготвените и то точно фокусирани точно към определени изпити. @ Благо , да не загубиш форма по празниците . Обещавам , че на 6 януари няма се дадем толкова лесно като последния понеделник

#54 deowin 24.12.2013 в 19:14:59

>с лекарите се справяме Преувеличението е твърде голямо. Дори да си напълно здрав човек, все веднъж-дваж на година е добре да си правиш преглед. Или твърдиш, че и сам можеш и имаш необходимата апаратура да си прегледаш вътрешните органи, да си направиш кръвна картина, ЕКГ, да си преслушаш дишането или пък да си погледнеш в ушите и носа за нередности? Това, с което предполагам се справяш, са елементарни болежки - настинка на крак, суха кожа, лепенка на порязан пръст. За всичко по-сериозно е по-добре да се отнесеш към лекар. По-добре в смисъл че, обективно погледнато, вероятността да минеш гнойна ангина на крак без трайни последствия за здравето си е значително по-малка, отколкото ако за теб се погрижи лекар.

#55 deowin 24.12.2013 в 19:26:32

Апропо, последния коментар го написах, защото е симптоматичен за същия проблем, който значително опорочава и домашното образование - арогантността да си въобразяваш, че си по-компетентен да свършиш дадена работа от произволен специалист в областта. Именно тази арогантност е пагубният фактор, който прави домашното образование неприложимо от практическа гледна точка.

#56 Статистик 24.12.2013 в 19:52:00

Deowin, математиката ти не излиза по два показателя. Първо, цитираш данни от 50 (петдесет) ученика годишно като авторитетни (въпреки че идват от устата на чиновничка позорно уволнена от MIT заради фалшификация на резюмето си), но когато говорим за 74 000 деца, изведнъж статистиките някак си не са ви достатъчни. Второто е, че ако както сам казваш, MIT родителите са малцинство, то тяхната малка бройка няма да повлияе на статистиката ни най-малко. Ако хипотезата ти е че 10% от децата (или родителите) са гении, а 90% са идиоти, това само по себе си няма как да обясни че *средният* домашно-обучаван е по-добър от 90% от държавно-обучаваните. Имай предвид, че резултатите на тези изпити са специално ограничени (например SAT стига само до 800 точки на предмет), за да се осигури, че екстремните стойности не изкривяват средните стойности. Така че ако 10% са изключителни (100th percentile, 800 points), останалите 90% пак ще да са доста високо, за да средната стойност да е 85th - 90th percentile. Както и да го въртиш и сучеш няма изход - данните са крайно категорични. Хвани покажи на всички, че не си кон с капаци и че променяш възгледите си на основа на данните. Иначе така както си тръгнал, ще ни убедиш, че земята е плоска. Щото 50 човека казвали така.

#57 deowin 24.12.2013 в 20:04:18

>въпреки че идват от устата на чиновничка позорно уволнена Ad hominem. >но когато говорим за 74 000 деца, изведнъж статистиките някак си не са ви достатъчни Не съм твърдял нищо подобно. Твърдях, че средната стойност на разпределението съвсем не е най-важната му характеристика, особено в случая. Това ти май така и не го разбра. >това само по себе си няма как да обясни че *средният* домашно-обучаван е по-добър от 90% от държавно-обучаваните Коригирам си представите за твоите умения в статистиката. Конкретно, точно такова разпределение очевидно съществува, например именно ако е силно асиметрично (висок skewness) и с висок коефициент на ексцес, тоест, дебели опашки - две характеристики на разпределението, за които вече дадох аргументи. А като ми говориш с перцентили имам усещането, че статистиката ти е на доволно ниското ниво, необходимо за счетоводител. Човек, който е учил университетска статистика, не говори със средни стойности и перцентили. Не повече от ракетен инженер, който говори за дуащи перки. Съжалявам, но наистина е така.

#59 Статистик 24.12.2013 в 20:10:20

Deowin, ти продължаваш да говориш за дебели опашки, след като ясно ти се обясни, че опашки няма - стойностите са ограничени между 200 и 800. По-добре замълчи, да не ставаш за присмех. Явно дори не знаеш що е то SAT и как се оценява.

#60 Дракон с кисело зеле 24.12.2013 в 20:15:29

Благовест, само да спомена, че принципите на механиката се учат съвсем в началото на осми клас - или поне така беше, докато бях ученик. Бяха едно от първите неща, които учихме по физика тогава. Мисля, че започнахме да ги покриваме още предната година, но не съм сигурен.

Новините

Най-четените