Домашен ученик

В днешно време всички сме някакъв вид документалисти - къде целенасочено, къде по неволя. Снимаме, записваме, споделяме мигновено - и така малко или много „взимаме хляба" на професионалистите в областта. Или пък не съвсем?

Всъщност, улесненият достъп до технологии не е променил съществено ролята на класическия документалист. Той продължава да търси теми, които по някакъв начин раздвижват обществото и предлагат различна и неочаквана гледна точка.

Това успя да направи един от опитните наши документалисти - Ралица Димитрова, заедно с обичайния си партньор, включително и в живота - оператора и продуцент Пламен Герасимов. Тя го постигна, повдигайки един противоречив въпрос - имат ли право родителите сами да образоват децата си.

Нейният филм „Аз съм домашен ученик" разказва за първото поколение домашни ученици в съвременна България. Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. Част от децата са ходили на училище и в един момент са прекъснали, други никога не са влизали в класна стая.

Методът все още е доста непознат в България, макар че домашно образование у нас е имало и преди 9 септември 1944 г., когато е било нещо съвсем естествено. Днес е напълно нелегално, но семействата, които застават пред камерата във филма, показват на всички, че не се крият от обществена критика.

„Просто отглеждаме децата си, както се е правело винаги", обяснява един от родителите в „Аз съм домашен ученик". „Изборът на героите ми е техен - неочакван, плашещ и объркващ за повечето хора. Но всеки поглед към неочакваното е повод да премерим собствените си критерии и да прокараме собствена следа", казва авторката Ралица Димитрова.

„Когато започнахме да обикаляме България и да проучваме начина на живот на тези, които са се посветили на домашно образование, тази тема беше почти непозната у нас .. не че сега е особено популярна)", добавя тя.

И продължава с разказа: „Самите семейства се учудваха, понякога дори се плашеха, от вниманието, което предизвикваха. Някои дори отказаха да се снимат. Други пък след прожекцията на филма съжаляваха, защото не бяха убедени, че е трябвало да влизат в центъра на публичния интерес".

Извън закона

Какво все пак представлява домашният ученик - бунт срещу образователната система? Бойкот на обществото или просто някакво отчаяние? Изглежда не е нито едно от тези неща. Родителите уверяват, че нямат желание нито да се бунтуват, нито да изключват детето си от обществото. Все пак те признават, че не харесват образователната система и нямат доверие в учителите, напротив - убедени са, че училищната среда се отразява зле на децата им.

В световен мащаб доста родители споделят това мнение. Затова домашното образование е световно движение, което е и напълно законно в някои страни, като например Англия и САЩ.

У нас обаче училището е задължително до 16-годишна възраст, тъй че всички тези семейства на практика са извън закона. Не че това е трогнало властите - повечето „нарушители" признават, че не са притеснявани по никакъв начин от институциите. „Те не ни търсят, и ние не ги търсим, и така", смеят се двама от родителите във филма.

Въпросителните

Естествено, дори да оставим закона настрана, не всеки може да си позволи домашно образование. Като начало, методът предполага поне един от двамата родители да има възможност редовно да си бъде у дома.

След това възникват множеството въпроси - на всички тях родителите твърдят, че са намерили решения. Например - за точната система на преподаване, за социализацията на децата, както и какво става с тях впоследствие, щом като не получават дипломи за основно и средно образование.

„Повечето чужди университети и без това не признават българското средно образование", казва по последния въпрос един от родителите във филма. Но пък българските университети изискват диплома от кандидатите да учат в тях.

Ето защо родителите настояват домашното образование да се предвиди в законодателството - според тях е достатъчно да се внесе поправка в закона за висшите училища, която да допуска домашно образованите деца до кандидат-студентските изпити, пък там - каквото сабя покаже.

„Филмът винаги предизвикваше дискусии и, за мое съжаление, не точно в плоскостта, която аз бих искала", признава Ралица Димитрова. „Обикновено въпросите винаги започваха с: "А вие самата одобрявате ли...". И всеки път ми се налагаше да казвам, че ако снимахме филми или говорехме и пишехме само за неща, които одобряваме и харесваме, светът щеше да е залят с любовни излияния и пълно игнориране на разнообразието и различността".

Тя съжалява също, че при повечето дискусии й се е налагало да защитава домашното образование (а това не е било нейна цел в нито един момент) и твърде малко да говори за филма като художествен факт.

На „Златния ритон"

Премиерата на филма беше на 5 февруари тази година, а сега „Аз съм домашен ученик" участва и на юбилейния „Златен ритон" в Пловдив.

В 20-ото си издание Ритонът се е утвърдил като сцена, на която българските документалисти (и аниматори) могат да покажат творчеството си. Фестивалът е именно за филми като „Аз съм домашен ученик" и за идеи, които интригуват, провокират и предлагат различна гледна точка към света.

Някои от другите теми, вдъхновили авторите тази година, бяха животът на ромската общност у нас, борбата за оцеляване на българите в условията на резки политически преходи, обърканата съдба на голобърдците след Балканската война, трафикът на български жени, както и кое превръща България в една от малкото страни в ЕС, които са донори на деца за осиновяване в чужбина.

В разгара на фестивала, показал тези филми, Ралица е категорична, че дори условията за правене на документалистика да се променят, корените си остават същите.

„Всички все още знаем азбуката и можем да пишем, но не всички са велики писатели. Телефоните и камерите са просто инструмент, те не мислят сами, а са насочени от човек и идея. И ако има интересна история, личност, поглед към нещата - ето тогава вече можем да говорим за документалистика", казва тя.

„Аз съм домашен ученик" вече стигна до чужбина, като беше показан в Испания и в Германия, и със сигурност ще продължи да предизвиква множество дискусии - именно в това е идеята му.

„Целта на филма е да покаже различен вид мислене и действие - различен от обикновеното и ежедневното. Което да ни кара да помислим какво самите ние бихме избрали, направили, харесали. Да помислим за правилното и неправилното, доброто и лошото. Да потърсим свои отговори на въпросите", завършва Ралица.

#61 deowin 24.12.2013 в 20:21:51

Ъъъ.. дебели опашки (висок ексцес) може да има произволно разпределение, за което е добре дефиниран третият стандартен момент. За тази, конкретно, очевидно е, защото средната стойност съществува. И, както вече ти споменаха други хора, имаш очевиден и значителен bias в статистиката, който се определя от факта, че разглеждаш единствено статистиката за учениците, които взимат SAT. Този тест не е задължителен. Някои взимат ACT. За кандидатстване в MIT, между другото, също не се иска SAT, а само два SAT-II. Та, въпросът тук е дали наистина държиш да копаеш дупката все по-надолу и по-надолу. В един момент било по-добре да замълчиш, казва старият лаф..

#62 deowin 24.12.2013 в 20:26:07

Blagovest, мисля, че сега ти разбах позицията. Поправи ме ако греша, но, приложена в образованието, тя би означавала, че виждаш домашното обучение като допълващо съществуващите недостатъци на обучението в училище, но никога заместващо го изцяло. Ако е така, това е умерената позиция, която споделям и аз.

#63 Статистик 24.12.2013 в 20:34:56

Резултатите на SAT са едно от много проучвания по темата. Вече изпратих много по-дълъг списък с проучвания (много от които от щатски институции, които често са против домашното образование). http://www.hslda.org/docs/nche/000010/200410250.asp Превъзходството на домашно-обучените деца е видно и на SAT и на ACT и сред учениците, които не взимат тези изпити. Може да отричате данните колкото си искате. Фактите са на лице.

#64 deowin 24.12.2013 в 20:46:51

Статистик, както вече споменахме, проблемът с домашното образование е в хората, които представляват огромната част от поддръжниците на идеята. Хора като теб. Хора, които нито разбират собствените си ограничения, нито имат достатъчно сила в характера да приемат помощ в това разбиране, когато е необходимо. Хора като теб. Хора, които, дори когато ограниченията им са изложени на дневна светлина, изредени и околичествени, нямат достойнството и смирението да ги посрещнат лице в лице и да постъпят конструктивно. Хора като теб. Кора, чиито предубеждения и желание да докажат на себе си, че могат, знаят, и са повече, отколкото показва обективната реалност, неизбежно биха били пагубни за бъдещето на децата им. Хора като теб. Хора, които рационализират грешните си виждания и постъпки. Хора като теб. Да - всеки човек е напълно свободен да прецака живота на децата си както намери за добре. Въпрос на личен избор е как ще използваш тази свобода - дали ще я употребиш за лична полза или за полза на децата си.

#66 Статистик 24.12.2013 в 20:56:17

Deowin, както вече споменахме, проблемът с домашното образование е изцяло и само плод на вашата фантазия. Проблем няма. Децата се справят по-добре от връстниците си във всяко едно отношение, практически без изключение. Данните са категорични. Това, че си психично обсебен с хора като мен, не променя фактите.

#67 Дракон с кисело зеле 24.12.2013 в 21:02:19

Фактите, Статистик, са, че фактите, които използваш, са изкривени, и не приемаш фактите, които не пасват на изкривените факти, които използваш. Което не те прави статистик, а обикновен интернет трол. Това са фактите.

#68 Neera 25.12.2013 в 00:38:24

Защо, когато става въпрос за домашно образование реакцията на голяма част от хората е толкова негативна? Домашното образование тук се разглежда като опция. Никой няма идея да въвежда домашното образование по начина, по който е държавното - задължително, без право на избор. Реакцията на повечето хора е, че не може току така да се въведе нещо ново, от което няма да печелят всички. Децата щели да бъдат жертва на екстремистските си родители. Много малко хора, които се занимавали с домашно образование щели да бъдат висшисти и наистина да могат да го правят. Нима всички деца ходещи на държавно училище печелят? Нима децата, които стават жертва на училищен тормоз печелят? Нима децата, които искат да отделят повече време на извънкласна дейност като спорт, например, печелят? Няма да твърдя, че 100% от учениците в държавните училища губят. Но не мога да разбера защо една система, която няма стопроцентова успеваемост не трябва да дава шанс на друга. Защо не разсъждаваме малко като свободни хора? Ако на вас държавното образование ви харесва, пращайте децата си в държавни училища. Никой домашен ученик или съответно родител на такъв няма да започне да ви убеждава, че държавните училища са най-лошото, което може да се случи на вашето дете, или че трябва да сте изперкали, за да го направите. В крайна сметка, чии са децата?

#69 Citizen X 25.12.2013 в 13:52:35

Да, де, ама преди пол'вин-един век са били съвсем други изискванията, учил ти е некой линейни уравнения, органична Химия или ядрена Физика у къщи. Едно дете за да добие комплексна представа за света трябва да се докосне до всичките му компоненти и да стане добър специалист в това, към което го тегли, включително и развитието на комплексен профил (един добър пример е, че голяма част от алпинистите в световен мащаб са доста добри инженери, доктори и т.н.). От друга страна, какво социално животно би станало от подобно домошарче. Как да развиеш усещане за външен авторитет, ако мама или тате са ти све и вся?!? За мен това са пълни глупости, наедно с измислените частни уроци.Е, ако си толко тъп и ваште имат кинти, време и нерви за арчене, тогава ок. Чудно, обаче, тогава как ше сработи на маме саксийчето у колектив? А, да бе, то ше е меринджея у офиса и ше дава команди от общ характер... Тия идеи още от Платоново време са отречени. Децата учат най-добре, когато са заобиколени от други деца - състезателния принцип, интерпретацията пост фактум на инфото на един по-достъпен език от по-податливите към конкретната наука. Все фактори, които с лека ръка се пренебрегват. С дотук написаното, разбира се, живот и здраве моето потомство не значи че няма да го науча да гледа хипер критично на всичко изучавано. И да, признавам си, голям гъдел е аятоласите от алма матер да си актуализират инфото преди лекция, защото и ти си там!

#70 Дракон с кисело зеле 25.12.2013 в 14:11:09

Neera, хайде поразсъждавай малко като свободен човек и се замисли доколко един родител има правото да отнеме свободата на децата си да се сблъскат с различна от неговата гледна точка. Просто препоръка. Едно дете трябва да се сблъска с различни характери, различни методи на преподаване и различни методи на оценяване. Което, предвид различните учители, ще се случи при всички случаи.

#71 Spiro 25.12.2013 в 15:58:29

>>> "Neera, хайде поразсъждавай малко като свободен човек и се замисли доколко един родител има правото да отнеме свободата на децата си да се сблъскат с различна от неговата гледна точка." Кисел дракон със зеле, до колко държавата има право да отнема от децата правото да се запознаят с гледната точка на родителите и да налага административно псевдонаука удобна на текущото политическо статукво? Да ви припомня литературната критика на Пантелей Зарев отпреди 20 години и метода на социалистическитят реализъм. Тази "наука" каква стойност има днес /двадесет години по-късно/ - нулева. Мога да ви припомня също как, когато децата искаха да учат английски тогава принудително ги караха да учат руски и френски защото в даскалото нямали кадри, а и тези трябвало да вземат заплати. Нещо повече как разбрахте, че тези деца нямат правото да се сблъскват с гледни точки различни от тази на родителите? Защо държаваното школо трябва да бъде единственото място където хората могат да се срещнат с различни гледни точки? Има форуми, симпозиуми, дебати, кръжоци, любителски клубове, музикални клубове, спортни клубове в града, в страната в Европа, по цял свят и т.н.. Или всичко трябва да става пред очите на някой държавен чиновник, която определя дали дадена чужда гледна точка става за сблъскване? Домашните ученици общуват не само с тридест връстника определени по държавна наредба , а с много различни хора на различни възрасти непинудено и постоянно там където им се налага. Живота на домашният ученик, не живот в консервена кутия както си го представяте. >>> "Просто препоръка. Едно дете трябва да се сблъска с различни характери, различни методи на преподаване и различни методи на оценяване. Което, предвид различните учители, ще се случи при всички случаи." Това не е изключено в домашното училище. В него не проеподават само родителите, а също така и частни учители от които наитстина има какво да научиш и времето с тях си струва заплатените пари. Нещо повече в домашното училище учителите, за които плащаш си ги избираш (ти, родителите ти, специалисти на които им имаш доверие), а не ти спускат лели пред пенсия, чиито единствени грижи са как да избутат стажа. Защо имате толкова елементарно и изкривено виждане за домашното образование? Има десетки варинати, това за което говорите да се случи в живота на един домашен ученик. Защо решихте, че единствено и само в държавното школо децата могат да се срещнат с различни характери и стилове на преподаване? Понеже вие имате ограничено виждане за домашното училище предполагате, че домашните ученици и техните родители са ограничени. От къде разбрахте, че домашните ученици си стоят само в къщи, а не участват в разлини школи организации, клубове, ученически сътезания и т.н. ? Филмът поне показва доста по разлина картина - музиканти, спортисти, програмисти, математици, млади писатели, кото ходят по състезания конкурси както в страната така и в чужбина. Драконе, киселото ти зеле малко е превтасало понеже е дошла пролетта и за българското образование. Изтървал си вятъра на промяната и настъпването на информационната интернет епоха. Това което пишеш е несериозно, иначе трябва да сравня написаното с нещо, което не би ти харесало.

#73 Дракон с кисело зеле 25.12.2013 в 17:25:39

Кисел дракон със зеле, до колко държавата има право да отнема от децата правото да се запознаят с гледната точка на родителите и да налага административно псевдонаука удобна на текущото политическо статукво? ______________ Не знам как може да не осъзнаваш всичките откровени глупости, които написа само в това изречение, честно. Първо, ще те помоля да ми изписваш името правилно. Не боли, поне доколкото ми е известно. Второ и по-сериозно, ТИ ЧЕТЕШ ЛИ СЕ КАКВИ ГИ ПИШЕШ БЕ?!? Как точно държавата отнема от децата правото да се запознаят с гледната точка на родителите? Да не би да им забранява да живеят заедно? Може би е въведена административна забрана на родителите да помагат в ученето на децата си? А може би им е забранено направо да си говорят? Трето, каква псевдонаука? От позицията на какъв капацитет преценяваш кое е истинска наука и кое не е? С какви познания в каква област разполагаш, как преценяваш какво трябва да учи едно дете и защо? (Впрочем, когато сестра ми беше в шести клас, категорично й забраних да учи музика по определения учебник. Причината за това се коренеше в купищата фактологични и лесно проверими грешки, с които беше пълен - примерно че Джон Уилямс е автор на музиката на "Властелинът на пръстените". Само дето на тия грешки аз бях единственият от всичките по-големи братя, братовчеди, сестри, родители, лели, чичовци, баби и дядовци на трийсетината деца в класа, който обърна внимание. Сестра ми си завърши с хубава оценка по предмета, без да й се меся повече и без проблеми от учителя.) --- Мога да ви припомня също как, когато децата искаха да учат английски тогава принудително ги караха да учат руски и френски защото в даскалото нямали кадри, а и тези трябвало да вземат заплати. ______________ ОК, нека живеем в настоящето, а? Защото за мен учители по английски винаги е имало - още в детската градина преди повече от двайсет години. Виж, учителите по руски бяха кът в началното училище. Примери от преди Новата Ера нямат никакво отношение към настоящето. Днес всичко живо си мисли, че владее английски, дори да не знае разликата между "do" и "does". Да не говорим, че точно на това домашното училище не е отговор - родителите не владеят всички езици. В действителност хора, които знаят дори родния си език на достатъчно добро ниво, че да го преподават, са много малко. --- Защо държаваното школо трябва да бъде единственото място където хората могат да се срещнат с различни гледни точки? _______________ Кой точно каза нещо за "единственото"? Само дето го има важния момент, че в училище - може и частно да е, не е нужно да е държавно - детето със сигурност ще се сблъска с различни учители. Домашното обучение твърде често води точно до обратното, както беше показано в една от статиите, към които дадох линкове по-назад. Индоктринация и спиране на достъпа до образование. --- Домашните ученици общуват не само с тридест връстника определени по държавна наредба , а с много различни хора на различни възрасти непинудено и постоянно там където им се налага. ______________ Ъъъ... Т. е. училищните ученици не общуват с никого, освен със съучениците си? Това ли твърдиш? --- Това не е изключено в домашното училище. В него не проеподават само родителите, а също така и частни учители от които наитстина има какво да научиш и времето с тях си струва заплатените пари. ______________ Моля те, прочети статията, към която са коментарите. По-специално ето това изречение: Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. --- Обучението при частни учители не е домашно обучение. Пак имам някакви резерви, но съм по-склонен да го приема - поне детето ще попадне при специалист. А децата със сериозни извънкласни занимания невинаги са добър пример за каквото и да било - имал съм съученици състезатели по разни спортове, които не виждах с месеци, понеже постоянно пътуваха. При тях нещата са в тотално различна плоскост, изобщо не могат да бъдат използвани за сравнение, но те поне по необходимост ще се срещнат както с много деца на своята възраст, при това в среда, подтикваща към конкуренция, така и с много възрастни с различни характери. Тази необходимост при домашното обучение само по себе си отсъства.

#74 Neera 25.12.2013 в 20:51:50

Драконе, само да попитам, вие колко домашни ученика сте виждали? С колко такива сте разговаряли? Да, разсъждавам като свободен човек. Свободата означава всеки да отговаря за деянията си. Но няма нужда да отговаря за чуждите. Защо след като родителя създаде детето си, отгледа го, не може да го образова? Представете си, ако вие правите часовници. Вие купувате частите. Вие губите от вашето време, за да сглобите механизма. И след това, когато искате да направите часовника с индивидуален дизайн, който вие сте измислили, идват петима държавни часовникари, които са лицензирани да отговарят за всички часовници в България. И те ви казват, че те трябва да сглобят часовника ви и трябва да го направят по държавният дизайн, защото иначе може да го направите грозен или чуплив. А през изминалата седмица при вас са дошли сто човека, които ви са се оплакали от лошия и некачествен държавен дизайн на часовниците. Но той е калпав, за да може и най-лошите часовникари да могат да го изпълнят. Абсурдно е, нали? А детето е още по-ценно за вас, отколкото часовника.

#75 Дракон с кисело зеле 25.12.2013 в 21:36:00

Намирам факта, че сравняваш жив, дишащ и мислещ човек с неодушевен предмет, за отвратителен. Честно казано, не бих искал някой способен на това да има право да обучава деца, особено пък ако ще е единственият им учител.

#76 Neera 25.12.2013 в 22:38:46

Най-напред - не си отговорил на първите ми 2 въпроса. Не ти харесва, че сравнявам децата с неодушевени предмети? Дадох конкретния пример, защото ако ти бях дала за пример твоето собствено дете, ти не би намерил ситуацията ни най-малко за абсурдна.

#77 Дракон с кисело зеле 25.12.2013 в 23:58:48

Познавам достатъчно деца, на които по една или друга причина е бил отрязан достъп до нормално училище за продължителен интервал от време - включително аз самият - наложи ми се поради тежко боледуване да не ходя няколко месеца и да се обучавам у дома, за да не изостана съвсем. Подробности няма да давам, но това стига. А и да не познавах нито едно такова дете, статиите, към които дадох линк по-назад, говорят предостатъчно. А това да сравниш дете с часовник си е все така противно. Ако за теб децата са механични играчки, за мен са живи хора. Впрочем, ако часовникът, който изработваш, ще бъде поставен между други часовници така, както детето ти ще заживее между други хора, трябва да отговаря на някакви общоприети стандарти за измерване на времето и точност - т.е. контрол отвън пак е необходим. Виж, ако си е твоя лична играчка, която по начало не е нормален часовник и с която си правиш каквото си искаш, няма проблем. Но детето не е това. Детето е живо. Няма вечно да е подчинено на волята ти - или поне не би трябвало.

Новините

Най-четените