Огромната калдера на Санторини, круизите под парещото слънце, живописните църкви със сини куполи и варосаните вили, издълбани в 300-метрови скали, са го превърнали в един от най-посещаваните гръцки острови.
Санторини обаче става жертва на собствения си успех. Кметът Никос Зорзос наскоро обяви, че търси начини да ограничи броя посетители в името на борбата с масовия туризъм. Докато островът едва диша под бремето на външния наплив, един необичаен „спасителен" фактор може да го облекчи от зависимостта от парите на туристите. И този фактор е виното.
Властите на остров Санторини се опитват да се справят с проблема си от няколко сезона насам. Броят на туристите от круизни кораби, спиращи в Санторини, е ограничен драстично до 8000 души дневно през 2017 г. Само една година по-рано цели 18 000 посетители слизат на пристанището на острова в рамките на 24 часа.
Проблемът не е само в круизните туристи. Екологията на острова е застрашена от непрекъснатото строителство на нови хотели и от нарастването на потреблението на вода с 46%.
Поне 11% от Санторини са бетонирани през последните години. Населението му се е увеличило до 25 000 души. Колкото по-успешен е туристическият бизнес, толкова повече хора искат да работят тук.
Възходът на туризма тук започва с устойчиви темпове още през 70-те години, в хармония със земеделието. През последните 15 години обаче всичко излиза от контрол с драстичните темпове на строителството на хотели, което ги превръща в заплаха за местните фермери.
На този фон, изгряващата винена индустрия на острова може да дръпне Санторини от ръба на пропастта, като създаде жизнеспособен втори източник на доходи.
Изчезващата земеделска земя
От началото на 90-те години, култивирането на лозя и винопроизводството навлиза в нова ера. Откривате се много съвременни изби. Култивирането на лозя, насърчавана от фондовете от Европейския съюз, предлага алтернатива на ликвидирането на нивите, за да се строят на тяхно място хотели.
Субсидиите от ЕС популяризират вината от Санторини на американския пазар в продължение на седем години, от 2010 до 2017. И стратегията се оказва успешна.
В момента вината от Санторини се разпродават толкова бързо, колкото успява островът да ги произвежда - предимно в Гърция, но и в целия свят. В резултат на това загубата на земеделски земи заради строителство на хотели е практически спряла напълно.
В момента 1300 хектара от 7600-хектаровия остров са отредени за винопроизводство. Ако през 1995 г. средната възраст на фермерите в Санторини е била 65 години, сега тя е 53 г.
Спадът на възрастта показва, че по-младото поколение се ориентира към винопроизводството. Местното население има и неотменим интерес от предотвратяването на появата на нови хотели.
Санторини е известен с гама от характерни и отличителни сортове - асиртико, атири и айдини за бяло вино, и мавротрагано и мандилария за червено. Виното отдавна се е превърнало в неотделима част от туристическата му индустрия.
Това помага за преодоляването на опасенията, че Санторини става твърде зависим от един-единствен източник на доходи, точно както е бил преди тежкото земетресение през 1956 г., принудило много от жителите му да се преместят в континентална Гърция.
По-малките лозя на острова продават гроздето си директно на кооперацията Santo Wines, която се намира в близост до пристанището. Тук се извършва преработката на 65% от гроздето на острова; произвеждат се 840 000 бутилки вино годишно.
Магазинът предлага местна продукция като сладко доматено пюре и бакла, мед и зехтин от континента и др.
Средна туристическа група от круизен кораб прекарва около 45 минути в Santo Wines, през които хората могат да дегустират вино срещу 50 цента на чаша, да си купят бутилки, които да вземат със себе си на борда, и да снимат прекрасния изглед от една от най-високите точки на острова.
"Виненият маршрут" на Санторини е това, което привлича най-сериозните енофили. Обозначен с пътни маркери с цвят бордо, той води гостите до 10 независими винарни на острова. Дори най-малките винарни успяват да разпродадат продукцията си всяка година.
Нарастващо търсене
Лозята на Санторини се увиват във формата на кошница на нивото на земята, така че да се предпазват от крайната жега и студ, а брането им винаги се извършва ръчно.
Земята тук се нарича "аспа", в почвите изобилства смес от вулканична пепел, лава и пемза. Не могат да се използват никакви машини. Всичко тук се прави на ръка, или с магарешка тяга.
Корените на лозята стигат до 20 метра дълбочина на някои места, за да извличат всяко възможно хранително вещество от вулканичния пейзаж, но затова и виното е с толкова добър вкус, казват местните винари.
Успехът на виното от Санторини затруднява винарните да отговорят на голямото търсене. Но подари невъзможността за механизация, стандартите също няма как да се влошат. Което означава, че виното ще остава все така добро, като достойна втора тетива на икономическия лък на Санторини.
