Соломон на силата

На вниманието на уважаемите наследници на Адам и Ева! Моля, спрете за минута - и се оттеглете в своя си ъгъл на ринга!

Да кажа директно, че жените са по-силни от мъжете би било несериозно. Ще звуча като малката Катя, която вика по средата на училищния двор на малкия Петьо: "Няма пък, мама ми каза, че ние сме по-добри от вас!"

Нека се изясним преди всичко - силата в кое? В изтласкване на гюлле? В носенето на торбите от пазара? В сдържането на сълзите, докато гледате "Сибирският бръснар" (никой не сдържа сълзите си на този филм) или в казването на "Сбогом!" на единствения човек, когото сте обичали, защото така е по-добре и за двама ви? Или в преживяването на стотици часове край болничното легло на скъп човек, който умира?

В началото си казах, че ей сега ще спретна такава история, така ще принизя мъжете, че няма да знаят откъде им е дошло. Но аз нямам нужда да го правя, за да се почувствам по-силна или така да вдъхна кураж на други жени.

Проблемът е не, че жените са по-силни и никой не го е забелязвал досега, а че жените също са силни. Факт, който обществото в миналото е игнорирало. По политически, икономически и религиозни причини жените сме били сведени до музи, украшения и разменни монети. Истината е, че именно онези жени, които е трябвало да преживяват в такива времена, са били истинските герои. Сега ние не сме нищо друго освен свободните, разглезени от правата си техни наследници, които си наваксват омразата и идеализма в различни нива. Това от друга страна води до нова битка - тази с пренебрежението: "Да, да, вие, жените, сте най-добрите! Как пък не..." Всяко поколение с кръста си....

А може би точно на това се дължи и промяната на нашето поколение. Жените постепенно набират сила, а мъжкарската общност излиза със случаи на потресаваща чувствителност. Разговор между приятелка и гаджето й: Тя: "Добро утро!" Той: "Е, не очаквах такова поведение!" Тя: "Отивам на работа!" Той: "Аааа... Извинявай, аз помислих, че ме игнорираш."

Разговор между мен и един бивш приятел: потупване по рамото ми в 1.30 през нощта: "Може ли да поговорим?" Аз: "Мммм... „ Той: "Мислиш ли ме още за секси?" Аз: "Мммм?" Той: "Мислиш ли ме още за секси?" Аз: "Да, всичко е наред, заспивай". Той: "Ох, добре, лека!" ...

Може би ние сбъркахме някъде? Докато четяхме книги и се образовахме, гледахме футбол и навлизахме открито в политката и науката? Нима ограбихме мъжете от техните свети тайни, които ги караха да се чувстват истински? Дали е дошло време на нов тип адаптиране?

Истината е, че колкото и да сме силни, еманципирани, наслаждаващи се на облагите на едно свободно общество няма жена, която да не иска истински силен мъж до себе си. А като викаме колко ние сме по-добри, така само дълбаем в самотата си. Все едно гордо носим ордена: "По-силни" и се залъгваме, че ще ни топли в студените нощи, а отвътре ни се реве, че за момента фактите сочат правотата ни.

Съдейки по себе си, още не съм срещнала такъв мъж. Животът ми предостави изпитания от най-ранна детска възраст, единствените стоици около мен бяха жени - и аз поех по този път. С годините тичах да помагам на приятели и гаджета, а никой от тях не посмя да застане до мен и да ме защити. Един даже си призна: "Защото знам, че ще се справиш."

Не знам дали имаме вина, че силните мъже се затриха, или те просто трябва да показват силата си другаде, на други поприща.

Дори майката на Катето се надява един ден да е опровергана. Не мога да се нагърбвам да казвам: "Дами, ние сме по-добри, ние сме по-силни!", въпреки досегашния ми опит. Мога само да кажа: "Дами, ние сме достатъчно силни да се справим с всичко. Не като мъжете, а като себе си! Продължавайте в същия дух!" Пък дано йезуитското ми мислене не засегне сестрите суфражетки.

В крайна сметка, ако се стремим към равностойно отношение, не трябва ли да започнем със себе си? Хайде, възобновете своята дрязга на вечния ринг, хванете се отново за гушите, бийте по темите за болката, предателството, стоицизма и сдържането на сълзите, пък който излезе победител - със здраве да си носи короната. Сам и разочарован от другия пол на върха.