Точно в средата на 80-те години на 20-ти век култовата югославска рок-група „Рибля Чорба" (означава белградски сленг за мензис) записа и издаде хита си „Южна Африка", в който се пееше основно за това, че менюто на африканците изобилства от отрова и лайна.
По същото време легендата Боб Гелдоф със своя „Лайв Ейд" хранеше колкото може онези слаботелесни негърчета с изпъкнали коремчета в „лагерите на смъртта" в Етиопия.
Тогава целият свят плачеше за Африка, за мъченика Нелсън Мандела и за края на сериала „Шака Зулу" по БНТ. Имаше и още един: „Кинта Кунта - синът на белия негър", ама него го даваха само по сръбската телевизия :)
Четвърт век по-късно ситуацията е следната:
22-ма бледолики (най-често) час и половина тичат и се ритат по терена, а „репресираните" чернокожи седят, гледат ги, пият „Пепси" и надуват едни пластмасови дудуци да тормозят тези, които ги забавляват плюс целия останал свят. Е на това му викам аз пълна промяна!
С реализирането на лукавия Блатеров проект „Световно първенство по футбол в ЮАР" Африка измина и последния километър до пълното покоряване на света.
Разбира се, това не стана от раз.
Първата битка беше спечелена на музикалния фронт. През 80-те само за цвят някой негър рапираше и танцуваше брейк за атракция. В наши дни поне 90% от музиката нарежда „мада фака" и чернее, та лилавее. От Снуп Дог до Софи Маринова!
После дойде чернокожият „Оскар", чернокожият американски президент и дори национален отбор на Ямайка по бобслей.
Футболът обаче не се даде лесно. Стотици подривни „афро-агенти" плъзнаха из световните отбори. Те запечелиха златни топки и бутонки... докато ФИФА се предаде!
Спрелият диетата Ам Гъл (Сеп Блатер) реши да се прави на Батето и Боби Михайлов едновременно... и точно в края на мандата си се бетонира за още години живот в разкош, като хариза мондиала на Африка.
А „черният континент" не изпусна кокала!
Първо ошушкаха до голо де що футболист и турист докопаха. После - в името на рекорда - дори отмъкнаха два пуловера и 7 копия на световната купа от бърлогата на ФИФА. Явно с колекционерска цел.
И докато светът се заплесваше по октопода Паул, дънещите се съдии и лукавите оченца на дедо Сеп, Африка зарибяваше с най-зловещото си оръжие. Дивашката вувузела.
За този елемент на фанфарната музика се изписаха тонове материали. Злините му тепърва започват. Европа и останалият свят вече са заринати от тръби за надуване. Жужащи звуци и вирусни слюнки ще се носят наред по стадионите и... горко ни!
Африка си отмъщава бавно и сигурно. За робството, глада, СПИН-а и... мухата це-це. И за каквото още друго се сетите, чак до топката с чалгаджийското име „Джабулани"!
И изобщо не се чудете защо Габон задмина България в класацията на ФИФА-та. То скоро и сборен отбор на горилите от Гвинея Бисау ще задмине в чарта гелосаната чалга-трупа на Мърито.
Африка рулира. Ако не вярвате, питайте Шакира!
Ку-Клукс Клан е в древната история. Днес властва Бафана-Бафана Клан!
Блатер... само да ми паднеш, плужеко!
