Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Последната надежда за един от най-бедните региони на Италия

Може ли туризмът да е решение за демографската криза Снимка: Pixabay.com
Може ли туризмът да е решение за демографската криза
Последната надежда за един от най-бедните региони на Италия Снимка: Pixabay.com
Последната надежда за един от най-бедните региони на Италия Снимка: Pixabay.com

Малкият италиански регион Базиликата, намиращ се точно до "петата на Ботуша", е изправен пред истинска демографска криза. Там в момента живеят едва 570 000 души от около 60-милионното население на Италия, но поради ниската раждаемост, високите нива на безработица и сериозната емиграция, той губи по над 3000 жители всяка година.

Според доклад на SVIMEZ - икономически тинк танк, фокусирал изследванията си върху Южна Италия, до 2065 г. населението на Базиликата се очаква да спадне под 400 000 души.

И ако цифрите показвaт една по-суха картина, ситуацията на място показва далеч по-ярко проблема - повече от една пета от общините в региона са до хиляда души и може да се обезлюдят напълно в рамките на няколко десетилетия, оставяйки след себе си празни къщи и призрачни градчета.

Подобно много други обедняващи места по света и Базиликата търпи най-тежките удари на демографската криза, обезлюдявайки се малко по малко.

Но вместо да си седят на ръцете и да чакат съдбата да свърши своето, някои засегнати градове в региона са твърдо решеи да се борят с демографската криза, разчитайки преди всичко на туризма и пъстрата си природа, която да привлече млади хора посетители от цял свят, а покрай тях и млади хора, които да възродят Базиликата.

Кастелмезано, хълмисто селце от 970 души, кацнало в Доломитите Лукански, се превръща в своеобразен символ на този подход. Миналата година то се появи в класацията на Daily Telegraph за 19-те най-добри места за почивка в Италия.

Гуардия Пертикара, село от 643 души, известно с историческите си каменни къщи, е друго от местата, подхванали борба срещу обезлюдяването чрез оръжията на туризма, предлагайки исторически обиколки, уютни хотелчета, превъзходни гледки и спокойствие на посетителите си.

За други подобни градчета обаче, времето вече е изтекло. Още от края на 60-те Крако се е превърнал в призрачен град. Тогава поредица от свлачища прави поселището опасно за обитаване и жителите се виждат принудени да изоставят мястото. Сега обаче мястото бива преоткривано като туристическа атракция и фон за интересни снимки.

Въпреки този новооткрит интерес към него, коренните жители продължават да са губещи. Те са се преместили наблизо в ново село, но отдалечената му локация и липсата на множество услуги го правят не особено примамливо място за живеене. И така населението от малко под 800 души постоянно намалява.

Именно тази липса на услуги, които в големия град се приемат за базови е причина за бавната смърт на много от тези села в региона, въпреки опитите им със зъби и нокти да привличат нови посетители. Селищата в Националния парк Полино, като Сан Паоло Албанезе и Карбоне бързо губят жители заради емиграция и старост.

"Ако разширим дефиницията за природно бедствие, за да включим социални кризи, изоставянето на тези райони наистина е бедствие. Малките градове някога са служили за защита на тези земи, но сега те изчезват и отстъпват на множество други последици, включително свлачища", казва Джузепе лас Касас, професор по градоустройство в Университета на Базиликата.

Според Лас Касас обществените услуги трябва да бъдат преработени, за да отговарят на новите нужди на изпразващите градове.

"Едно решение може да бъде съвместната работа с местните общини. Беше обсъдено, но все още не е приложено. Но ако изградим нов път между два града с висока средна възраст, хората няма да могат да го използват, освен ако не осигурим и обществен транспорт", коментира той.

Като се има предвид лошите прогнози, Лас Касас вярва, че регионът трябва активно да планира бъдещето.

"Трябва да започнем да мислим за това какво ще се случи след 10 години. Имаме статистика, но има много малко осведоменост за проблема, дори и в държавните институции", казва той.

Етторе Бове, професор по аграрна икономика и политика в Университета на Базиликата, е по-склонен към оптимизъм от колегата си като според него малките градчета на Базиликата ще могат да оцелеят.

С помощта на студентите си той изследва кулинарните традиции в региона, които според него могат да обърнат демографските тенденции, ако се съчетаят със здрава туристическа инфраструктура.

По негови думи Базиликата е разделен на две части - по-развитите райони около Матера и бреговете, от една стана, и икономически потиснатата вътрешност на района.

"Този дуализъм ще продължи да расте, освен ако не се намесим, а туризмът може да помогне да се предотврати изоставянето на много от тези градове", коментира Бове.

Той твърдо вярва, че неговият регион има какво повече да предложи от негативни заглавия за демографската криза.

"Трябва да идентифицираме и да оценим местните ресурси, за да можем да предложим на туристите културен, екологичен и научен опит", казва той.

И все пак и той, и Лас Калас споделят мнението, че няма как позитивни промени да се случат без активната намеса на властите в инвестиции и прокарване на базови условия. Туризмът може и да е решението на проблемите на Базиликата, но няма как да има туризъм без пътища, удобен транспорт и добра комуникационна структура.

Всичко това обаче изисква солидни инвестиции. Засега от хазната в Рим обаче такива няма.

Това оставя региона да се бори със собствени сили за постигането на тази необходима туристическа среда, а към момента това е борба с променлив успех.

 

Най-четените