Вероятно сте чували някъде името Луи Айер - улица (София), стадион (Силистра), училище (Русе), че и връх (Антарктида). Това е човекът, който пристига от Швейцария през далечната 1893 година, за да положи основите на спортното образование в България, но същевременно се бие за България по време на Балканските войни и в Първата световна война. За него вече има и документален филм.
Прословутата швейцарска точност на педагога дава огромни резултати за кратко време, постигайки огромна популярност сред населението. Въведени са непознати дотогава спортове като борба, стрелба, бокс, лека атлетика, вдигане на тежести, развиват се т.нар. юнашки дружества в страната, но основната цел на Айер е да възпита патриотично чувство у младите българи.
Той първи донася кожената футболна топка и боксовите ръкавици по нашите земи, заедно с десетима свои сънародници, поканени от тогавашния министър на просветата Георги Живков. Целта е да бъде въведено физкултурното образование в следосвобожденска България, но базата е почти никаква.
Затова швейцарецът и неговите колеги започват да строят уреди, игрища и прословутата шведска стена, която също не е била позната у нас. Днес в Лом е запазена такава, построена от него.
Когато избухва Първата Балканска война, Айер не се колебае нито за миг и започва лично да мобилизира доброволци в Русе, като поставя един чин на улицата и привиква лично минувачите.
Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, което днес се намира в Македония. Съпругата му и неговият син Марсел вземат шепа българска пръст при завръщането си в Шейцария полагайки я във Веве и развяват българския трибагреник над фамилната къща и до днес.
"Народ, който за 30 години можа да възроди и направи цветуща своята родина- такъв народ не се оставя да бъде повален. Той вече се завърна към един възродителен труд със задача да превърже раните си и да възстанови силите си. Героизмът на неговите добродетели и величието на неговото минало отговарят на неговото бъдеще, както войнишката вдовица му припомня в краткия некролог библейските думи "Господ е приятел на праведниците", пише той в книгата си "За България", издадена през 1913 г.
Уникалното дело на Айер е разказано в новия документален филм „Швейцарецът с българско сърце" на Марио Мишев и Иван Кънчев от сайта „Българска история", заснет с финансовата помощ на Vivacom.
Лентата може да бъде видяна безплатно днес в София (кино Арена-Запад) - 16:00 часа, Пловдив (Културен център „Тракарт") - 19:00 часа на 17 октомври, Търговище (Куклен театър) - 18:00 часа на 18 октомври и Стара Загора (кино Арена) - 12:00 часа на 25 октомври.
