Френска любов

Много се учудих, че в Getty Images все пак излязоха десетина снимки на Zaz. Но като се има предвид, че това е агенция, в която на тагове като "lady gaga" се появяват хиляди резултати, французойката все още се води за достатъчно инди, за да не мрънкаме, че май ще ни посети чак когато мейнстрийм медиите са я позахаросали - и на нея й е харесало.   

Въпреки тези съмнения, всичките ми приятели полудяха. И сигурнo част от момичетата вече прехвърлят наум интерпретации на дрескода Zaz: шик туника и иронични шалвари, с които да припнат към концерта и да се блъснат в чара й със 170 км/ч.

Новината, че тя идва, е четена, харесвана и споделяна толкова пъти все едно от "Ройтерс" са съобщили, че Кийт Ричардс ще мине да пие едно за последно през "Строежа".

Поколението, родено след 1980-а, толкова много си пада по Zaz, че това не би могло да се обясни само с таланта й - колкото и да се спекулира с промотиращото сравнение с Едит Пиаф.  

Защо харесваме Zaz? Усмивката й не е отчуждена като от реклама на паста за зъби, облича се с лекотата, с която го правиш за по бира в кварталната градинка и въобще въплъщава това, за което италианците дори имат песен: semplicemente. Нашият израз "просто" никога не успява да предаде смисъла, който искаш да вложиш, описвайки човек, чиято мечта е обратното на това все някога да пие шампанско в лимузина.

Истерията по Zaz в България (позакъсняла в сравнение с близка Сърбия) е огледало на умората на едно поколение от конвеционалния шоубизнес, пробутващ продукти, а не автентични артисти. Поколение, което не можеш да грабнеш с изпълнители, страхуващи се да ги снимат без грим като от грип. И което откровено се подиграва със старанието, което някоя певица е вложила във всяка една букла в косата си.

Ще кажете, че това е характерно само за София, не и за цяла България, но все пак така се вписваме в онова симпатично ядро в Европа, предпочитащо да пие вино от бутилката на Испанските стълби в Рим, вместо в някое накипрено заведение, пълно с амбициозни стажантки от рекламни агенции.

Zaz е модел за подражание и за отъждествяване в същото време. Тя не е обработената с Photoshop красавица от корицата на ELLE, нито пък е свръхпопулярна като Адел, която също започна да говори за щастливата си съдба с придихания и поучителен тон. Притежава онази манучаовска достъпност, с която те приобщава в света си. Във видеото към първото й парче Je veux, снимано на паветата в Монмартр и качено в суров вариант в YouTube, са влезли над девет милиона влюбени.

Само може да ни радва, че обявената в страницата й дата за концерт у нас стопли толкова много хора. Това обяснява и защо всички свалени или недопуснати на родния телевизионния пиедестал изпълнители, с които винаги можеш да полафиш в някой клуб с набързо нахвърлян интериор, все пак оцеляват на фона на бозата, която се лее от официалните ефири.

Тук има глад за нормални творци, които по време на интервю не се държат като мазни зубрачи на изпит и се обиждат, ако след името им има удивителен знак.

Zaz е победителка в музикален конкурс във Франция (където явно важи повече гласът на зрителя, отколкото на продуцента) и е получила известна финансова подкрепа. Тя обаче се е трудила зверски, за да си заслужи славата и въпреки че наистина има момент, в който клиповете й загубиха първоначалното улично очарование, все още е част от съпротивителните сили срещу клишетата. Всеки, който носи скъп камък на гривна от канап през лятото може да го усети.

Колкото до 30 май, 2012 - още една дата, на която чалгата ще изглежда нелепо. И да, времето ще е за ниски сандали.