Когато преди 3 години Китай приключи с политиката си на "само едно дете", надеждата на властите в страната беше, че родителите ще се впуснат да правят големи семейства, освободени от регулациите и тежките данъци, които ограничаваха правенето на големи семейства. Тези надежди обаче засега не виждат реална реализация и ходът на Пекин сякаш засега отказва да действа, смятат експерти и анализатори.
Намаляващата раждаемост сега е една от най-обсъжданите теми в Китай, а по темата се създава едно усещане за истинска криза.
След десетилетия, прекарани в опити да се ограничи главоломно растящото население, сега държавната пропаганда вече е насочена в друга посока и призовава младите двойки да раждат повече деца за страната си. Това, на свой ред, предизвиква доста критични реакции в социалните мрежи, които смятат правителствената политика е натрапчива и нечувствителна.
Сега обсъжданите мерки варират от разширяване на отпуска по майчинство до насърчаване на хората да имат второ дете с парични стимули или данъчни облекчения. Някои дори призовават за напълно отстраняване на ограниченията за броя на деца, които едно семейство може да има.
Политиката за ограничаване на растежа на населението или т.нар. "Политика на само едно дете" беше въведена през 1979 г. като част от мащабните икономически реформи, започнати от Пекин. Политиката се прилага стриктно за повечето хора. Онези, които са заловени, нарушават политиката, могат да бъдат глобени, да загубят работата си или да се сблъскат с принудителни аборти и стерилизация.
Само няколко десетилетия по-късно обаче страната осъзна, че се изправя пред значителна демографска криза, която може да застраши лелеяните планове на китайските власти за ролята на страната като икономически доминант на световната карта.
На практика се получи ситуация, в която следващото поколение е твърде малко като брой, за да поеме на плещите си сериозна икономика като китайската, която продължава да търпи развитие. В продължение на години Китай се възползва от демографските дивиденти на тогавашното си огромно като брой население (почти 1/5 от това по целия свят). Страната разполагаше и с добър баланс между млади и стари хора, които да влизат и да излизат на пазара на труда, без да се създава излишно пренасищане или недостиг.
Сега обаче този баланс е нарушен, тъй като младите са значително по-малко от старите хора. За да може Китай да продължи икономическото си развитие и да произвежда достатъчно за подкрепата на възрастните, населението на страната трябва да расте, а не да намалява.
Прекратяването на политиката за само едно дете през 2015 г. имаше за цел да засили нещата именно по този показател. Данните към момента обаче показват точно обратното - въпреки свободата да имат по повече деца, младите хора сякаш не искат повече.
Колко голям проблем е ниската раждаемост?
Според Националното статистическо бюро на Китай през 2016 г. ражданията са 17,86 млн., а китайското население е нараснало с 1,31 млн. души, с честота от 12,95 раждания на 1000 души, което е най-сериозното отношение от 2001 г. насам.
Но през 2017 г., когато реално трябваше да се види пълният ефект от политиката за две деца, ражданията за годината бяха 17,230 млн. - с около 630 000 по-малко в сравнение с 2016 г. Средната раждаемост възлиза на 12,43 новородени на 1000 души, което е с 0,52% по-малко от 2016 г.
Тези показатели са по-лоши от дори най-песимистичните прогнози след въвеждането на новата политика. А прогнозите за бъдещето изглеждат още по-мрачни.
Според анализаторите раждаемостта ще продължи да намалява и след 2018 г., а през следващите 10 години броят на жените на възраст между 23-30 години ще намалее с до 40%, което би било изключително сериозен спад в тази възрастова група и невероятен удар за раждаемостта по принцип. Най-лошите очаквания са, че до 10 години в страната средния брой на ражданията ще е около 8 милиона годишно - с над 50% по-малко спрямо сегашните показатели.
Така че определено не е изненада, че това се приема за криза, за която всички говорят.
На 6 август официалният вестник на Комунистическата партия "Народът днес" посвещава цяла страница на въпроса, както и откриващ материал, озаглавен "Да имаме деца е семеен, но също така и национален въпрос".
Редакционният текст предупреждава хората, че държавата се нуждае от нови политики, за да се справи с влиянието на ниската раждаемост върху икономиката. Това предизвика сериозно отразяване и дебат по темата в медиите.
Една статия от двама учени от университета в Нанджинг предизвика значителни реакции, голяма част от които на възмущение. Те предлагат да се създаде фонд за раждане, в който всички пълнолетни граждани под 40-годишна възраст да участват (и съответно да влагат пари). Ако някоя двойка се сдобие с второ дете, тя да може да изтегли парите си от фонда. Ако не - парите да идват като допълнителна пенсия след пенсиониране.
Много от младите обаче се чувстват обидени от подобни идеи, тъй като те се целят най-напред в портфейлите им, а чак след това мислят за конкретно решаване на проблемите. Някои призоваха държавата да се справи с основната причина затова защо младите хора не искат повече деца, и да се опита да намали разходите за отглеждане на дете, вместо да наказва хората финансово се опитват да намалят разходите за отглеждане на дете, вместо да наказват финансово хората.
Защо проблемът е толкова спешен сега?
Китай бързо се превръща в застаряващо общество. Наравно с това, че ражданията намаляват, има и друг фактор, влияещ в случая - продължителността на живота се покачва като в момента тя е 76 години средно. Това оказва сериозна тежест върху икономиката и върху работещата част от населението.
В момента от 1,39 млрд. души население на Китай, около 158 млн. са на възраст над 65 години - 11,4% от общия брой на населението. Това е 1,5 пъти повече от приетата дефиниция ООН за застаряващо общество (когато 7% от населението да са на 65+ години). Според анализите на ООН до 2030 г. се очаква в Китай тази ситуация да се влоши допълнително и 17,1% от китайското население ще бъде над 65 години.
Тази тенденция предполага, че пенсиите и въобще издръжката на възрастните хора ще се подпомага от по-малко и по-малко хора в трудоспособна възраст. Така ако през 2011 г. в Китай има по 3,16 млади хора за всеки един възрастен човек, през 2016 г. коефициентът на тази възрастова зависимост е намалял до 2,8 души на един човек над 65 години. Предвижда се, че до 2050 г. той ще бъде само 1.3.
Както и в други страни със сходни прогнози за съотношението на възрастта, това има огромни последици за икономиката, за изплащането на пенсии и за посрещането на нуждите на възрастните хора.
Защо хората не искат повече деца?
Много млади хора в Китай, които са израснали през трите десетилетия на строго семейно планиране и икономическо развитие, имат различно мислене от родителите си. Те са свикнали да бъдат център на вниманието и да се радват на много по-добро материално състояние и лична свобода.
Те също се женят късно (ако изобщо се женят), имат деца късно (ако въобще имат), и се съсредоточават повече върху собствената си кариера и лично щастие - тенденция, която е типична далеч не само за Китай.
Когато все пак те стигнат до идеята за семейство и деца, основната грижа е дали ще могат да си позволят такова нещо. Проучванията показват, че отглеждането на дете в един град в Китай може да струва повече от половината от доходите на семейството. Местата за детски градини са ограничени и борбата за тях е изключително жестока, така че много родители трябва да разчитат на баба и дядо за помощ. Когато към семейния бюджет се добавят и ипотека и други разходи, нещата стават още по-сложни.
Допълнително с това китайските традиции повеляват децата да се грижат за родителите си, когато те остареят. Това представлява още едно перо от бюджета, което притеснява мнозина.
С други думи, да имаш едно дете е въпрос на сериозна борба и лишения, а да имаш още едно изисква сериозни ресурси и подкрепа.
От друга страна, някои по-възрастни жени, които са в началото на 60-те си години, твърдят, че ако политиката за само едно дете беше приключила по-рано, те биха се опитали да родят още веднъж, дори и в края на 40-те си.
Така че, дали политиката за едно дете не продължи твърде дълго? Пропагандата на правителството се сблъсква с едно младо по-свободолюбиво поколение от всякога, което не желае да му се казва колко деца да има. А правителството в Пекин е на път да осъзнае, че е по-лесно да ограничиш хората колко деца да имат, отколкото да ги убедиш да имат повече.
