Отесня ни българският език. Богатството му, дето Вазов, Елин Пелин, Йовков и Радичков така добре го владееха, някак взе да не достига на съвременния градски тип. Простее и селее един вид. Изнемогва. Не може да напълни със съдържание дълбокия му мисловен процес и не резонира с така сложните му, пардон, комплицирани разсъждения.
И как да стане, като например нашето „среща на екипа", ама съвсем не може да се припокрие с едно „стаф митинг"! Че това са си две различни неща, май френдс, среща на екипа е някак заводско, провинциално, комсомолско (напомня на „събрание на колектива"), пък стаф митинга си е като за мениджмънт отдел, дивелопъри, ай ти-та, ейч ар дипартмънт, пи ар тийм нещо...
В последните години на родния ни език се гледа като на провинциална девойка,
дошла „на София" да се снима пред НДК-то.
Да говориш добър български е старомодно и дори леко бабешко. Българските думи започнаха да отекват в технологичните мозъци на съвременните хора като тежки и твърде неточни. Друго си е например да кажеш, че си се „чекнал" еди къде си, вместо „обозначил". Пък и, честно казано, сигурна съм, че много хора даже не са я чували тази дума „обозначение". По същата логика хората днес не пращат съобщения, ами ги „сендват". И да, това все по-често не са съобщения, ами „месиджи",наскоро чух един човек да казва „ти ми „колни", като си свободен.
Извън технологичните термини, претърпяли българска граматическа обработка, на такава са подложени и думи и изрази от всякакъв вид. Хората днес не прекарват весело, ами имат страхотен „фън". Когато са доволни от нещо, то за тях е било „плежър" и са били много „хепи".
В професията си или в живота си те нямат опит, ами „експириънс" . Грешките и провалите са пълен „фейл", а „извинявай" е направо някаква адска отживелица! Не кажеш ли „сори", просто рискуваш да изглеждаш като прероден Паисий Хилендарски, попаднал в някоя съвременна софийска престижна гимназия. „Сори"-то вече така се е трансформирало в български вариант, че може да бъде чуто и като „сорка" - нещо като „ей, много извинявай" с елементи на другарско съжаление за допуснатата грешка.
„Сорката" върви много добре и с „тенкс"-а.
Значи да благодариш си е адско усилие на мозъка и езика - „благодаря" е някаква такава съставна дума, дето докато я изговориш, ще изхабиш толкова енергия, че ще си напълно „екзостед" или „дед" направо!
Ако искате да се подредите в редиците на най-готините в обществото - тия, дето винаги са онлайн, кънектнъти, имат най-куул джаджите и са нещо като трендсетъри или опиниънмейкъри, трябва много бързо да запомните и да побългарявате английски идиоми. Значи, не сте ли го направили досега, направо сте някакви тотално „ритардет" или сте „пълен аут", да не кажа „лузъри"! Вече не е модерно да се казва, че „това не е моя работа" или „това не ме засяга"! Веднага да се поправите и да казвате, че „това не е моята чаша чай"! На английски „it's not my cup of tea" е израз с история, защото в английската традиция чаят е нещо специално и масово, ама айде сега подробности! Пиете или не пиете чай, имате или не баба със синя коса, ред перли и английско възпитание, друго си е нещо да не е „вашата чаша чай"! Не го ли употребите, истински ще селеете, точно както, ако вземете да се изпуснете и кажете, че нещо „има смисъл".
Сакън! То вече ПРАВИ смисъл (makes sense)! Същото е и с разликата - не се казва „има разлика", а „ПРАВИ разлика"!
Задължително е да използвате буквалния английски превод, ако сте в рекламния бизнес, в ПР агенция или журналист.
Сред английските идиомни изрази, които напоследък директно влязоха в българския език, е и любимият ми „да влезеш в обувките на някого". Така де, дами и господа, извинете, фолкс, ако кажете, че се поставяте на мястото на някого, ми то нищо не сте казали! Какво място, какъв някой?! Друго си е да му влезеш в обувките - веднага ти става ясно, че... абе, че трябва да се поставиш на неговото място. Дори сериалът Breaking Bad беше преведен "В обувките на Сатаната", въпреки че силно се съмнявам, че дяволът носи обувки.
В този смисъл напълно трябва да изключите от езика си онова „лесна работа" или „фасулска работа" за неща, които са ви твърде лесни или „изи". Модерно е да казвате, че е „пийс оф кейк". Така, както е тръгнало, скоро можете и да го чуете в преведен вариант - че нещо е лесно като „парче кекс" или „парче торта", но засега не рискувайте - казвайте си го в оригинал.
В английскобългарския вече се прокрадва и още една тенденция - да възклицаваме по английски. Все по-малко ще чувате някой да казва „олеле" или „ле-леее" - ще казва „уау"! Никакви такива „о, боже" или „господи" - минавайте направо на „оу, май год" или „ холи кау".
Засега това със свещената крава още не е претърпяло свеж български превод, ама знае ли човек - след като „фък ит" избута с лакти звучното българско „заеби", не виждам причина скоро да не възкликваме и „свещена краво!" или „о, момче" (от „о, бой"), когато нещо ни ексайтва ту мъч.
А да, и никакви такива „идва ми в повече" - правилно е да ви е"ту мъч". Също както нищо, което абсолютно не желаете да се случи, не е „само през трупа ви" - то е „оувър май дед боди". Нищо, че значи точно същото - друго си е да го кажете така в оригинал, на английски...
Хайде сега, преди да „финиширам", да обърнем малко перспективата и да направим една игра... ох, екскюз ми - един гейм. Много се смеем, когато превеждаме буквално български идиоми на английски - „Уен ю синг ту ми, май Пенка, ху ис гоинг ту лисън" или „я дъ кемъл, я да кемъл драйвър" са класически примери. Да направим обратното - преведете например Everything but the kitchen sink. Правилно - „Всичко без мивката". Говори ли ви нещо? Последното, за което ще се сетите, е, че всъщност казваме „всичко е подредено, опаковано, пакетирано, готово". Или пък „break a leg" - буквално „счупи крак", употребявано всъщност вместо „късмет", „на добър час".
Нещата стават още по-сложни, когато задълбаем в по-стари идиоми. Как бихте превели например „Burn the midnight oil"? „Да запалиш следнощното олио"?! Не, всъщност изразът значи „да работиш до късно вечерта", обаче е дошъл до нас от времето преди електричеството, когато светлината в градовете е идвала от запалените фенери. Да дам и още един пример - Once in a blue moon - един път на синя луна. Адекватният български израз е „на куково лято".
Не познавам хора, които говорят така.
"Once in a blue moon" не означава "на кукуво лято"; по-близко е по смисъл до "веднъж на високосна година".
Stoil-e, като ще пишеш нещо на английски, първо провери правописа му. WHAT the f..k. Онзи ден за пореден път се скарах на сина си (5 клас), защото ми говореше на български, вкарвайки сегиз-тогиз английски думи и му заявих, че искам да ми говори или на български, или на английски, но не и на Bulgish. И да не издевателства над родния си език, въпреки че той заяви, че предпочита английския, щото му харесвал повече от българския. Последва лекция от моя страна, че това е родния му език и сега се бори с "Под Игото" и езика на дядо Вазов, и ще не ще, ще прочете целия роман, а не само Радините вълнения. Проблемът на днешната младеж е, че не четат. И не четат, защото имат проблем с разбирането на това, което четат и това ги отказва. Списъците със задължителните заглавия за лятото също имат обезкуражаващ ефект. Затова младите не знаят езика си. Влиянието на западната култура също е много силно и допринася за отчуждаването на децата от родната им култура чрез езика и съответно от самия език. Няма нищо изненадващо - песни, филми, игри - всичко е на английски, плюс изобщо всичко в нета. А те, децата, прекарват в мрежата много време. В Англия децата четяли една книга цяла година, в час. Шекспир се учел в начална степен, комедиите като за начало. Какво пречи цяла година нашите деца да четат "Под игото" в час, с разяснения, размишления и пояснения, както и исторически препратки, не изолирано от историята. И да не е Вазов, Елин Пелин да е, Йовков, Ем. Станев... Да, ще отнема време, ама ще са ги чели или чули със сигурност. И ще слушат езика си. Учителите по български, а и тези по английски, могат да разяснят на децата, че езиците са различни и когато познаваш собствения си език, можеш да прецениш кое звучи добре на него в превод и кое не. И че, в тон със статията, да кажеш, че не се чувстваш като чаша кафе, на български звучи абсурдно и доста различно от английското "I don't feel like a cup of coffee", което означава, че не ми се пие кафе. И, да, за хора, говорещи свободно английски подобен род изразяване е разбираем, но на чист български това просто звучи тъпо. И определено не те прави да изглеждаш cool, колкото и да ти се иска.
Тенкю вери мач по български.Изисканите българи казват МЕРСИ а простолюдието българско си знае БЛАГОДАРЯ.Кирияк Стефчовците са на мода.Чуждо поклонничеството е демократична ценност.
Използвам много англицизми поради две причини. Първо, конотацията на английските и българските термини не винаги се покрива. Примерно, "To send a message" съвсем не е като да изпратиш послание, а по-скоро означава да покажеш как виждаш конкретната тема. Второ, обикновено английските думи са по-кратки, и да се чекнеш си има съвсем конкретно значение, докато "обознача" означава нещо друго. Живота си върви, езикът се развива. Българите, емигрирали преди 20 години, сега звучат направо архаично. А филоложката Касимова-Моасе може да продължи да се обозначава....
Поредната закоравелост на "дъртото" население, което си мисли, че животът е застой. Езикът като средство за комуникация в естествената среда на общуване се стреми към най-малкото съпротивление. В свят, в който комуникираш, търгуваш и работиш с хора от близо 200 държави, да очакваш хората да не придобият и използват култура от тази комуникация е признак на застояло мислене. Да погледнем Япония. Една държава от G7 с богата култура, развита икономика и език от 5-а категория на трудност(най-трудните езици в света). Същата тази държава използва и е приобщила изключително много чуждици точно от английският език. Но какво ли разбират японците. Ние ги "водим" по всички критерии, та по-скоро те трябва да се учат на българския "инат". Различните езици за мен са исторически артифакти, които все още пречат къде индиректно, къде директно на глобализацията на човешкият вид. По същият начин, както религията(не вярата) разделя, а не обединява хората. Митът за Вавилонската кула е много показателен, за това на кои проблеми все още обръщаме внимание, след като сме разделени от езикови бариери. @pixie, твоят мит е още по-показателен, за това колко "просто" е младото поколение. Оставяйки настрана постепенно затъпяващото население в глобален мащаб(не, това не се случва само в България, колкото и "невероятно" да ни звучи), тези които четем книги(брех какво "постижение", да си прочел книга...), с изключение може би на тези които са вдъхновени да станат писатели или учители, също използваме този "сленг", от когото толкова много се страхувате. Отново следствие на еволюцията на глобалната комуникация. Това по никакъв начин не ни пречим да разсъждаваме логически и да комуникираме помежду си успешно. А и да изясним, какво точно да четем, което да е на съвременен български език...? От нещата, които обичам аз да чета, точно на един съвременен български автор някога съм харесал книга. Да не говорим, че изборът на български автори с тези тематики може да се брои на пръстите на ръцете ми. Но вие си дъвкайте локуми, как не обичаме да четем.
Бе то ако знаехте, английския колко е засран през годините с чуждици, нашия щеше да ви се струва като девствен. The Dude, и в двата си примера просто издаваш незнанието на родния си език. Има си точните думи отговарящи на смисъла в посочените от теб фрази, но явно са ти далеч от ума. Не за всичко е така – вярно. sepin4, няма да си първия, нито последния, който си въобразява, че умението да напръскаш с боя някой шедьовър, те прави по-велик от създателя му. Стандартен комплекс за малоценност на нереализиралия се средностатистически дришльо спрямо успелите „дъртаци“. Да те светна чадо – има си случаи и случаи. Но така като те чета, на теб най-вероятно никога няма да ти се наложи да участваш в мероприятие изискващо употребата на книжовен български. Ако пък си мислиш, че с „книжовния“ ти английски можеш да впечатлиш някого в англоезичен форум, далеч си от истината. Възприемат те като примат, случайно еволюирал до речеви способности. Онези са много по-стриктни в езиковата си култура и това им се набива в главите от деца и винаги ще те хващат, че не си човек по произход.
@Rowan, не разбрах "нереализирал" в какво? Не съм казал нищо нито за семеен, социален или професионален статус. В литературен смисъл, може би...? И как пък разбра, какво би и не би ми се наложило да правя? Аз не говоря/пиша, за да впечатлявам някой. Правя го, за да комуникирам с приятели, колеги, познати и друго хора като цяло. Когато те ме разбират и аз тях, значи го правя добре, без значение на какъв език или смесица от такива. Когато обаче някой фосил като теб, започне да ми обяснява, че го правя, за да се "покажа" или от незнание, ми става смешно, защото същият този фосил не осъзнава, че е станал жертва на естествена еволюция. Ти си като жаба, която се е родила в кладенец и еднозначно обявила, че небето е голямо два квадратни метра. Аз нямам проблем с това, живей както искаш. Но недей да учиш другите да бъдат толкова тесногледи като теб. Ти може да си доволен от кладенеца, други със сигурност не са.
@pixie, твоят мит е още по-показателен, за това колко "просто" е младото поколение. sepin4, айде, препрочети какво точно съм написала и не ми приписвай думи, които не са там. Никога не съм дори и смятала, че младото поколение е просто. И изобщо нищо не си разбрал нито от статията, нито от моя пост, което доказва липса на умения за четене с разбиране. Сленгът не е страшен, аз също използвам много думи от английски, но не ги навирам на всяка цена в разговора, за да се правя на интересна или да покажа, че владея английски. После, след като има българска дума за съответното нещо, не виждам защо да не я използвам.
Граматична грешка в заглавието на статия в защита на българския език... Дъ ЛОЛз. После и в изречението под снимката пак същото. Дъ дабъл ЛОЛз. Както и да е. Като човек, който в последната почти година си изкарва прехраната с преводи от и на английски, нека споделя, че англицизмите принципно не ме дразнят изобщо. Едно време си мислих, че съм им върл противник, обаче се оказа, че не съм. От време на време вкарвам по някое "бътъвъ", "вътъфъ" или нещо подобно дори в разговорната си реч. Дразнят ме хора като автора на статията - хора, които очевидно не владеят нито българския, нито английския на достатъчно добро ниво, за да си имат понятие от това, за което пишат, ама пишат... и нищо не казват. Защото явно не им е ясно, че между "It makes a difference" и "There is a difference" има огромна разлика. Или че "This is not my cup of tea" изобщо не означава "Не е моя работа". Или, с други думи, при други съркъмстенсии бих адмайървал айдията зад горния артикъл, ама т`ва джъст не мейква сенс, `щото оторът е илитератен. На два езика.
Аз живея в Англия. Когато си говорим в къщи, никога не използваме английски изрази, а общуваме само на български. Познавам българи, които живеят на Острова от 20 и повече години и всички говорят чист и правилен български. Само малкият ми син все още се чуди понякога коя дума кога да ползва, защото той едва говореше български, когато дойдехме и още му е трудно да превключва между двата езика. Всички родни ентелегенти, предполагам, си умират да звучат някак вносно, купешки, различно. Без кракът им да е стъпил на другоезична земя, душа дават да са западняци, поне на външен вид. Авторът на статията е много прав. За любителите на криворазбраната цивилизация мога да цитирам думите на поета : "А Вие сте идиоти..."
@pixie, Просто заключих от твоят коментар, че с изречението "Проблемът на днешната младеж е, че не четат.", да се има предвид простотата на малдежта. Ако случаят не е такъв, се извинявам и отдавам грешката на разминаване в значението на написаното. И въпреки това, както казах установил съм емпирично, че познатите ми връстници(общо казано) четат книги и въпреки това си ползват WTF, brb, LOL, "нот май къп ъф тий" и подобни във всекидневната реч. Следователно твърдението ти се предполага да е грешно. И не ме разбирай погрешно. Визирайки "После, след като има българска дума за съответното нещо, не виждам защо да не я използвам.", не съм grammar nazzi и не ходя да гледам хората в устата, дали изговарят звуците правилно. Но като чуя/видя някаква такава статия, която критикува, начинът по който разговарям и се забавлявам докато съм спред приятели и познати, почва да ми свети една такава червена лампичка тип "лобизъм Тръмп". Бъди сигурна, че като се видя с майка ми, баба ми и т.н., няма да им кажа "брб, гоуинг ту визит дъ джон", просто защото няма, да ме разберът. И няма да им кажа, какви лаици са, защото не ме разбират.
Вървели баба и внучка през полето и минавайки близо да една круша внучката подвикнала на баба си -Почакай малко да се чекна и едно селфи - Какво да чакам аз тука съм се чекнела с ергени не с елфи отговорила баба и
Вървели баба и внучка през полето и минавайки близо да една круша внучката подвикнала на баба си -Почакай малко да се чекна и едно селфи - Какво да чакам аз тука съм се чекнела с ергени не с елфи отговорила баба и
In the willow on wednesday!