Top 5 на най-добрите нови театрални спектакли в средата на сезона си е рисковано занимание. Но вече има достатъчно столични премиери, от които всеки може да направи своята short list-а. Естествено, че подобна класация е нещо много субективно. Моят личен списък на the best от Мелпомена е от спектакли, които бих отишла да видя отново и отново...
Колкото по-качествен е един спектакъл, толкова по-дълго "живее" на сцената. Независимо от това награждаван ли е или не - и дали става фаворит на професионалната театрална критика. Което още веднъж подсказва, че у нас има качествена публика от ценители на театралното изкуство и тя не бива да бъде подценявана.
Ах, този Морфов
Класацията Тоp 5 за сезон 2010-2011 г. безспорно оглавява постановката на Александър Морфов "Полет над кукувиче гнездо" в Народния театър - макар и с известни уговорки. Всеки, който си купи билети за спектакъла, не бива да препрочита романа на Кен Киси, нито да си припомня филма на Милош Форман с Джак Никълсън.
Защото може да остане мъъъничко неудовлетворен от видяното. Но пък тези, които го гледат със свежо и непредубено око ще останат очаровани от стила на Морфов и от играта на Деян Донков (в ролята на бунтаря-хулиган Макмърфи) и на Иван Бърнев (маминото синче Били Бибит, комплексирано - и доведено в лудницата, от властната си майка). Двамата просто "издърпват" спектакъла и са почти равностойни партньори - една от съществените разлики с романа на битника Киси.
Коренно различен от макросвета на "Полета..." на Морфов е микрокосмосът на "Български разкази" на Мариус Куркински. От него лъха на нещо много свидно, нашенско и родно. На най-милото ни, което сме скътали дълбоко в себе си. Мариус се изправя сам на сцената и го изважда наяве с помощта на големия разказвач Ангел Каралийчев.
Спектакълът е в пет части по текстовете на "Нероден Петко", "Тодьо, ле, сине, докторе", "Ех, това сладко станимашко винце", "Огън" и "Росенският каменен мост". Какво да кажем за Куркински? Смях, сълзи и възторг. Ако преди това сте успели да изчакате на дългата опашка за билети пред касата на Сатирата...
Моноспектаклът изглежда по спартански прост, но зад скромността на Мариус се крие огромно майсторство и висок сценичен вкус. По това "Български разкази" се различава от другия хитов моноспектакъл, който се играе в Сатирата - "Възгледите на един учител за народното творчество" на Камен Донев, който е по-близо до народното творчество, отколкото до театъра.
Трети в списъка е "Откат" - по няколко текста на Захари Карабашлиев. Толкова модерна и необичайна постановка не са поставяли скоро в театър "Българска армия", затова си заслужава да я видите. Още повече, че експериментът е успешен - и провокативен.
Подобен род спектакли са специалитет на някоя експериментална работилница като "Сфумато", но плюсът тук е, че трупата разполага със силни актьори и те показват класа, което не се случва винаги. Зад ефектната визия и силната актьорска игра стои огромна работа - на младия режисьор Стайко Мурджев, както и на мултимедийните спецове Здравко Миленов и Владислав Илиев. Спектакълът е "широкоекранен" - по цялата сцена и с втори етаж, откъдето гледат актьорите, играли току-що. Подхвърля се един пистолет - между героя и жена му, който обаче не произвежда нито един изстрел.
Миналата година Мурджев взе "Икар" за дебют и "Откат" потвърждава прогнозата, че го очаква бляскаво бъдеще. (Не само защото беше забелязан от публика и критици още със спектакъла си "Пухеният" от Макдона, с който се дипломира и после премести на сцената в Сатирата - в него играят почти всички от новия български филм "Тилт"...)
С подобна модерна мултимедия се заиграва и постановката на Младежкия театър "Фрида" от Саня Домазет, но минусът в работата на режисьора Веселин Димов е, че актьорският екип не е на еднакво добро ниво. Но дори и само заради виртуозното изпълнение на голямата актриса Станка Калчева като ексцентричната мексиканска художничка Фрида Кало си струва да се посети театъра на бул. "Дондуков" 8-10. Великолепните костюми на Антоанета Костова са част от удоволствието на зрителя.
Обикновено театралите се изкушават да поставят комедии, но попадат в коварен капан - зрителят да не разбере, че гледа нещо смешно. От това обаче не е заплашен Роберт Янакиев, който е направил една весела и сполучлива сценична адаптация на култовия британски сериал "Ало, ало" в театър "Възраждане". Рядко Made in BG може да се сравнява с оригинала, но случаят е точно такъв.
Въпреки че повечето актьори може и да не са ви познати - освен Йосиф Сърчаджиев в ролята на генерал Шмелинг, рискувайте. Няма да останете разочаровани. Малкото пространство на сцената е разпределено максимално добре, актьорите играят с удоволствие и най-важното - запазен е духът и стилът на филма.
Извън short list-ата - още три много добри спектакъла. Най-новото заглавие на Народния театър "Август в Оклахома" от Трейси Летс - една класическа постановка за една американска драма в стила на Тенеси Уилямс. Актьорите дават най-доброто от себе си, любопитно е да видим Бойка Велкова - почти неузнаваема, а Чочо Попйорданов е застаряващ сваляч на лолитки.
Като полиран диамант стои "Кралицата майка" в малкото пространство на "199". Всичко в тази постановка е прекрасно - съвършена е Невена Мандаджиева като майка на героя на Владо Пенев, с когото влизат в словесна престрелка и борба за надмощие.
На любителите на модерния театър горещо препоръчвам "Зимна приказка" в "Сфумато", където звездите от "Стъклен дом" наистина показват, че могат да играят. Столичният афиш е достатъчно разнообразен, така че всеки пътник/зрител може да си намери своя влак/представление...
Всичко добре, но не съм съгласна за "Откат", текстовете на Карабашлиев просто не са за театър и това е, което доказват на сцената на Театър Българска Армия. Представлението е слабо, може би главно заради (липсата на) драматургията, актьорите също не впечатляват с бляскава игра. Не е задължително новият, модерният театър да няма нищо общо с класическият, за да бъде интересен и провокативен. Чела съм "Пухеният" и "Откат" и смятам, че заради текста първото представление си струва да се види, а второто просто да се пропусне. ;)