Един мъж влиза в железария и си купува пет литра бяла органична боя. Обажда се на бившата си любима и въпреки обтегнатите им отношения я склонява да се видят в парка като приятели. Организира двама свои другари, които в точен момент да се появят на мястото на срещата. Единият трябва да носи боята, а другият - да документира случващото се с камерата на телефона си.
Сценарият е разработен така, че мъжът да грабне баката и да я излее на главата на жената, а докато тя е в шок, хладнокръвно да размазва бялата боя по лицето й. След като всичко минава по план, мъжът качва клипа от събитието в социална мрежа.
Прави го достояние на обществото, защото не се съмнява, че е постъпил мъжки.
Гордо. Доблестно. Честно.
Жената е в болница. Зрението е увредено. Психиката - също.
Това е една реална случка, пловдивска. Нищо че по жестокост съперничи на мафиотските показни наказания.
Разбрах за нея като повечето хора от социалната мрежа. Нямах сили да гледам клипа, но в съзнанието ми се вряза стопкадърът с образа на изуменото от ужас момиче - приличаше на пиле, стреснато от отровния, лепкав бял воал, който облива тялото й. Каква жестока метафора само.
Бял булчински воал с унизително и смъртоносно действие...
Този текст няма да се впуска в пледоарии относно вината на едната страна и правотата на другата. Нямам енергия да влизам в спор с всички онези активно коментиращи хора, които смятат, че "тя си го е заслужила", защото, видите ли, била курва. Не желая да воювам със съзнания, за които едно човешко същество може да изпитва върху себе си превърналото се в изискано мъчение чувство за правда на друго "човешко" същество.
Твърдо съм убедена, че никой няма право да посяга на физическата и психическата цялост на един човек, независимо от пола му, разбиранията му, поведението му. Вярвам, че разполагаме с ум и език, за да изявяваме любовта си, омразата си и несъгасието си и нито един от нас не е оторизиран да приема човека до себе си като нещо, което притежава и с което може да се разпорежда, както намери за добре.
С този текст искам да ви разкажа за насилието. Отвътре.
Такова, каквото то реално се е случило, нищо че, разказано, прилича на скалъпен сценарий за телевизионен сериал. Искам да ви разкажа за ужаса, за страха, обидата и болката. Искам да ви накарам да го видите.
Тя и той се обичаха. Имаха най-красивата любов и най-вълшебната сватба. Заживяха в уюта на семейната заедност естествено. Пиеха кафе сутрин, правеха планове за ваканциите и уикендите си, грижеха се за детето си. Имаха дом, кариери и мечти. Никога не се бяха карали. Никога не си бяха повишавали тон.
После нещата се промениха.
Стана изведнъж - като срязано с нож.
Той се влюби и отнесе сърцето си нанякъде, в новите сини простори на спонтанно появилата се любов. Тя усети липсата му в обърнатия хладен гръб нощем, разсеяното участие в домашните разговори и възпалената раздразнителност за всичко. Опита се да говори. Притеснен от самия себе си и лепкавото чувство за вина, Той отказа.
Една топла вечер, докато гладеше дрешките на едногодишното си дете, женски глас й съобщи по телефона, че "мъжът ви е пиян и буйства, трябва да дойдете да си го приберете". Тя отпусна ютията върху дъската за гладене и дълбоко въздъхна заедно с горещата й пара.
Същата вечер, когато се прибра у дома, Той й удари шамар.
Направи го, докато повтаряше "ти не го заслужаваш". Ръката му се отплесна в празното пространство и като магнит се вкопчи в бузата й. Отне й минута, докато осъзнае какво се случва. Още в същия миг му прости, защото вярваше, че това е алкохолът, не той. Огледа в огледалото отпечатъка от пръстите му и се опита да си представи същата тази ръка, когато я галеше по косата.
На другия ден Той се извини.
Беше искрен и разкаян. Смотолеви извинението си бързо, но по момчешки нескопосано, а момичетата ги харесват тия неща. Тя го прегърна. Помисли, че това е за първи и последен път.
После минаха години. Две, три или четири, Тя отказваше да ги брои. Ежедневието беше върнало ритъма в семейния им живот и беше легализирало отчуждението като част от него. Той не забелязваше присъствието й. Тя се опитваше да свикне с това и да го обвие във философски обяснения за "нуждата от собствено пространство". Сватбеното им легло се беше превърнало в мавзолей на самотата.
Понякога Тя се опитваше да върне желанието му да я люби. Един път дори си купи секси бельо, запали свещи, пусна тиха музика и са разположи предизвикателно върху леглото. Той влезе делово от банята, погледна я стъписано и процеди:
"О, моля ти се, я се облечи!...". И тя се облече.
Той беше добро момче. Съвсем искрено съзнаваше, че няма право да разполага с Нейния живот, като го превръща в нещо, което Тя не иска. Въпреки това я обричаше на самота и отдаваше себе си на жената, в която беше влюбен. Присъстваше, но го нямаше. Говореше, но не слушаше. Ядеше храната й, носеше изгладените от Нея ризи, но не я забелязваше.
Тя беше добро момиче. Вярваше, че само смъртта може да ги раздели и влагаше всичките си усилия да покаже предаността си. С кожата си усещаше присъствието на другата и дори по някакъв мазохистичен начин я обичаше, защото двете имаха нещо общо - бяха отделили точно този мъж от милионите мъже на земята и го бяха обикнали.
Една вечер Той не се прибра. Тя спеше на пресекулки в семейното легло, вдишваше аромата на възглавницата му и се опитваше да разгони страховитите мисли за това какво може да му се е случило. Не му звънеше, за да не го дразни. Впиваше слуха си във всеки шум на асансьора и се надяваше да чуе ключа в ключалката.
Чу го към четири сутринта.
Отпусна се спокойна под завивката и остави сънят полекичка да я преборва. И точно тогава Той влетя в стаята. За секунди я измъкна от леглото, заклещи я до стената, обхвана с длан врата й и изкрещя
"Искам да видя как кръвта ти тече по тая стена!..."
Тя се задушаваше и сподавено го молеше да я пусне. Пусна я. После я хвана за косата и започна да я дърпа. Не беше на себе си. Дъхът му ухаеше на нещо непознато, очите му излъчваха омраза, а ръцете му, несвикнали да налагат женско тяло, замахваха и се спираха във въздуха. Точно в този момент Той я ненавиждаше.
"Гад мръсна, не мога да те понасям!"... Грозните думи излизаха като водопад от устата му и наводняваха стаята, в която някога правеха любов. Измъкваха се изпод вратата и започваха да се стелят на джвакащ килим из цялата къща. Тя шептеше, за да предпази съня на детето, а той се връщаше към себе си едва, когато от детската стая се чуваше лек шум.
На другата сутрин пиха кафе.
Опитваха се да се държат сякаш нищо не се е случило. Някъде към последната глътка Той се опита да я погледне в очите, хвана ръката й и се извини. Беше искрен. Тя му прости. Някак вътре в себе си беше уверена, че това не е ОНОВА. Че тези неща се случват в живота на другите - тези, за които са спешните телефони, психолозите онлайн, клубовете по взаимопомощ. Когато Той излезе, си поплака. Разказа на приятелка. Тя мълча от другата страна на линията и накрая я попита дали приема това за нормално...
Скоро сценарият се повтори. Отново през нощта, отново изневиделица. На сцената този път се появи нож, с който Той искаше Тя да го накаже за това, което е направил. Тя се уплаши до смърт, защото знаеше, че появи ли се оръжие, все ще се намери кой да е ранен.
Докато се опитваше да избегне острието му наоколо, падна на земята. Той я срита като псе. Тя се опита да избяга от дома, а Той я затисна с входната врата така, че тялото й заприлича на разтворена книга. Пишеще с всички сили "Помоооощ!", а Той я умоляваше да спре. После я заплашваше. Накрая й запуши устата, изви й ръцете и я блъсна в парното.
Понякога Тя успяваше да избяга от нощните скандали. Качваше се на колата си и обикаляше близките бензиностанции. Купуваше си кока-кола, сядаше и гледаше хората и колите, които зареждаха гориво. Представяше си живота им. Чудеше се дали и те като нея не бягат от някоя семейна битка. Когато се връщаше призори у дома, Той спеше. Умореното му тяло приличаше на застинал паяк върху брачното легло. Взимаше душ, за да отмие унижението и лягаше до него.
Една нощ обаче не издържа.
Беше легнала при детето, защото очакваше Той отново да се върне в онова настроение. Полуспеше, полуядеше, полуживееше. Когато чу стъпките му, леко се надигна в леглото. Почти не разбра кога Той влезе и как ръката му стискаше като в менгеме лицето й над спящото им дете. Само в несвяст чу как то се разбужда.
Точно тогава, в тази част от секундата, Тя разбра, че повече не може. Като вакуум изсмука цялата сила от крайчетата на изтерзаното си тяло и замахна. Ръката й се стовари върху лицето му и започна да дере като животно. Очите й не виждаха, ушите й не чуваха, само ръката й защитаваше отчаяно цялото й човешко същество. Дереше и дереше, дереше и дереше...
Когато свърши, разбра, че това е краят. За Нея.
За Него обаче не беше. В следващите месеци стоварваше редовно гнева си върху Нея, а на сутрините избягваше погледа й и по свой си начин търсеше извинение. Всъщност не искаше да я удря. Просто някак участваше в това и сам не можеше да си обясни как се случваше така. Чуваше се да я нарича "парцал", чуваше се да я кара да повтаря по десет пъти "аз съм нищожество!", докато държеше ръцете й извити и подпираше с юмрук гръкляна й.
Виждаше синините по тялото й на следващия ден и сам не можеше да повярва, че ги е причинил. Гледаше я, докато спи и виждаше само безпомощно отворената й уста и ръцете, доверчиво отпуснати покрай слабото й тяло. Съзнаваше, че това, което й причиняваше, е ужасно. И никога, за нищо на света не можеше да го нарече с истинското му име - насилие...
Разказах ви тази история така, както я знам. Не ме питайте откъде.
Не ви описах задъхано и майсторски чувствата. Те са си там, под действията. Стоят нащрек в онази бездна между "голямата любов" и "голямата самота", която ние, слабите и неумели в общуването си хора, създаваме. Крият се зад комплексите ни, които ни превръщат в ежедневни агресори.
Позволяват ни да вдигаме ръцете, с които сме галили, и да ги превръщаме в оръжия върху телата, които сме любили. От хора се превръщаме в чудовища и смятаме за изконно правото си да раздаваме правосъдие чрез сила. Оскотяваме.
Той и Тя не останаха заедно. Тя никога не забрави онези нощи. Той никога не си призна за тях. Останаха им ощърбаните спомени от голямата любов и парещите от времето след нея. Остана й белег на крака от едно врязало се в него стъкло, което Той изрита. Остана му резка от ноктите й върху бузата.
Така до следващия път.
Бялата боя от тялото на онази жена ще се отмие.
Очите й може би отново ще виждат. Мъжът вероятно ще премине на прибежки през полицията и съда и по балкански ще бъде оправдан, в категорията "семейна разправия".
Народът ще продължи да коментира подобни случки, като се впуска да мери вината на двамата.
Ще приема, че "едно-две шамарчета" в семейството си е в реда на нещата. Ще участва в кампании против домашното насилие, ще цъка с език на такива новини от екрана на телевизора и вечер охотно ще размахва юмруци над домашните си или тихомълком ще понася такива.
И така ще бъде, докато домашният насилник се приема за "егати готиния пич!"
Ми не е готин! И пич не е.
Просто е нищожество.
За разнообразие, просто е така за разнообразие, щеше да е по-интересно на аудиторията ако се появи статия не с клиширания сюжет как тя е чиста като сълза и лошия и мъж я насилва, а обратното - да опишем някоя случка на тормозен мъж от кофти жена. Просто за глътка разнообразие в тая тема казвам... Тормозен мъж не физически разбира се, няма нужда чак за мъж, който го бие жена му, а ние да се смеем. Но интересно на авторките на такива клиширани статии докато се стремят да ги направят така затрогващи, не им ли хрумва, че има и обратна страна тоя проблем? Щото все пак термина "курвенски номера" не се е пръкнал е така случайно. И тия курвенски номера си имат жертва.... Нищо конкретно не казвам и нямам предвид. Просто следващия път авторките на подобни клишета да помислят да внесат малко разнообразие в жанра, ще помолиме... от набитата мама или дете от лошия татко почва да ни се драйфа вече. Живота е по-пъстър
60-70% от семействата в България? Можеш ли да ми кажаш, колко често си виждал насинена жена на улицата? Факт. Домошното насилие съществува. Но съществува и едно, невидимо, вербално или психологическо насилие, действащо в обратна посока и старателно замитано под килима. Което е в състояние да доведе един мъж с по-слаба психика до лудост. И оттам да го доведе до реакция, която ще му увисне като неизтриваемо петно за цял живот. Не оправдавам насилниците по никакъв начин. Но пък от друга страна прекрасно знам, че каквото и да се случи в едно семейство, никога няма само един виновен.
При домашното насилие е като при заболяване - трябва да се взимат мерки навреме, при първи симптоми. Хората в България обаче не ги е грижа за здравето им, лекуват се когато болестта ги тръшне на легло. В акта на насилие има поне двама участници и единия от тях страда. И хайде да не се оправдава, че няма към кой да се обърне, няма как да си помогне. Трябва да има желание и решителност. В гореописаната случка, дори наличието на дете не оправадание за подобно съжителство. Напротив. Иначе говеда има навсякъде, съгласен съм.
Ще продължа написаното от Мануела, че най-тревожният извод от тази ужасна история, всъщност, е, че въпросният "радетел за справедливост" е получил подкрепа от много хора. Това говори за обществото ни като цяло и е много страшно за в бъдеще. Защото освен личния пример, който е изключително важен за подрастващите, влиянието на социалните мрежи е също толкова силно, тъй като те буквално стават и лягат с фейсбук. Не ми се мисли за децата и съпругите на бъдещите глави на семейства, които биха подкрепили подобни изцепки.
Единственият неправдоподобен за мен момент е,че промяната е станала "изведнъж". Няма такъв филм - до вчера бил миличък и добричък, от днес е влюбен в друга, дрогира се бие, реже с нож и т.н. Относно насилието като явление обаче авторката е права - на Балканите манталитета е такъв - сещам се за "учителя" на Камен Донев. Българските домашни насилници не са хора, които ще се впечатлят от силни думи - трябват тежки наказания.
Насилникът и жертвата са философска двойка откакто съществува човечество. Добавянето на полова детерминанта е само за по лесна смилаемост. Очевидно е, че насилникът ще насилва докато му се позволи, а жертвата ще поеме, колкото може. Затова при нормалните контакти, или не се стига до насилие, или връзката се прекъсва ВЕДНАГА!!!. Иначе се стига до фатални последици за двамата, или още по лошо - жертвата става по страшен насилник.
Домашното насилие е не само Балкански проблем, но и световен . И темата нямаше да изглежда сексистка, ако жертвата беше дете, старец, или просто по-хилав мъж. Т.е. нищожно е и гнустно изобщо да използваш по-слабите за боксова круша и обект за себедоказване. Отделно на жертвата не и е толкова лесно да разкъса веригите на собствените страхове и да избяга, просто защото не може да погледне нещата обективно. А и бягството често не предлага спасение. Една моя много близка приятелка се опита да избяга със сина си от унижаващите я и малтретиращи съпруг, свекър и свекърва. От трън, та на глог... Избяга при баща си, който пък е агресивен алкохолик и също почна да я налага!!! Все пак от жизнено важно значение е жертвите да да не се примиряват, а да си изградят план който смело да следват...
Възмутително е как домашното насилие се свежда единствено до насилие над жени. Всъщност най-уязвимите в семейството са децата и законът трябва да брани най-вече тях. Реално обаче не е така - много рядко законът наказва жена заради насилие над децата си. Нещо повече - обикновено при развод съдът оставя децата при майката, дори и тя да е насилникът в семейството и рядко се интересува от това кой реално е по-отговорният родител. По този начин много мъже са поставени в капан - или трябва да търпят непоносимата си жена и да предпазват децата си от нея, или да постъпят като пълни егоисти и да се изнесат без да се интересуват от последиците за децата. Законът би трябвало да третира насилниците еднакво без значение от пола, но за съжаление не е така. Опасявам се, че този случай (може би неслучайно раздут така мащабно из медиите) ще доведе до законови промени, които ще поставят мъжете в още по-неблагоприятна ситуация.
Много едностранно и опростено описание на много сложен проблем. Не съм чел БГ проучване, но мога да дам връзка към американско такова: http://www.cdc.gov/ViolencePrevention/pdf/NISVS_Report2010-a.pdf. 2010 година 4% от жените са жертва на физическо насилие от страна на интимен партньор. Мъже, жертва на физическо насилие от интимен партньор- 4,7% (38 стр.). Да, в САЩ повечето жертви на домашно насилие са мъже. Може при нас да е различно, но не ми се вярва да няма жертви от мъжки пол или да са пренебрежимо малко, както намеква тази малоумна статия.
"Твърдо съм убедена, че никой няма право да посяга на физическата и психическата цялост на един човек, независимо от пола му, разбиранията му, поведението му. Вярвам, че разполагаме с ум и език, за да изявяваме любовта си, омразата си и несъгасието си и нито един от нас не е оторизиран да приема човека до себе си като нещо, което притежава и с което може да се разпорежда, както намери за добре." Великолепна статия, тъжна, истинска, силна, разтърсваща; вликолепен откъс, достоен да бъде лого на движение за ненасилие в обществото, семейството, отношенията ни.
Мануела Точно това се опитах да намекна в първия коментар - изобщо не обсъждаме коя е жертвата и какво е било поведението й. Осъждаме насилието и саморазправата под всякакви форми. Обаче щом казваш, че жертва може да бъде всеки - и мъж и жена, и дете, то защо такива статии се пишат само за дежурното как мъж насилва физически жена? А за обратния (най-често психически) тормоз се говори само чак когато на някой мъж му изкипи съвсем вече.....и тогава пак под същата форма - мъж насили физически жена Демек правиме квото правиме и накрая все мъжете си бият жените. Виждаме само видимата част на проблемите
"Виждаме само видимата част на проблемите " Невидимата част също има своята невидима страна. Като се започне от зачестилите отвличания на деца от майките им, до въртене на всевъзможни гнусни номера от страна на бащите, отново с подобна цел. Затова коментари като твоя, на Stormbringer итн, само изместват фокуса, да не кажа толерират същата тази невидима страна.
Малко се преекспонира случая. Според мен това не е семейно насилие. Няма ги основният елементи, съвместното съжителство. Тове един брутален случай на отмъщение, извършен от примитвни типове. Престъпление срещу личността. Да извършителите са мъже, а жертвата е жена. Но не трябява този случай да се използва като едва ли не правило при отношението между половете. Акта е изклчително брутален, и трябва тези изроди да си понесат последствията. Но това не е семейно насилие.
Изместването на фокуса си е необходимо, защото в момента около половината от жертвите са извън този фокус.
Курвите са си курви, някои ги обичат, а други им отмъщават. И така е било доста векове наред. А в някои "бели" държави преди векове са ги горили на клади. Опитите ви да направите анализ на една откровено грозна случка, но която, както крушата, си има опашка, е само гледна точка. По света стават доста по-жестоки неща.