"Докато е смъртен, човек никога няма да се чувства спокоен."
Уди Алън
Когато предлагат на 33-годишния норвежец Николай Тел да си закупи ученически билет в автобуса, той не се възмущава ни най-малко. Нито пък се учудва. За него подобен въпрос е сигурно доказателство, че планът му засега работи безотказно.
Той вярва, че само след няколко години повечето напредничави хора ще мислят и ще живеят като него. Останалите, които не го правим, скоро ще умрем. Понеже така ни се пада като не се стараем с всички средства да удължим живота си с всички възможни средства.
На всеки шест месеца доктор Николай Тел се захваща да учи нов език.
Прави го сутрин, във влака, на път за работа. Сега на дневен ред е френският. И не защото иска да знае как да си поръча кроасан и кафе с мляко, когато е на почивка в Марсилия. И не защото обича френския език. Напротив, намира го за лигав и разточителен. Прави го по същата причина, поради която се учи да свири на китара.
Според научните изследвания този вид дейност помага на мозъка да изгражда нови нервни пътища, а това, от своя страна, води до забавяне процеса на стареене на най-важния ни орган. Целта на младия доктор-невролог от Берум, Норвегия е да доживее поне до 130 години, от които поне 100-120 да прекара в цветущо здраве.
Човекът е сигурен, че ще му се получи, понеже той не смята като повечето хора, че стараеенето е естествен процес, а че е проявление на някакво болестно състояние. Опирайки се на последните научни открития в тази сфера, докторът с физиономия на 14-годишно дете е убеден, че е в състояние да манипулира биологическите процеси, които с течение на времето "скапват" тялото.
Николай смята, че телата ни всъщност са програмирани да изкарат поне до 120 години, без да се разболеят, и че самосаботажният ни начин на живот е този, който съкращава отреденото ни време на тази земя. Освен това когато човек изглежда много по-млад за възрастта си, е признак, че ще живее по-дълго.
Затова и се радва всеки път, когато му поискат лична карта, за да докаже, че е пълнолетен.
"Ако мислим в перспектива, след две-три поколения идеята за 200-годишен човек изобщо няма да звучи толкова фантастично, колкото сега", казва Николай пред Aftenposten. Нищо чудно самият той да стане един от първите двувековници, като се има предвид начинът на живот, към който се придържа.
Николай живее в блестящо от чистота ново жилище заедно с партньора си Томас, двете им дъщери и костенурката Скуъртъл (която сега е на 20 и също като стопанина си има намерение да чукне поне стотака).
Не е краен по отношение на храненето и не се придържа към определена диета. Просто яде това, за което се знае със сигурност, че е здравословно - зеленчуци, плодове и риба, но не припарва до храни като бекон или такива, съдържащи консерванти и преработена захар. Тренира умерено, гледа да държи емоциите си в здравословен диапазон на рационалност.
Не пуши, а алкохол пие само веднъж годишно - по време на семейната почивка в Испания си позволява една чаша сангрия. И това е.
Приятелите на Николай смятат, че се е запалил по идеята да излъже старостта покрай научната си работа в медицинския факултет. А тя се фокусира върху изследване на новоткрития ензим теломераза и теломерите. Последните представляват слой хромозомна ДНК, който действа като предпазна капсула на хромозомите - нещо като пластмасовите накрайници на връзките за обувки. Когато клетките се делят, съхранената в тях ДНК информация се репликира. При всяко делене обаче теломерите се повреждат по мъничко и се скъсяват, а това поражда грешки в ДНК информацията. Това води до различни заболявания като рак и диабет и стареене. Така че ако човек полага грижа за своето ДНК, т.е. гледа да не си скъсява теломерите, на практика ще забави значително часовника на остаряване на организма си.
Друг един човек, който напоследък също се вълнува от темата за удължаването на човешкия живот и безсмъртието, е любимият писател на френската нация и пословичен party animal Фредерик Бегбеде.
Чукнал 50-така, смачкан от безмилостната преса на кризата на средната възраст и притеснен от перспективата, че слабостта му към виното и гъшия черен дроб всеки момент ще му докара коронарен инфаркт, той обещава на дъщеря си, че ще направи всичко възможно да живее вечно.
И го прави. Е, засега само на хартия, в последната си книга "Живот безкрай", но кой знае дали в последствие думите няма да се претворят в дела.
По време на посещението си в клиниката по генетика към университета в Тел Авив, той се запознава с ново откритие, което прави идеята за вечен живот още една идея по-осъществима. И въпреки, че е описано в книгата, то съвсем не е плод на писателската фантазия на Бегбеде. Израелците са използвали човешка тъкан и 3D принтинг технология, за да създадат частично функциониращо сърце.
До края на тази година се надяват да започнат да извършват трансплантации на изкуствено създадени органи на малки животни. Ако в близко бъдеще ще може да заменяме амортизиралите си органи и съдове с "изпринтени" такива, на практика телата ни ще работят като ретро автомобилите, които са поддържани в движение благодарение на това, че им се подменят частите.
"Да не забравяме обаче, че единственият орган, който никога няма да подлежи на трансплантация, е мозъкът, затова трябва да се грижим добре за него," предупреждава Николай. Затова той поддържа своя в постоянен работен режим като учи чужди езици. Също и като плете. Даже се хвали, че преди време си е изплел шал като този на Хари Потър, дълъг 4 метра.
Ще бъде ли възможно наистина един ден да стане това, за което разказва Бегбеде, а именно, с едно посещение в лабораторията да ни инжектират такова нещо в кръвоносната система, което да ни превърне в същества, неподвластни на времето и дори на смъртта, в "постчовеци"?
Или ще става по трудния начин и като Николай ще треперим над теломерите си и ще изпълняваме стриктна програма в 100 точки, която да не позволява на проклетниците да се скъсяват повече от здравословния максимум?
Ние, разбира се, стискаме палци на Николай и Скуъртъл да доживеят лелеяните 130 години. Само че какво ще стане, ако и всики останали си поставим такава цел? Няма ли съвсем да се пренасели Земята и няма ли в един момент да изплюскаме всичките й ресурси, което така и така сме на път да направим.
"Няма страшно", със спокойствието на библейски пророк ни успокоява младият доктор Тел. Сякаш прозрял не само собственото си бъдеще, но и това на човечеството, той е сигурен, че апокалипсис заради това, че планетата ще се насели от двестагодишни хора, няма да има. "Човекът е най-приспособимият биологичен вид след хлебарките. А и технологиите скоро ще предоставят решение на проблема с намаляващите ресурси и климатичните промени."
Всичко дотук звучи много добре, даже страхотно. Изглежда ни очаква едно фантастично бъдеще, в което ще си принтираме нови далаци и черни дробове при нужда, а кокошите яйца, салатата и филе миньона ще ни ги доставят от близката лаборатория. Вместо "Как си, пич?" ще се питаме "Как са ти напоследък теломерите?"
Но докато това все пак се случи, препоръчвам и на Николай, а и на всички останали да се оглеждате добре, когато пресичате улицата, че то ако те блъсне кола, няма да има особено значение колко чаши сангрия пиеш годишно и дали теломерите ти са къси или дълги.
