Във Facebook не виреят зависими

Влизам наскоро във Facebook и получавам покана, гласяща „No Facebook Week". Логото на социалната мрежа, заплашително зачеркнато с червено.

Не съм привърженик на това да се биеш в гърдите, че подкрепяш дадена идея, а в същото време да правиш точно обратното, плюейки на нея. "Да, мога без Facebook", а в същото време показалецът се е срастнал с клавиша F5...

Мнозина се включват в подобен род инициативи и издържат един ден най-много. Почва да ги човърка отвътре "Абе, чакай да видя какво става".

Това е като вписването в листата на чакащите определено събитие, което за мнозина остава фиктивно и колкото да се каже, че еди кой си ще ходи еди къде си. Много важно! Без Facebook не че не мога. Всеки може. Все пак сме съществували и преди дяволското творение на Зукърбърг, около което непрекъснато се въртят страстни дискусии. Просто не искам.

Но си направих фалшив профил в социалната мрежа, който включих в тази кауза, създадена в Дания от младеж, работещ като фрийлансър. За старт на седмицата без Facebook е посочена датата 1-ви декември, а за неин край - 8-ми (значи студентите ще могат спокойно да си качат снимките от празника, за да видят до какво са се докарали) Но лкацията на инициативата е целият свят.

Интересно описание: Учи, научи нещо ново, прочети книга, изгледай един филм, виж се с приятелите си, излез, не губи времето си цяла седмица".

Значи така. Щом прекарвам някакво време на ден във Facebook, това автоматично значи, че нямам предсатва какви книги излизат, нито пък се интересувам какъв е поредния проект на шантавия Ларс Фон Триер например, както и за някое ново място, където мога да пия бира. Ами ако всичко това може да ми бъде съобщено от социалната мрежа?

До 5 декември в инициативата се се включили едва 69. Поканени са 634 човека, а 41 се двоумят. И пак не е сигурно дали тези 69 наистина са в инициативата или са се присъединили автоматично. Съдейки обаче по последните публикации на стените им, мога да кажа, че тези, които са потвърдили, наистина подкрепят това, в което участват.

И сега? Дали правят неща, за които „иначе нямат време"? Дали чувстват липсата на социалната мрежа? Като гледам обаче коментарите на страницата на иницативата повечето хора са разколебани дали да се включат. Само тук-там има такива, които се „осмеляват" да опитат. Толкова ли е трудно всъщност да не надничаш там?

Facebook ли ни формира като личности или влизането вътре е навик като всеки друг? И най-вече - трябва ли да има инициативи от този род, за да се „изключим" от там за малко, да направим малко профилактика един вид?

Не мисля, че животът ВЪВ и ИЗВЪН Facebook променя хората. Факт е, че дори не осъзнаваме колко време прекарваме там, но в крайна сметка това е нашият избор. И най-важното - това ни кефи. Кефи ни да присъстваме онлайн, кефи ни да наблюдаваме живота и настроенията на другите. Едва ли някой ни е вързал ръцете на клавиатурата и едва ли някой ще ни напише неизвинено отстъствие, ако ни няма там един ден. Това е наш съзнателен избор.

А подобен род инициативи по някакъв начин заявяват заплаха в каква абстиненция ще изпаднеш без Facebook - затова има предписания как да си прекарам времето, когато не съм онлайн. Именно това превръща социалната мрежа в някаква инфантилна среда, чиито членове са обречени на безсмислен живот.

Животът обаче има своите онлайн и офлайн измерения и при разумните хора те не се припокриват. Ако ти трябва лозунг "Излез от Facebook", за да отидеш някъде, няма да стигнеш кой знае колко далече.