Няма как да не сте попадали на вселенския хит, който като че ли звучи и от пералнята ви - Луис Фонси в компанията на Daddy Yankee и тяхното "Despacito". Видеото има над 2 милиарда гледания в YouTube, които едва ли се дължат на музикалните качества на песента.
На собствена почва можем да дадем подобен пример - за нещо много гледано, без да е непременно харесвано, с новото парче на Ъпсурт, което за по-малко от ден беше подробно коментирано и, разбира се, оплюто.
Огромна част от кликове в каналите за видео споделяне са от хора, които просто търсят следващия обект на своята неприязън,
наричат ги "зрители от омраза" или "зрители-хейтъри".
Оказва се, че можеш да гледаш ТВ шоу, филм или музикален клип и да го правиш, воден от 100% негативни чувства. Нещо повече, напълно възможно е несъзнателно да си превърнал тази странна дейност в истинско хоби, с което да си пълниш времето.
Съвременният консуматор е залят от изобилие от медийни продукти за гледане и слушане, част от тях със съмнително качество. Социалните мрежи от своя страна предоставят благодатно полето за изява, на което свободно да споделим мнението си и то да достигне до максимален брой хора.
В момента огромна част от интернет потребителите се редуват да обсъждат пропуските в даден сюжет или колко е тъпа най-новата хитова песен. Те се надпреварват по остроумие, а победител в състезанието е този с най-духовитата обида и най-многото лайкове.
Навиците на "зрителите от омраза" не се разминават особено с тези на запалените фенове на дадено шоу. И двете групи не пропускат епизод и анализират дори и най-дребните детайли.
Разликата е там, че докато прави това, едната от гореописаните фракции не спира и за секунда да изразява своето презрение и надменно отношение.
В световен мащаб жертви са и изпълнители като Тейлър Суифт например, която непрекъснато е обвинявана за досадните си и еднотипни текстове. Бритни Спиърс има десетки споделяния на клипове, в които пее много фалшиво.
Сладката американка Ребека Блек се прочу с аматьорски записания си клип на име "Friday" и ужасната натрапчива мелодия не можеше да излезе от главите ни със седмици наред.
Няма как да не се сетим за поредицата "50 нюанса сиво". Еротичната трилогия предизвика свирепи дискусии и всеобща ненавист още с появата си на книжния пазар през 2011-а.
След като стана световно известна и особено при появата на първия филм от поредицата, интернет беше залят от блогове, посветени на това да оплюват историята и сюжетите около Анастейжа и Крисчън.
От тогава - насам романите на Е. Л. Джеймс и филмите по тях не спират да предизвикват вълни от негативни коментари и подигравки.
През 2005-а излезе екшънът "Змии в самолета", който бързо се прочу в интернет с определението, че е
толкова ужасен, че чак е забавен.
Можем да считаме, че още тук се полагат основите на гледането от омраза.
Същата общност от анти-фенове миналата година обяви мрачната драма "The Room" за най-лошия филм на всички времена. Това предизвика обратния ефект и му помогна да се превърне в култова продукция.
Трябва да е ясно, че гледането от омраза се различава от това даден продукт просто да не ти допада. То се различава и от леко гузното удоволствие да отдадеш вниманието си на нещо, за което предварително знаеш, че няма особена художествена стойност.
Не е и зле прикритото злорадство или воайорството, с което се отдаваме на боклучавите реалити предавания с куп измислени звезди в тях.
Зрителят, който следи дадено шоу от ненавист, след това го разнищва в отчаян опит да обясни какво точно не му харесва в него. Не е изключено причината да е, че продуцентът е творец, който по принцип харесва и това да го разочарова.
Другият вариант е да става въпрос за произведение, което е очаквал да бъде шедьовър, но в последствие е останал недоволен. Доводите разграничава тази аудитория от обикновения хейтър.
Понякога хейт-публиката дотолкова ненавижда даден продукт, че се запознава със съдържанието му много след като е решила, че го мрази. Тя преценява, че няма да гледат дадено шоу, за да не се дразни, но в някакъв момент любопитството надделява.
Най-доброто, което създателите могат да направят в този случай, е да се опитат да капитализират създадени емоции, независимо положителни или отрицателни. Индустрията всъщност успява да извлече максималното от ситуацията без особено да се интересува от последвалите коментари.
Вече няма нужда да направиш добър филм, песен или риалити шоу, след като дори най-посредственият и долнопробен продукт ще генерира не по-лош "хейтърски" рейтинг или трафик.
Елементарен пример - втория филм от поредицата "50 нюанса" е с бокс офис от около 378 000 000 долара от март месец - до момента.
Дали дадено телевизионно шоу, филм, песен предизвикват обожание или с ненавист - за продуцентите няма никакво значение, стига да достигнат търсената от тях публичност. Същото се отнася за всяка една рожба на съвременната попкултура.
Може да сте жлъчен "зрител от омраза" и чест посетител на интернет форуми по темата, или да сте запален фен - за индустрията важното е, че в уречения час сте пред екрана.
