Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Има ли смисъл от "Бонус Бебе", за да се раждат повече деца?

Има ли смисъл от "Бонус Бебе", за да се раждат повече деца? Снимка: iStock

От 2013 г. насам, всяко новородено бебе в Лестиярви (една от най-малките общини във Финландия) "струва" €10 000.

Администрацията на Лестиярви решава да се бори срещу спадащата раждаемост и намаляващото население на селото, след като в общината се ражда само едно дете в рамките на една година. Затова властите въвеждат паричен стимул, наречен "Бонус бебе": всяка майка има право на €10 000, плащани разсрочено в продължение на десет години.

Решението дава резултати: близо 60 деца са родени в общината оттогава насам. Сравнено с предишните седем тодини, в които са били родени само 38 деца, новите бебета са силен тласък напред за селцето с под 800 жители.

Сред получателите на "Бонус бебе" са и 50-годишният Юка-Пека Туика и съпругата му Яника (48 г.). Двамата фермери се сдобиват с втората си дъщеря Янет през 2013. Детето се ражда точно навреме, за да си спечели закачливия прякор: ‘момичето за 10 000 евро'.

Семейство Туика казват, че от години са искали да имат второ дете, тоест - парите не са били определящи за решението им да заченат. И все пак двамата признават, че този стимул е важна мярка, която показва, че местните власти търсят начини да помогнат на семействата.

Туика е спестил повечето от получените досега €6000 и възнамерява да ги използва по начин, който да е от полза за всички тях в бъдеще.

Няколко други финландски общини също започват да въвеждат "Бонус бебе". Сумите варират от няколкостотин евро до €10 000.

Въпреки помощите раждаемостта във Финландия бележи спад. Както и в много други европейски държави, тя е намаляла сериозно в последното десетилетие: през 2018 г. достига рекордно ниското ниво от 1.4 деца на жена. Преди десет години то е възлизало на 1.85.

Финландия има много силни програми за семейно социално подпомагане. Сред тях е и прочутият по цял свят "начален комплект" за семейства, очакващи дете, както и месечни детски помощи около €100 на бебе, и общ отпуск по майчинство/бащинство, който продължава до 9 месеца с плащане на 70% от заплатата.

Въпреки че харчи повече средства за социални подпомагане от средните нива за ЕС, семейните политики в страната изостават спрямо другите скандинавски държави, като Швеция, която предлага по-щедър отпуск по майчинство.

Дали политиката на Лестиярви да плаща на новите родители е ефективен начин да се постигне бум на раждаемостта? Засилването на финансовите стимули за семействата вероятно ще спомогне за известно повишаване на раждаемостта. Изглежда обаче малко вероятно парите сами по себе си да доведат до "бейби бум", особено като се има предвид, че нагласите на хората към раждането на деца са се променили с течение на времето.

Бумът на "третите деца"

Естония също полага усилия за стимулиране на раждаемостта през последните 15 години. Прирастът тук се дължи на решението на правителството да инвестира в политики в подкрепа на родителството - особено при многодетните семейства.

От 2004 г. държавата осигурява година и половина изцяло платено майчинство. През 2017 страната стартира още една програма за месечно подпомагане за деца: €60 за първо, €60 за второ и €100 за трето дете. Държавата също така възнаграждава семействата, ако имат повече от три деца: те получават месечен бонус от €300. Едно естонско семейство с три деца взема €520 евро на месец под формата на семейно подпомагане.

Като се има предвид относително ниската цена на живота в Естония и ниските средни доходи, тези помощи определено представляват щедра финансова подкрепа. Програмите явно работят - раждаемостта се е увеличила от 1.32 в началото на новото хилядолетие до 1.67 през 2018 - макар и с малък спад в началото на сегашното десетилетие.

Алън Пур, професор по демография в Талинския университет, потвърждава, че финансовите стимули са имали позитивен ефект. Той обръща специално внимание на стимулите през 2017 г., които са довели до т.нар. ‘бум на третите деца'.

Отново нещата не се изчерпват само с това. Пур дава за пример подобрения достъп до държавни детски градини и относително стабилния икономически растеж на Естония като фактори, които може да са повлияли позитивно на раждаемостта.

"Фертилността често е про-циклична, което означава, че раждаемостта обикновено се увеличава, когато икономическите възможности са добри, и намалява при влошаването им", заявява той.

Финансовите стимули осигуряват основа за поддържане на нарастващи нива на раждаемост - но по-общите социални условия също играят сериозна роля.

Нагласите по отношение на семейното планиране също имат значение. Във Франция гражданите знаят, че държавата цени семействата, и вярват, че правителството ще ги подпомага финансово. Въпреки лекия спад последните 4 години, Франция все още има най-високата раждаемост в ЕС - 1.84 през 2018 г.

Държавата е известна със стабилните си политики в полза на раждаемостта и с харченето на повече обществени средства за семейства, отколкото която и да е друга държава от ОИСР. Тя осигурява различни видове социално подпомагане и финансиране, включително ‘грант за раждане' около €950, месечни детски помощи и други форми на помощи. Много от тях се увеличават при по-голям брой деца. Френските семейства получават отстъпки от данък общ доход и държавно субсидиране за детските градини.

Финансовите стимули обаче не са единствената причина за високата раждаемост във Франция. Има и други фактори, които също може да играят важна роля - например, силната позитивна френска нагласа към създаването на семейство.

Пари, и после още пари

Да, парите изглежда помагат - но стимулирането на значим ръст на раждаемостта е повече въпрос на комплексна комбинация от социални нагласи, политики в полза на семействата и финансова подкрепа.

Интересен казус в Италия показва как този микс от фактори може да доведе до резултати. В Италия раждаемостта е ниска от десетилетия и спада от година на година. През 2018 тя достигна рекордно ниски нива - около 1.3. Има обаче една италианска провинция, която нарушава тази тенденция. Болцано, разположена на границата с Швейцария и Австрия, има раждаемост 1.67 - по-висока от средната за ЕС, която е 1.60.

Провинцията има автономен статут и по-голяма свобода да определя сама политиките си. Семейните помощи там са по-щедри от останалите провинции в Италия. Месечната помощ за дете е около €200 - повече от двойно над националното равнище. Има също така специални субсидии за хората с ниски доходи.

Болцано надминава много други градове в Италия с много други услуги, предназначени за удобството на младите семейства.

Другаде в Италия, бабите и дядовците често отговарят за грижата за малките деца, но в Болцано е по-лесно да се намерят местни ясли и детски градини.

По-силната финансова подкрепа за семействата е полезна, но ключът към по-високата раждаемост в провинцията е участието на жените на трудовия пазар. В Болцано, 73% от жените между 20 и 64 години работят, сравнено с 53% средно за Италия, където консервативните нагласи за ролите на половете се запазват в южните региони. Работодателите в Болцано (включително в мащабния публичен сектор) предлагат гъвкаво работно време, както и почасова и дистанционна работа, което улеснява жените да съчетават майчинството и кариерата.

Болцано е интересен казус, който показва, че увеличаването на нивата на раждаемост няма лесно решение, а изисква по-скоро цялостен подход.

С продължаващия спад на броя на населението в Европа, много малки селца и големи градове ще продължават да се опитват да въвеждат програми за повишаване на раждаемостта. Но в крайна сметка не всичко е въпрос само на пари. Стимулирането на семейното планиране е сложна задача, която няма да се реши просто с един щедър чек.

Най-четените