Защо мъже убиват майките си

На 20 август 1989 г., мениджърът в развлекателния бизнес Хосе Менендес е застрелян от упор в тила, докато си почива на дивана в имението си в Бевърли Хилс. Съпругата му Кити е заспала до него и се събужда от изстрелите. В напразен опит да се предпази от куршумите, тя побягва към коридора, но е уцелена в крака, подхлъзва се в кръвта си и пада, продължавайки да пълзи, докато не е простреляна в гърдите, после 10 пъти в глават, след което убийците я удрят с тъп предмет и разбиват черепа й.

По-късно става известно, че Хосе и Кити Менендес са били брутално убити от собствените си синове: 21-годишния Лайл и 18-годишния Ерик Менендес.

Случаите на отцеубийство - убийството на един от родителите - продължават за интригуват и психолозите, и криминолозите, и обществеността.

Убийството на собствените родители е крайно далеч от привидно универсалната идея, че би трябвало да почитаме родителите си, особено около семейни празници, когато хората специално полагат усилия да зачитат връзките си с майките и бащите си. Според ФБР обаче в 26% от всички случаи на убийство, в които е известен извършителят, жертвата намира смъртта си от ръката на член на семейството. Доклад на американското Министерство на правосъдието от 2011 показва, че убийствата, извършени от децата на жертвата, бележат възход - ръст от 9.7% от всички битови убийства през 1980 до 13% през 2008, което говори за ръст на отцеубийството.

Лайл и Ерик признават веднага, че те са убили родителите си, така че процесът срещу тях никога не се е занимавал с това дали наистина са го извършили, а по-скоро защо. Защитата им твърди, че те са решили да ги убият след години на тежък емоционален и сексуален тормоз от страна на баща им и че алкохолизираната им майка понякога също е участвала в този тормоз. Обвинението отрича изобщо някога да е имало тормоз и твърди, че братята са убили родителите си, за да се доберат до огромното състояние, което е притежавал баща им.

Делото срещу тях скоро се превръща в публично зрелище, следено от мнозина като сбъднала се в реалността сапунена опера.

Повечето приятели и роднини на Лайл и Ерик вярват на твърденията за тормоз от Хосе, но защитата има един основен проблем: Кити може и да не е била перфектната майка, но доказателствата не показват тя да е направила нещо, което да накара синовете й да искат да я убият, особено по толкова жесток начин. Още по-изненадващо, е, че Ерик и Лайл са били близки с майка си.

Д-р Уилям Викъри, криминологичен психиатър, който е анализирал братята след ареста им за убийствата, споделя, че при първите му срещи с Ерик "той единствено искаше да ми говори колко прекрасни са били родителите му - колко страхотен, блестящ и успешен е бил баща му и колко любяща, мила и сърдечна е била майка му." Един от полицаите, работили по случая, казва, че по време на разследването те са открили информация за телефонни обаждания между Лайл и Кити, които са продължавали понякога три-четири часа.

Ако всички около Ерик и Лайл са виждали идилични отношения между братята и майка им, какво би могло да ги накара да я убият?

Има две основни теории защо синовете убиват майките си. Зигмунд Фройд, който е отделил голяма част от изследванията си на анализ на връзките между родителите и децата, твърди, че син, който убива майка си, защитава самия себе си от поривите си към инцест. (Обратно, синовете, които убиват бащите си, може би елиминират конкурента си за "притежанието на майка им.") Експерти като д-р Катлийн Хайди, професор по криминология в университета на Южна Флорида, която е писала четири книги за отцеубийството - вярват, че синовете по-често се стремят да придобият или възвърнат изгубен контрол. В книгата си "Как да разбираме отцеубийството", Хайди твърди, че "мъжете, които убиват майките си, често съобщават, че са чувствали, че майките им или са били амбивалентни към тях или прекалено доминиращи. Тези мъже често описват, че са обмисляли постъпката да убият майките си като начин да поддържат мъжествеността си, или като защита срещу крайни емоции, предизвикани от поведението на майка им".

Психиатърът Фредерик Уъртам, един от първите лекари, проучвали задълбочено отцеубийството, обединява двете теории. В книгата си от 1954 г. "Съблазнението на невинните" той пише, че "много убийства на майки, извършени с крайна сила, се случват в спалнята, и са предизвикани от банални причини. Тези престъпления демонстрират подсъзнателната омраза на сина към майка си, насложена върху сексуални желания към нея."

Теорията на Уъртам прави зловещи аналогии със случаи като Майкъл Милър, който е бил осъден за сексуалния тормоз над майка си Маргьорит, след като я е пребил до смърт, или Кевин Дейвис, 18-годишен младеж от Тексас, който е признал, че е душил, намушквал и удрял с чук майка си до смърт, след което е правил секс с трупа й.

Около две трети от убийствата на майки се извършват от синове в зряла възраст (а не малолетни), и в много от случаите престъплението има сексуална мотивация.

В някои случаи майката е била апатична към сексуален тормоз, на който е бил жертва синът, или е била директен извършител на сексуалния тормоз; в други, тя се е намесила в романтична връзка, или убиецът е имал проблеми, свързани със сексуални отклонения в поведението. Убийствата на бащи - които са около два пъти повече от тези на майки - по-често са резултат от разпален спор, "избухване" или предизвикан от силни страсти сценарий, довел до непредумишлено убийство. В случаите, когато и двамата родители са били убити, както е Менендес, мотивите не винаги са толкова ясни. Катализаторите варират от твърдения за тормоз, ревност, случайни караници, контрол, алчност и очебиен нарцисизъм.

По време на свидетелските показания на Ерик Менендес по време на делото, той плаче, потрепва и хълца, описвайки моментите, в които е гледал как майка му стене от многобройните рани от огнестрелно оръжие, причинени й от нейните синове. По-късно съдебните заседатели осъждат Ерик и Лайл за предумишлено убийство на родителите им на доживотен затвор без право на помилване. Малцина от нас биха разбрали раздвоението между това да обичаш родител и същевременно да искаш да го убиеш. Но пък може би е нормално да се очаква да има оставащи без отговор въпроси.