За доста от изкушените от пътуванията това е може би новината на лятото - от края на октомври ще има директни полети между София и един от най-популярните градове в Мароко - Маракеш.
Екзотиката на Мароко е притегателна за много хора в България, а сред големите и по-лесно достъпни градове на северноафриканската страна именно Маракеш може да се нарече въплъщение на тази екзотика.
Цветове, миризми, звуци, вкусове, контрасти, пазари, архитектура, разнообразна природа и напълно различен свят - това е Мароко, и тази магия може да бъде докосната и само с пътуване до "розовия град", както е известна древната столица на страната Маракеш.
Той често е наричан и град, сякаш излязъл от приказките от 1001 нощи.
Но преди да се убедите с очите си защо това е действително така, следва да имате малко практическа информация.
Първо, Мароко е мюсюлманска държава. Дори в туристическо място като Маракеш е силно препоръчително чужденците да се съобразяват и проявяват уважение към местните обичаи.
••• Ако Мароко ви се вижда далеч - ето едно малко по-северно място:
Това означава, че при посещение на джамия жените трябва да са с покрита глава и рамене и без къси панталони. Хубавото е, че на всички останали места може да се носят по-открити дрехи, но без да се прекалява с потници с тънки презрамки, дълбоки деколтета, открит корем, прилепнали и прозрачни дрехи, както и много къси панталони и поли.
Мъжете могат да носят къси панталони с изключение на джамиите.
Алкохолът не е забранен, но не се пие и предлага масово.
Достъпен е в доста от хотелите, в посещаваните предимно от чужденци барове и ресторанти. Има и в някои магазини, но не всички. Може да се внесе до 1 литър вино и 1 литър спиртни напитки.
Не бива да се пие на улицата, а по време на Рамадан може да има ограничения в продажбата.
По принцип свещеният месец Рамадан не е оптималното време за посещение на мюсюлмански страни и е по-удачно да се избягва.
Рамадан не е фиксиран в календара и датите му варират. През 2026 г. е от 17 февруари до 19 март. В този период хората постят от изгрев до залез, далеч не всички заведения работят, не е прието да се яде публично и чужденците трябва да го правят дискретно. Работното време на магазини и атракции може да е намалено.
Не навсякъде се приемат карти и е добре да се носи и кеш.
А сега да се пренесем в "Розовия град".
Туристическото сърце на Маракеш е медината - старият град с типичната за района архитектура с лабиринт от тесни улички и характерните само за тук керемидено-розови сгради.
Тази част на медината представлява едната страна на Маракеш - уличките са шумни, претъпкани, пълни с миризми, цветове и олелия. В тях най-вероятно ще се загубите - и буквално, и в преносния смисъл.
В медината се намират и едни от най-известните забележителности на града: най-голямата джамия - Кутубия, дворецът Бахия - смятан за един от най-красивите в Мароко, както и по-старият Ал Бади. Характерни са и т.нар. риади - къщи с голям вътрешен двор с градина с фонтан или басейн.
••• Какво са риадите - вижте тук:
Те, както и дворците, са в контраст с лудницата по сокаците на медината - тихи, спокойни и прохладни. И са другото лице на стария град.
Сърцето му обаче е централният площад Джема ел-Фна, особено вечер.
Когато слънцето започне да се скрива, а заедно с него и част от жегата, площадът се преобразява. Изникват сергии с всевъзможна улична храна и започват представления - артисти разказват приказки, гълтат огън, показват акробатични номера или дресирани маймуни.
Около площада започват и уличките на сука - или пазара, и е задължително човек да се отбие и там за още екзотика, но напълно материална и за у дома. Тоест сувенири.
И за още едно преживяване с източен привкус - по улиците търговците навират стоката си директно под носа ви и ви приканват. А ако успеят и харесате нещо, следва пазарлък за цената, който също е част от изживяването.
Сукомете са пълни с какво ли не - от килими и лампи до магнити и бижута, цветни и шарени до главозамайване. Но най-впечатляващи са керамичните изделия - Мароко е известен с глинените си съдове и шарките и краските им ще ви омаят.
Освен красиво изрисувани чинии и купи, централно място заема тажинът. Това са специфичните глинени съдове, в които се приготвят едноименните знакови за Мароко ястия.
С което си дойдохме на думата.
Кухнята на Мароко е страхотна, и ще се убедите с първия тажин.
Обичайно това е бавно готвено ястие с месо и зеленчуци, с доста подправки и гарнирано с кускус.
Често има необичайни за нас комбинации - например телешко с праскови или агнешко със сушени кайсии, но не се дърпайте - божествено е.
По-смелите могат да опитат камилско месо от сергиите с улична храна на площада, и ще установят, че няма за какво да съжаляват - напомня пилешко.
И този спомен може да се пренесе у дома с подправките от сука. Само като ги видите, цветни и изкусително подредени, ще се изкушите, а и какво по-мароканско от местен рас-ел-ханут или просто малко канела?
Но Маракеш дава още възможности, особено за бягство от лудницата на медината.
Най-близката и задължителна - ако искате да се отбележите подобаващо в социалните мрежи, са градините "Мажорел". Носят името на създателя си - френския художник Жак Мажорел, който е искал да създаде "импресионистична" градина, в която екзотичните растения са украсени от наситено синята боя по стените и декорациите.
По-късно магическата градина е надградена от дизайнера Ив Сен Лоран. Резултатът е нещо, което Instagram ще оцени високо.
Маракеш освен това може да се използва като отправна точка за еднодневни екскурзии за още от Мароко, и то от всичко от тази страна - пустиня, море и планини.
Атласките планини са на час-два път с кола от града, и се предлагат различни варианти - до долината Урика в подножието им, до курорта Оукаимеден или до село Имлил, което е и изходна точка за изкачването на най-високия връх на Атласките планини - Тубкал.
Тези маршрути дават възможност за опознаване на берберската култура и почивка от жегата и розовия цвят на Маракеш.
Северна Африка е домът на пустинята Сахара и този факт не е за изпускане. Сахара е далеч от Маракеш - пътят отнема цял ден, но наоколо има други пустинни области. Най-близо е Агафай, на под час път. Няма пясъчните дюни на Сахара - това е каменна пустиня, но пък пейзажът е достатъчно драматичен и суров, за да си заслужава посещението. Естествено, предлагат се и разходки с камили.
А за най-големите фенове на морето - Атлантическият океан е на 2-3 часа път от Маракеш, а обичайният тур от града е до Ессауира - чаровно крайбрежно градче с плаж, вятър и доминация на комбинацията на белия и синя цвят.
Малко по-далеч е, но пък пътят към Ессауира минава през райони, където растат арганови дървета, от които се прави прочутото арганово масло. И немалко турове спират за демонстрация на традиционния добив и съответната покупка.
Може би е добре да планирате повечко дни за това пътуване. И чекиран багаж.
••• И един африканско-европиейски микс:
