Центърът на София без високи сгради

В центъра на София повече няма да се допуска строителство на високи сгради, както и на нови пътища, напротив - акцентът ще е върху опазване на зеленината, павираните настилки и историческия облик на столицата.

Това стана ясно след официалното представяне на проекта за нов Подробен устройствен план на централната градска част, в което участваха главният архитект Петър Диков и заместник-кметът по култура Тодор Чобанов.

На мястото на бившия мавзолей на Георги Димитров да бъде построена галерия с градина, като се използва и подземният бункер. Отменят се плановете за строителство на две многоетажни сгради - едната на мястото на култовия клуб „Синия лъв" до Народния театър „Иван Вазов", а дори е възможно сградата на Института „Гьоте" да бъде премахната, за да се разкрият останките от древноримския амфитеатър.

Планът обхваща пространството между бул."Евлоги и Христо Георгиеви", бул. „Мария Луиза", бул. „Дондуков" и бул" Левски", включвайки парка „Заимов", Военна академия и Ларгото. На практика това са кварталите „Оборище" и „Средец", които традиционно поддържат висок стандарт, а целта е именно привличането на повече туристи.

След повече от 10 години чертежи, сблъсъци на гледни точки и непрекъснато хаотично застрояване на парче, центърът на София най-сетне ще се сдобие с регулация, която ще го защити от чиновнически произвол и частни интереси.

На прощаване

Очаква се това да е последният, но изключително важен градоустройствен документ, който Общинският съвет ще приеме преди ваканцията и местните избори - на заседание на 23 юли.

Според арх. Петър Диков, който заема поста от 2006-та година, новият ПУП ще бъде одобрен от общинските съветници, защото освен с консервативност и опазване на зеленината, той се ползва с подкрепата на Европейската комисия и се придържа към критериите на ЮНЕСКО.

Главният архитект на София призна, че заради различни интереси през последните 20 години в града са допуснати „недобри практики", а жителите на София са лишени от възможността да видят историческото богатство, което се крие под улиците.

Той винаги е бил критикуван, че позволява София да се превърне в град от кръпки заради липсата на цялостна визия и прекаленото строителството, но Диков се защити, че приемането на ПУП е сложна процедура, свързана с много обсъждания, продецури и жалби, затова едва 60 на от територията са регулирани с ПУП.

"Много разговори имаше в последните месец, месец и половина, видимо събудени от предстоящите местни избори. Нещата отминават и се забравят, затова е хубаво човек да погледне какво е направено през последните години, да си даде сметка, което от обещаното е извършено и кое - не", коментира Диков.

Древен Рим в София

Тодор Чобанов допълни, че най-сетне археологията и културно-историческото наследство стават приоритет, което основно се свързва с предстоящото откривате на античния комплекс при Ларгото - най-мащабният археологически, културен и туристически проект в София, изпълнен с европейско финансиране от 16 милиона евро.

Разкопките на стара Сердика, под които има и античен пласт, започнаха покрай строежа на метрото, но в последните две години бяха изоставени, а мястото буреняса.

По план до края на миналата година историческите пластове на София, събрани на едно място под земята - от Античността до Възраждането, трябваше да се свържат с новия площад „Независимост" като общо пешеходно пространство.

Очаква се подземният музей с площ от около 8000 кв. м. да бъде завършен през септември или октомври тази година. Той ще се състои от подземен музей - древноримски улици и мозайки, останки от сгради, пешеходно пространство, водещо към галерия, кафене и културно-информационен център.

Другите важни разкопки са под църквата „Света неделя". Отделно, Софийският амфитеатър на бул. „Дондуков" ще бъде сериозно проучен, като според Диков това е втората по големина такава сграда в Римската империя.

„Много се надяваме този план веднъж завинаги да излъчи ясното съзнание, че повече компромиси с археологическото наследство няма да се правят. Където има археологически структури, те ще бъдат изследвани", изтъкна Тодор Чобанов.

Наскоро той съобщи, че е спечелен проект за реставриране на западната порта на крепостта „Сердика", която се намира при днешната католическа църква „Св. Йосиф".

Междувременно се подготвя Подробен устройствен план за Борисовата градина, в града текат ударни пътни ремонти, а процедурата по проектите за обновяване на четирите зони от центъра е на етап обществено обсъждане.

Новините

Най-четените