Нямате търпение събота да дойде, за да се натоварите на колата и да поемете към някой ски курорт? Ако отговорът е "да", то значи сте добре запознати с емоциите, които вървят ръка за ръка с почивката в близост до пистите.
Без значение дали търсите нещо по-спокойно, или въобще не сте скиор или сноубордист, ви даваме 4 идеи за съвсем различно преживяване през зимата - покой, домашен уют, лежерни разходки и гледки, заслужили място върху картичка. Далеч от всякакви тревоги.
Спечелихме ви? Ето в кои посоки да поемете:
Ковачевица
За да стигнете до това застинало във времето село, трябва да поемете курс към Югозапад, по-конкретно пътя към Разлог, Банско и Добринище.
Оттам поемате към не по-малко красивото Лещен (отбийте се) и Горно Дряново, което е и най-близкото до Ковачевица населено място. Вероятно вече се сещате, че крайната ви цел е село, скътано в Западните Родопи.
Това не е случайно - преданията гласят, че то се оформя от заселници, бягали нагоре в планината от насилствената ислямизация през XVII век.
По време на Възраждането пък Ковачевица (на снимката горе) постепенно се превръща в културен център - с килийно училище, а по-късно и с читалище. Вероятно най-впечатляващото е, че ако стъпите днес там, ще се озовете 2-3 века назад, тъй като архитектурата на селото е почти непокътната, с каменни къщи със зидария, чардаци и тесни калдъръмени улички.
Неслучайно Ковачевица има статут на резерват, а докато го опознавате, не пропускайте да разгледате и църквата "Св. Никола", изградена от местни майстори в периода между 1841 и 1847 г.
Още нещо хубаво? Ако отседнете в някоя от местните къщи за гости, сами ще усетите домашния уют от миналото. Стига времето да позволява, сутринта се разходете и в Тъмна гора - поддържания природен резерват до селото, дом на вековни ели, букове и смърчове.
Ситово
На 34 км. южно от Пловдив, отново в Родопите, се крие това неочаквано красиво и позабравено село, където властва безмерно спокойствие.
Според историците Ситово съществува дори отпреди Пловдив, за което свидетелства и така нареченият Ситовски надпис. Става дума за неразчетено писмо от рунообразни знаци, което се намира на 50 метра над пътя за селото и което можете да посетите.
Подобно на Ковачевица, в Ситово също са запазени много от автентичните каменни къщи от Възраждането, но тук те се редуват и с по-ново строителство и вили, където хората търсят отмора. Имайте обаче предвид, че селото не е туристическо и в него няма удобства като магазини и ресторанти, затова разпитайте домакина си за менюто.
Задължително попитайте и някой местен за Аязмото - извора с лековита вода, за който се носят легенди, включително тази, че Баба Ванга пращала хората да се лекуват тъкмо там. Разходката до него е подходяща дори и за зимата - върви се по полегата пътека около половин час (има и по-кратък стръмен път за ентусиастите), а гледката отгоре си заслужава, гарантираме.
Бръшлян
Вероятно най-екзотично като дестинация, странджанското село Бръшлян се намира в югоизточния ъгъл на картата, на около 15 км. от Малко Търново, почти до самия главен път в посока Бургас.
Още щом пристигнете там, ще разберете защо селото е архитектурен резерват - накъдето и да се обърнете, очите ви ще се спрат на почти непокътнатите къщи, строени през XVIII и XIX век. Сред тях са и така наречените "земълни" - едноетажните двуделни постройки без под, характерни за района. И не само - можете да влезете в класните стаи на автентичното килийно училище и църквата "Св. Димитър", чиято история започва още през XVII век.
Както подобава, в Бръшлян има и Етнографски музей, запазил бита на отдавна преминалата епоха, а ако предпочитате разходките навън (и времето го позволява), можете да поемете и по някоя от екопътеките в мистичната Странджа планина, която води до параклисите или до водопада Докузак.
Орешак
Кацнало на двата бряга на Черни Осъм в полите на Централен Балкан, Орешак се намира едва на 8 км. от Троян, но е по-населено от предишните две села и в него има около 2000 постоянни жители.
Ако отседнете там, задължително идете в Троянския манастир - той е трети по големина в България след Рилския и Бачковския, а историята му започва още през 1600 г. В него се пази и чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на тази в Хилендарския манастир. Според преданията тя е донесена от атонски монах, който я оставя там, след като конят му няколко пъти се препъва по пътя си нататък и той го приема като знак.
А когато се върнете към къщата си след разходката, препоръчваме да попитате домакините за домашна ракия - неслучайно тъкмо в Орешак и Троян през есента се провежда Фестивалът на сливата.
Знаете, през месеците с "р" нищо не топли по-добре от нея.
---
Още интересни хрумки за туризъм из красивата ни страна ще намерите в туристическия портал на България.
