Кехлибареният "ангел" - най-старата птица на земята

Две миниатюрни крила, запечатани в кехлибар, разкриват, че оперението (слоевете, шарките, оцветяването и подреждането на перата) при съвременните птици e съществувалo и при някои от техните предшественици преди близо 100 млн. години.

Изследване на мумифицираните крила, публикувано в броя от 28 юни на научното издание Nature Communications, показва, че те най-вероятно са принадлежали на енанциорниси - група от летящи динозаври, които са изчезнали в края на геоложката ера Креда.

Това е поразителна новина по няколко причини.

Въпреки че е общоизвестно, че много (макар и не всички) динозаври са имали оперение - този факт е известен от 90-те години - познанията ни за праисторическото оперение досега се базират само на отпечатъци на пера в овъглени компресионни фосили и отделни пера, фосилизирани в кехлибар.

Отпечатъците от пера в компресионните фосили може и да показват подредбата на перата, но при тях липсват най-фините детайли и те не запазват информация за цвета. Колкото до отделните пера, запазени в кехлибар - то те не могат да бъдат свързани с животното, от което произлизат.

Двата нови образеца, тежащи само 1.6 и 8.51 грама, съдържат костна структура, система от пера и меки тъкани. Това са първите образци на оперение от периода Креда, които са изучени и които не представляват единствно изолирани пера, казва съавторът на изследването, Лида Син от Китайския геоложки университет.

"Най-сериозният проблем, пред който сме изправени с перата в кехлибар, е че обикновено получаваме малки фрагменти или изолирани пера, и никога не сме напълно сигурни от кой вид произлизат", казва съавторът Райън Маккелар, куратор по палеонтология на безгръбначните в Канадския кралски музей "Съскачуан".

"Не сме попападали на нещо такова досега. Поразително интересно е".

Познати пера

Рентгенов микро-анализ разкрива, че и двата образеца са принадлежали на млади животни, съдейки по размерите на костите и етапа на развитие. Сходствата в структурата и пропорциите на костите, както и някои характеристики на оперението загатват, че те вероятно са принадлежали към един и същ вид.

Кожата, мускулите, ноктите и основата на перата са видими и при двата образеца, както и останки от редове първични асиметрични летателни пера, вторични пера и задни пера.

Всички те са сходни като подредба и микроструктура с тези при съвременните птици.

Въпреки че перата изглеждат черни за невъоръжено око, микроскопичният анализ разкрива, че те са били предимно тъмнокафяви, а задните пера са варирали от леко по-светлокафяви до такива със сребристи или бели ивици.

Богат източник на фосили в опасна зона

Повечето фосили в бирманския кехлибар идват от мини в долината Хукон в щата Качин, северен Мианмар.

Долината в момента е под контрола на Качинската армия за независимост, която е в периодични конфликти с държавните власти от повече от 50 години.

Заради конфликтите, добивът и продажбата на бирмански кехлибар е нерегулиран, а повечето от материалите се продават на китайски потребители, които ги ценят за бижута и декоративни резбовани украшения.

Син и изследователският му екип са се снабдили с фосилизираните образци на крила от пазар на кехлибар в Миткийна, столицата на щата Качин.

Мините в долната Хукавнг в Мианмар са богат източник на кехлибар от периода Креда, който е силно ценен заради своята естетическа стойност. Но по-важното е, че този кехлибар има незаменима научна стойност. Снимка: Mo Li/nationalgeographic.com

За учените привлекателността на бирманския кехлибар е във факта, че той съдържа най-голямо разнообразие от растителни и животински видове от Креда, казва Дейвид Грималди, куратор по зоология на безгръбначните в Американския музей за естествена история.

"Около 70% от бирманския кехлибар е без съдържащи се в него видове, но оставащите 30% включват феноменално биоразнообразие", казва Грималди. "Никога не съм очаквал такова ниво на разнообразие".

Ценни за науката, но дефектни за вкуса потребителите

По-голямата част от бирманския кехлибар се използва за бижута и резба, затова и повечето фосилизирани видове в него, от рода на насекоми и растения, са смятани за дефекти, намаляващи ценността на завършения кехлибар.

Често фосилите биват частично или напълно унищожени при полирането. Относително тъмният цвят на фосилите в тъмния кехлибар също така ги прави трудни за забелязване, преди образецът да бъде срязан или полиран, отбелязва Маккелър.

Перата в бирманския кехлибар обаче се ценят заради рядкостта и красотата си и се отрязват и полират специално така, че да подчертават естетическата стойност на праисторическото оперение. Рядко се отделя внимание на запазването на възможно най-голяма част от образеца.

По-малкият от двата фосилизирани образеца на крила в сегашното изследване е наречен "Ангел" от екипа на Син, защото дизайнер на бижута първоначално е имал намерението да го оформи в медальон, наречен "Ангелски крила".

Когато учените са анализирали фосила, те са открили прекъснати повърхности на крилата директно на повърхността на кехлибара, които показват,че той е бил отрязан от по-голяма кехлибарена вкаменелост, която вероятно първоначално е включвала целия образец на древна птица.

И все пак това, което Син забелязва при микро-анализа, силно го е развълнува. Той си спомня, че вижда не само единични пера, а многобройни пера, свързани с костна структура на крило отпреди почти 100 милиона години.

"Истински ангел", гордо обобщава ученият.

Бъдещите планове на Лида включват създаване на институт, където учените на терен ще могат да проверяват за вкаменелости от Креда кехлибара, идващ от мините и озоваващ се на пазарите в Миткийна.

Така те могат да запазват тези с научна стойност в Мианмар, които ще могат да бъдат изследвани в партньорство с местните университети.

Новините

Най-четените