Панелните кутийки и градът на бъдещето

Представете си свят, в който населението наброява 11,2 млрд. души - такава е прогнозата на ООН за числеността на човечеството през 2100 г. Това са 3,6 милиарда души в повече в сравнение с настоящите 7,6 милиарда. Обърнете внимание: това е прогнозата за "средноголям растеж" за следващите 80 години.

За да разберем огромния мащаб на инфраструктурата, разширяването на жизненото пространство и натиска върху материалните ресурси, трябва да умножим 7 пъти цялото настоящо население на страните-членки на Европейския съюз. В момента в ЕС живеят около 511 млн. мъже, жени и деца.

Ако световното население се увеличава с по 45 милиона на година, неизбежно това ще доведе до ръст в търсенето на храна, вода и материали. Преди всичко и най-важно - то ще засегне жилищното настаняване.

Размерът на средното домакинство варира в големи граници в зависимост от различните континенти или държави. Тенденцията през последните 50 години, според данните на ООН, показва намаляване на броя хора, които живеят заедно под един покрив.

Във Франция, например, средното домакинство през 1968 г. е наброявало 3,1 души, докато през 2011 г. числеността му пада до средно 2,3 души. Това не се дължи на драстичен спад в раждаемостта.

За сравнение - средното домакинство в Кения е паднало от 5,3 (1969 г.) до 4 души (2014 г.), като раждаемостта е намаляла почти двойно.

Най-непосредствената промяна в демографията при страните с все по-застаряващото население - особено в развитите държави - е промяната в нуждите от здравни и социални грижи.

Тази тенденция обаче води и до още една интересна промяна: хората остават в домовете си за по-дълго време, което оказва влияние върху достъпа до съществуващите жилищни площи.

Една от най-видимите промени в това отношение е големият ръст на домакинствата, които са съставено от един-единствен обитател.

Статистиката потвърждава влиянието на променящата се демография - прогнозите за растящата нужда от ново жилищно строителство изпреварват тези за ръста на населението.

Шотландският статистически институт прогнозира, че до 2037 г. населението на страната ще се увеличи с 9%. Броят на домакинствата обаче ще се увеличи със 17 на сто. Тази почти двойна разлика се дължи на все по-голямата нужда от самостоятелни жилища за съществуващото население.

Колкото по-дълга е продължителността на живота и колкото повече се увеличават семействата от 2 души, толкова по-бързо нараства търсенето към самостоятелни нови домове.

Тази тенденция се засилва и от още един фактор: развиващите се страни вече имат инфраструктурата и икономическия прогрес, сравним с тези в развитите държави. Това подобрява както жизнения стандарт, така и прогнозите за продължителността на живота на хората.

Ако приемем, че средното домакинство в световен мащаб се състои от 3 души (т.е. има общо 1,2 млрд.) и разликата в търсенето и предлагането на собствен дом се запази около 8% - през следващите 80 години ще са нужни повече от 2 млрд. нови къщи и апартаменти.

Растящата нужда ще принуди правителствата да търсят нови и евтини технологии за строителство с модулни, панелни или други предварително произведени елементи.

И сега 65 милиона души по света са принудени да живеят извън дома си заради бедствия, предизвикани от природни катаклизми или от човешки фактори.

Проблемът с достъпа до материали за изграждането на тези 2 млрд. нови жилища показва, че държавите ще се стремят да набавят този ресурс по възможно най-ефикасния начин.

Основно значение ще имат политиките, които поощряват устойчивата архитектура на новите сгради и максималната продължителност на повторната им употреба, намаляват вредните емисии и управляват енергийните ресурси по оптимален начин.

Държавите, които прилагат този тип политики, имат по-голям шанс да избегнат проблеми с дефицити или спекулативно високи цени на наемите.

За много страни това е актуален проблем на националния дебат. До няколко десетилетия той ще се превърне в неотложен въпрос за целия свят.