В източния край на украинската столица, където историческият квартал "Дарница" свършва и започва боровата гора, се намира една от скритите реликви на Съветския съюз. В даден момент тя даже се е смятала за една от най-модерните и иновативни структури от този тип.
Погледната отгоре, оформената като диск структура на главната сграда прилича на огромна летяща чиния.
Някои дори могат да я оприличат на кораб от "Стар Трек", който по спешност е кацнал в покрайнините на Киев. Това е Автобусен гараж номер 7. Да, правилно прочетохте - сградата е гараж за автобуси. Но когато стане въпрос за съветската ера - само най-добрата и най-експериментаторска архитектура е приемана за достатъчно добра.
Сградата отваря врати през 1973 г., а неочаквано модернистичният й вид и внушителен мащаб трябва да олицетворява мащаба на препитанието, което тя и прибраните в нея превозни средства осигуряват. Гаражът е важен пункт в Киев, през който преминават международните, държавните и градските линии. На ден там работят над 1400 души с над 400 автобуса.
Необичайният дизайн е дело на московски архитект на име В. Зинкевич. Структурата, подобна на диск, е наричана "циркът" и е единствената по рода си в целия Съветски съюз. Тя не просто осигурява защита на автобусите от жестоката украинска зима, но и улеснява поддръжката им, тъй като съвсем наблизо са доковете за ремонт.
Служителите, работили там по онова време, казват, че вълнението около гаража е било голямо.
Строежът продължава осем години, но според работниците това е била най-красивият автобусен парк в цяла Украйна и Европа. Много от шофьорите имат база за сравнение, защото обслужват международни линии до Германия, Полша, Чехословакия и Молдова.
Олег Тотски е основател на киевска общност за туристически обиколки на забележителности и открива гаража през 2014 г. "Циркът" го впечатлява най-много, като според него истинските мащаби на съоръжението не могат да бъдат усетени само с поглед отвън. Според Тотски, Автобусен гараж номер 7 е уникален и от инженерна гледна точка заради използването на окачени конструкции.
Покривът се поддържа от 180 стоманени кабела, които образуват подобна на гъба структура с една основна колона в центъра.
Депото изиграва важна роля и при аварията в Ченобил през 1986 г.
Около 70 автобуса от станцията са изпратени да извършат масовата евакуация от Припят. Един от бившите служители в гаража споделя, че някои от рейсовете така и не се връщат. Те са изоставени в Забранената зона на Чернобил, защото са поели твърде много радиация. Останалите се връщат в гаража след обеззаразяване.
За съжаление, разпадът на Съветския съюз през 1991 г. поставя началото на края за автобусния гараж. Първоначално са отменени всички международни курсове. След това идва украинската икономическа криза и липсата на достатъчно средства пречи старите превозни средства да бъдат сменени с по-нови и модерни.
Упадъкът продължава още няколко години като през 2005 г. са спрени вътрешните маршрути и това води до огромен спад в трафика към съоръжението. Въпреки това Гараж номер 7 функционира до 2015 г., когато изцяло затваря врати. В наши дни структурата се руши, неглижирана от държавата, а много дървета растат направо през покрива й. Вътре ръждясалите автобусни части се търкалят между бурените - там, където едно време се е чувал грохотът на двигателите.
Докато природата взима своето от сградата, гаражът за автобуси си остава един от най-впечатляващите примери на съветския модернизъм.
Въпреки че от повечето гледни точки Номер 7 е внушителна гледка, тя е направо спираща дъха, погледната от въздуха. Перфектната гледка осигурява 16-тият етаж на близкия жилищен блок, откъдето можете да станете свидетели на тази иновативна структура в цялата й прелест.
А тази прелест до голяма степен се дължи на манията на Съветския съюз по Космоса, благодарение на Юрий Гагарин и неговата космическа разходка през 1961 г. и научната фантастика на Станислав Лем - "Соларис" - която излиза през същата година. Космическият дизайн на станцията определено е породен от същата тази мания.
През това време много съветски градове се превръщат в строителни площадки за колосални бетонни сгради с прозорци като илюминатори и огромни зали вътре. Тези структури са израз на украинската "гигантомания", а Киев става един от най-популярните градове за подобни експерименти на дизайните от космическата ера.
Като резултат Гараж номер 7 е само една от многото структури, които могат да се видят из украинската столица.
На покрива на бившия Институт за научно-технически експертизи има летяща чиния, а необичайно оформеният хотел "Салют" от своя страна напомня на граната. Но докато бъдещето пред хотелът изглежда светло, не може да се каже същото за автобусното депо, което бавно изгнива из основи. Сега то се превръща в гробище за автобуси.
Превозните средства търпеливо чакат да се разпаднат под напора на времето. През 2018 г. се появява лъч надежда, когато петиция настоява общината в Киев да превърне изоставения автобусен парк в музей на транспорта. Петицията събира необходимите 10 хил. подписа, но е посрещната с мълчание от киевските власти.
Според Тотски музеят е страхотна идея, но структурата на гаража е в окаяно състояние и без бързи решения няма как да бъде спасена. В момента изглежда така, сякаш последната надежда за депото изчезва с безразличието на общината. Гаражът попада под светлините на прожекторите, когато през 2018 г. южнокорейската бой банда NCT U снима свой музикален клип там.
Видеото е гледано от повече от 80 млн. потребители, но не привлича особено много внимание към състоянието на сградата. Докато дърветата през покрива й стават все по-високи, нарастват и шансовете конструкцията да се разпадне. А ако автобусният гараж се срути заради щетите на времето, едва ли много украинци ще са разстроени от това.
Запазването на наследството от съветско време е противоречива тема в Украйна - страна, която е сериозно пострадала от комунистическия режим.
Глад, депортации, репресии и аварията в Чернобил не са забравени, а тези модернистични сгради само служат като жестоко напомняне на трагичното минало. Някои украинци се борят упорито да заличат и последните останки от подобни строежи, други защитават историческата им стойност, а останалите - може би най-многобройната група - игнорират въпроса и не се интересуват от него.
Това означава, че важният някога транспортен център най-вероятно ще бъде оставен да се разпадне и когато покривът най-накрая се срути, ще си отидат и всички романтични ретро мечти за космически вид на крайградските пространства.
