Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Съветската политика за секс се завръща

За първи път от десетилетия чужденците, пристигащи в Одеса, биват посрещани с подозрение, дори гняв Снимка: Getty Images
За първи път от десетилетия чужденците, пристигащи в Одеса, биват посрещани с подозрение, дори гняв
Протестите на Femen тръгнаха именно с призива, че украинските жени не са проститутки

Прекарайте достатъчно време в Украйна - и някой ще ви каже, че украинките са най-красивите жени в света. Прекарайте достатъчно време в Одеса - и ще чуете, че жените там са най-красивите в Украйна. Със сигурност тази репутация е използвана много през годините, тъй като Одеса остава център за масова и високодоходна търговия със сексуслуги в страната.

Но съветските тайни служби - КГБ, са първите, извели организираната експлоатация на украинските жени на ново ниво

Защо? Одеса е била най-голямото и важно пристанище в СССР (сега то остава най-голямото в Украйна), което е означавало стабилен поток от новини и хора от света отвъд Желязната завеса. СССР са приемали този факт за огромна заплаха.

КГБ създава група млади жени с добри езикови умения. Те са сред малцината граждани, които могли свободно да говорят и учат чужди езици и да взаимодействат с външния свят. Те също така станали много умели в друг вид език. Когато чуждестранните моряци пристигали в Одеса, те всички били водени в един конкретен бар, наречен "Интерклуб". И зад кулисите, КГБ дърпало конците.

Украинските и руските мъже - обикновените граждани на СССР - нямали правото да ходят в "Интерклуб". А повечето от чуждестранните моряци нямали представа, че този бордей е създаден специално за тях - за да си имат занимание, да бъдат държани под контрол, и като операция за поддържане на съветския имидж. Докато елитните полиглотки-секструженички забавлявали чуждестранните моряци, те шепнели в ушите им захаросана съветска пропаганда.

Сега в Одеса индустрията на сексуслугите се ръководи от мафиотски структури, но понякога е трудно те да бъдат разграничени от старите служби за сигурност

Както е и в правителството на ветерана от КГБ Владимир Путин, криминалните организации се препокриват със "силоваците" - сенчестите бизнесмени, излезли от редовете на някогашната тайна полиция. "Интерклуб" сега е само пореден бар за туристи, наречен "Моряшки клуб". Едно обаче не се е променило или по-точно казано, нещо се завръща: панически страх от външно влияние, особено от Европа и САЩ.

На 2 май конфликтите между поддръжниците на Евромайдана и противниците му достигнаха кулминация със смъртта на 40 анти-Майдан активисти, останали блокирани от тълпата в сградата на Профсъюзния дом, подпалена от хвърляни и от двете страни коктейли "Молотов".

Оттогава насам в Одеса цари тежка ксенофобия, точно както и в повечето градове в източна Украйна. Промяната е драстична. Вече би трябвало да започва туристическият сезон в Одеса - и голяма част от населението разчита на него за икономическото си оцеляване. Улиците обаче нощем са празни, а хотелските резервации бележат рекордно ниски нива.

За първи път от десетилетия чужденците, пристигащи в Одеса, биват посрещани с подозрение, дори гняв. И вместо да бъдат питани откъде са, те се налага да отговарят на чия страна са в конфликта.

29-годишната Зои Акарт е израелска студентка по медицина, следваща в Националния медицински университет в Одеса. След събитията на 2 май, тя и други чуждестранни студенти по медицина са "посъветвани" от университета да напуснат страната колкото може по-скоро. Властите се опасяват от гневна реакция срещу чужденците в града, докато проруските медии възраждат съветските тези, че Украйна е пълна с "чуждестранни шпиони", тласкащи страната към Запада.

Естествено, реакцията далеч не е само срещу чужденците

Въпреки че социологическите проучвания показват мнозинството от жителите на града да подкрепя новото правителство в Киев, проруските социални медии започват агресивни атаки срещу хората, свързвани с Евромайдан в Одеса. Млади жени и някои мъже са мишени на серия от публикации във vk.com като, грубо преведено, "Кучките на Майдан".

Техните снимки, лична информация, а в някои случаи и домашни адреси и телефонни номера се публикуват за всички желаещи. В коментарите се призовава за насилствена разправа с тях. Както и в старите времена, някои жени се считат за "надеждни" от ксенофобите, а някои - не, и подозираните в неблагонадеждност се налага да живеят в страх.

В Одеса конфликтът няма нищо общо с разделението между украински и руски език. В Одеса всички говорят на руски. Както обяснява като аналогия про-Майдан активист, "ирландските терористи говорят английски, но се борят за Ирландия".

Хората в Одеса, които смятат, че се борят за Украйна, говорят руски. Първоначалните опити на новото правителство да отмени официалния статут на руския, макар и бързо прекратени, подхраниха усещането за подозрение и предателство в източната и южната част на страната.

"От всичко, което можеха да сторят, това беше първият им ход," казва хотелиерът Адам Контра. "Преди дори да издадат заповед за арестуването на сваления президент, те направиха това."

Контра вярва, че нещата ще стават много трудни в бъдеще за правителството в Киев: "Хората не мислили за присъединяване към Европейския съюз. МВФ слага край на субсидиите. Цените на газа ще скочат с 50 процента преди края на май. И това е преди още Русия да вдигне цените от своя страна. Преди зимата хората вече ще са лишени от илюзиите си. В момента 70 процента от украинците подкрепят правителството в Киев, но то ще бъде под атака от всички страни."

Честванията на 9 май на Деня на победата (датата на поражението на нацистка Германия във Втората световна война) изглеждаха като повод за още по-голямо насилие. Шокът от 2 май обаче изглежда беше такъв, че много хора - включително тези, които биха могли да предизвикат безредици - предпочетоха да не излизат на улицата.

А тези, които го направиха, присъстваха на много странен вид честване

Не всеки ден ще видите хора, размахващи знаме с лика на един от най-прочутите мегаломани на XX век, отговорни за смъртта на милиони. Бабичка, държаща портрет на Сталин в съветско червено знаме, го развяваше с такъв благоговеен ентусиазъм, че по всичко изглежда, че е чакала с години такъв повод да го извади на показ.

А докато знамето с лицето на Сталин се развяваше на вятъра пред безоблачното синьо небе, тълпа от униформени пенсионери, покрити със съветски медали, стояха пред него и му отдаваха почит. Победата обаче носеше на други доста различни спомени. "Семейството ми е сред жертвите на украинския Гладомор, така че за мен е много болезнено да гледам това," заяви минувачка, която се представи само като Мари.

Преди още нацистите да дойдат, Сталин докарва милиони украинци до гладна смърт. Хората твърде много се бояха да говорят за това в съветските времена, коментира Мари, но оцелелите баби и дядовци от онези времена го помнят. "По-големите деца, които са гладували, са давали храната си на по-малките," казва тя.

Недалеч от Одеса младо момиче, което отказва да назове името си, засажда дървета в малка горичка - по едно дърво за всеки загинал от снайперистки огън на площад "Майдан" в Киев през февруари. Засега групата й е засадила 100 дървета за "Небесната стотица" - същите хора, които кремълските медии наричат фашисти, финансирани от САЩ, целящи да отслабят Русия.

В болезнено разделената Одеса дори дърветата, цветята и свещите стават геополитически мишени -  точно като загиналите, които те почитат и представляват

Момичето, което има доста сериозни основания да се притеснява за безопасността си, се вълнува основно от това да бъдат запазени засадените дървета, заради това настоява журналистите да не разкриват местоположението им.

Вероятно ще дойде ден, когато тези 100 фиданки в Одеса ще осигуряват сянка на туристите, отново посещаващи черноморския курорт. Може би ще дойде време, когато парковете отново ще събират хора с различни убеждения и дърветата няма да се смятат за политически манифест. Но засега те са само филизи с бъдеще, толкова несигурно, колкото и това на Украйна, и нощем улиците на Одеса остават празни.

Туристите се стремят да избягват потенциалните военни зони, а дори повечето активисти изглежда си стоят у дома. Може би пък те не искат да се превърнат в поредните дървета в тази горичка. Или някои от тях са намерили пътя до барове, където леките жени отново шепнат захаросана съветска пропаганда в ушите на клиентите си.

Най-четените