Мавзолеят в град Агра е известен на целия свят като Тадж Махал. Той се смята за най-пищния и впечатляващ паметник в моголската архитектура. Сега обаче великият Тадж е застрашен от...
Пукнатини
Шамсудин Хан разхожда посетители из Тадж Махал от повече от 30 години. За това време той е гид на повече от 50 световни лидери като сред скорошните гости са били президентът на Шри Ланка и израелският премиер.
В последните три десетилетия по негови думи косата му е станала по-сива, но Тадж Махал е станал по-мрачен. Доближавайки се до сградата, Хан сочи пукнатините и рушащия се мрамор.
Неловко е, когато чуждестранни туристи питат защо Тадж Махал не се поддържа по начина, по който би трябвало. Те също така питат защо той губи цвета и блясъка си. А гидовете нямат отговор.
Тадж Махал е построен в град Агра през XVII век от император Шах Джахан. Той е мавзолей на любимата му кралица Мумтаз Махал, която е починала по време на раждането на тяхното 14-то дете. Императорът използва мрамор от Раджастан, за който се е твърдяло, че има уникални характеристики - той изглежда розов сутрин, бял - следобед и млечнобял - вечер.
Рабиндранат Тагор, един от най-уважаваните поети на Индия, описва Тадж Махал като "сълза от мрамор по бузата на времето". През 1992 г. принцеса Даяна беше фотографирана сама пред сградата, няколко месеца преди съобщението за раздялата й с принц Чарлз.
Индийското министерство на туризма и културата твърди, че между 4 и 6 млн. туристи са посетили Тадж Махал през периода 2010-2015 г. Пиковият туристически сезон започва през октомври и продължава до март.
Тадж Махал обаче наистина започва да губи блясъка си. Основите му са отслабени и пукнатините стават все по-големи и все по-дълбоки в мраморния купол и гробницата. Твърди се, че горните части на минаретата са на ръба на срутването. Заради силни ветрове по-рано тази година паднаха две колони на външна сграда.
През юли ветеранът еколог и юрист М.С. Мета внесе петиция в индийския Върховен съд, в която призова за нова кампания за спасяване на Тадж Махал.
Съдиите се съгласиха и наредиха редовни изслушвания на всички, отговорни за консервацията на сградата - щатски и федерални администрации и Археологическото управление на Индия (ASI). Те разкритикуваха "летаргията" на държавата и федералните власти към съдбата на най-прочутата сграда в Индия.
Според тях Тадж Махал трябва да бъде защитен. Ако обаче продължава това безразличие на властите, той би трябвало да бъде затворен. А ако нещата не тръгнат в правилната посока, властите трябва да го разрушат.
Малцина са склонни да подкрепят разрушаването на Тадж Махал, но самото споменаване на тази идея от Върховния съд показва, че бъдещето на сградата е под реален въпрос.
Замърсяване
Петицията, внесена от Мета във Върховния съд тази година, не е първата. Адвокат по професия, той се опитва да накара индийските власти да предприемат реални действия за консервация на Тадж Махал поне от средата на 80-те години насам.
По това време замърсяването на въздуха вече е било проблем в региона от много години.
Еколозите са били особено притеснени заради голяма петролна рафинерия в Матхура, на 50 км разстояние, която е започнала работа през 70-те години.
През 1978 г. експертна комисия, извършваща анализ на качеството на въздуха в и около Агра, открива сериозни нива на серен диоксид (SO₂) и твърди частици в атмосферата. Според документи от Върховния съд "4-часовите средни нива на SO₂ в Тадж Махал са били над 300 µg/m³ (микрограма на кубичен метър)".
Ако оставим настрана вредния ефект от замърсяването върху общественото здраве, последиците от него за Тадж Махал стават все по-ясни. Серният диоксид, наравно с други замърсители, се съчетава с влагата в атмосферата и води до киселинни дъждове. Доклад на ЮНЕСКО за индийското правителство констатира, че историческата забележителност пожълтява заради "твърди частици във въздуха и прах, въздействащи на повърхността".
През 1984 г. Мета внася петиция във Върховния съд, в която твърди, че стоманолеярните, химическата индустрия и рафинериите са основната причина за обезцветяването на Тадж Махал.
Девет години по-късно Върховният съд оповестява, че е съгласен с твърденията му и формулира списък от мерки за ограничаване на замърсяването в региона. Дадени са нареждания за закриване на всички замърсяващи индустрии около Агра, и особено тези в близост до Тадж Махал.
Компаниите, действащи в и около Агра, са инструктирани да използват за гориво само природен газ. Употребата на въглища в района е забранена със закон.
Наложена е забрана върху дизеловите автомобили и машини в града и е гласувано нареждане да се премахнат всички кожарски работилници оттам. Също така става незаконно отвеждането на бикове до Ямуна, реката, на чийто бряг се намира Тадж Махал, и е забранено прането на дрехи в нея.
През 1998 г. Върховният съд приема специална защитена зона, за да държи тежката индустрия на разстояние от историческата забележителност. Трапецовидната зона на Тадж (TTZ) покрива територия от повече от 10 400 кв.км.
Мета твърди, че много неща са можели да се променят, ако властите са изпълнявали нареждането на Върховния съд. За съжаление обаче нищо не се променя и се налага той отново да се обърне към съда.
Употребата на дизелови автомобили продължава неумолимо. Местните собственици на индустриални производства протестират срещу ограниченията и дори създават организация с девиза "Премахнете Тадж, спасете индустрията".
Пушекът, прахът и токсичните води от индустрията в и около Агра продължават да се изливат в река Ямуна и замърсяването се увеличава с притеснителни темпове. Кожарските работилници са преместени, но други проблеми - от рода на употребата на дизелови возила и генератори - продължават. Нещо повече, добитъкът още се къпе в Ямуна и дрехите се перат там.
Заплахата за Тадж Махал не идва само от въздуха - тя е и във водата. И там ситуацията също изглежда се влошава. Частта от река Ямуна, която преминава през Агра, е сред най-замърсените води в света.
Индустриите по реката, от Делхи до Агра, изхвърлят химикалите си и други отпадъци директно в реката, а градската канализация на Агра излива отпадните води направо в Ямуна, без каквото и да е пречистване.
В такива условия рибата не може да оцелее и поради липсата й мухи, комари и други насекоми - които нормално биха били изядени от рибата - се плодят над мръсната вода и се вият около Тадж Махал, където техните фекалии също обезцветяват историческата сграда.
Липсата на вода, както и лошото й качество, също причиняват сериозни проблеми на Тадж Махал. Основите на сградата са положени върху 180 кладенци и дървени опори, които изискват вода целогодишно. Повечето моголски сгради са разположени сред градини. Тадж Махал е нетипичен, защото е построен в ъгъла на градина, на брега на Ямуна.
Причината за това е било осигуряването на запаси от вода за кладенците и дървените опори.
Ако основите не са в досег с вода през цялата година, дървото в крайна сметка ще изсъхне, ще се счупи и ще изгние.
Когато Тадж Махал е бил построен, повечето търговия и пътувания са се случвали по протежение на реката. Но с увеличаването на населението и процъфтяването на индустрията, по Ямуна са били построени язовирни стени и бентове, които са намалили притока на вода.
Ямуна, която тече надолу по Хималаите, се свива и се превръща в практически ручейче към момента, в който достига Агра.
Дълбочината на реката преди мусоните в Агра спада стабилно в продължение на десетилетия. През 80-те години пред-мусонната дълбочина е била около 15 м под равнището на земята, според департамента по подпочвени води на щата Утар Прадеш.
Сега дълбочината на водите е намаляла до притеснителни нива - 35 м под равнището на земята и дори още по-ниско на някои места. За да бъде спасен Тадж Махал, Ямуна трябва да бъде възстановена в първоначалните си нива.
С тегло 12 500 тона само на купола, можем да си представим приблизително теглото на останалата част от сградата. Основите на толкова тежка сграда трябва винаги да остават стабилни.
С изсъхването на коритото на реката се образуват прахови частици, които също засипват Тадж Махал при ветровити условия. Праховите и пясъчните бури са чести в региона. Заради промените в климатичните модели пустинята бързо напредва към Агра.
В Тадж Гандж
Сандип Арора притежава местен хотел. Шофирането е изключено като вариант, заради ограниченията за употреба на дизелови автомобили.
Той сочи разнебитените и паднали сгради в Тадж Гандж. Този район е част от историята на Тадж Махал. Къщите са строени по времето на строителството на Тадж Махал. Повечето от хората, които живеят в Тадж Гандж, са потомци на тези, които са дали своята кръв и пот за строителството на историческата забележителност. Но какво получават в замяна? Безразличие, занемаряване, апатия, според него.
Тадж Гандж е било селището, където са живели работниците и занаятчиите, строили Тадж Махал. Той има население от около 5000 души, включително много "паччикари", потомци на първоначалните строители, които се придържат към традиционни занаятчийски техники.
Улиците са отрупани с магазини, продаващи миниатюрни мраморни фигурки на Тадж Махал, изработени от местните занаятчии, които са живели досега с традициите на предтечите си.
Това не е високоплатен труд. Ако имат късмет и някой чуждестранен турист иска да си купи фигурка на Тадж Махал, получават няколкостотин рупии. Така си изкарват прехраната.
Хората казват, че не се прави достатъчно, за да се използва колективното познание, притежавано от паччикарите.
Те са потомци на тези занаятчии, които са работили по време на строителството на Тадж Махал. Само тези занаятчии могат да спасят Тадж Махал. Те го познават такъв, какъвто е, още в гените и кръвта си. Но правителството не предприема никаква инициатива да запази техните изкуства и занаяти, или да бъдат те предадени на други хора.
Р.К. Дикшит, пенсиониран висш представител на Археологическото управление на Индия, не е съгласен с тези обвинения, като казва, че паччикарите са ангажирани в консервацията на Тадж Махал от доста време. Те са хората, които знаят и владеят уменията за това, заявява той.
Индийският Върховен съд е обявил населението на Тадж Гандж - наравно със самия район - за "живо историческо наследство". Но това е решение, което не допада на много от местните жители. Те казват, че властите гарантират по този начин, че регионът ще се превърне в бедняшко място, пълно с развалини.
Жителите нямат правото да строят наново повредените стени и покриви. Трябва да получават разрешение или сертификат за липса на възражения от окръжната администрация, дори за да забият един пирон в стената. Не могат да използват дизелови генератори, докато по-големи дизелови генератори се употребяват от големите хотели в останалата част на Агра.
Когато тоалетна в неговия хотел е имала нужда от ремонт, Арора споделя, че трябва да изпрати шест писма до правителствени чиновници, преди да получи разрешение. Той също така се оплаква, че местните жители нямат право да използват дизелови возила, докато 5000 разрешителни за такива са раздадени на чиновници, политици и техните роднини. Те идват с дизелови автомобили до самата врата на Тадж Махал, което е напълно забранено, казва той.
Оплакванията на жителите на Тадж Гандж отразяват по-обща липса на единодушие как може да бъде спасен Тадж Махал.
Върховният съд е поверил работата по консервацията на Тадж Махал и историческото наследство на Агра на К. Мохан Рао, районния комисар на града. Той твърди, че се предприемат мерки за борба с количествата смет, идващи от каналите и къщите в града.
Сформирани са няколко комисии от администрацията на щата, които се занимават с управление на отпадъците. Изграждат се пречиствателни станции за отпадните води, казва Рао. Той допълва, че са подготвени предложения Агра да бъде превърната в "умен град" - включително чрез пълна преработка на инфраструктурата на града. Но активисти като Ханделвал смятат, че тези действия ще доведат до загуба на историята на града.
Той смята, че какъвто и да е план би трябвало да включва и консервацията на всичките сгради, строени край Тадж Махал, както и реставрациите, правени от британците в края на XIX век.
Ханделвал и Мета също така са недоволни от програмата на Археологическото управление на Индия за покриване на Тадж Махал с паста от хума, която би трябвало да поглъща праха и екскрементите, обезцветяващи стените.
Те твърдят, че тази паста прави повърхността на мрамора по-груба, което на свой ред води до по-голяма уязвимост на сградата към щети от прахови и пясъчни бури, които често връхлитат върху Агра.
За да бъде възстановен блясъкът на Тадж Махал, трябва да се обръща внимание на начина, по който консервацията на сградата се е извършвало през моголската ера и дори по време на британското управление.
Това би могло да се постигне чрез възстановяване на река Ямуна в незамърсеното й състояние и включване на традиционалните "паччикари" в процеса на възстановяване на сградата.
Но след са минали толкова много години, много хора губят надежда нещо да бъде направено за спасяването му. С отслабването на основите, те се опасяват, че ще настъпи ден, когато ще остане само споменът за Тадж Махал.
За съжаление, властите не подхождат сериозно, а активистите за запазването му остаряват. Но ще продължават да се борят...
