Дори и с несполучлив според критиката филм като "The Monuments Men", сребърната лисица остава непотопяема. Страстта на Клуни към киното, политиката и старомодното забавление го прави най-добрия играч на Холивуд.
През 2012-а той беше на път към Оскар за най-добър актьор в The Descendants ("Потомците"), но това се оказа годината на Жан Дюжарден в "Артистът". Две години по-късно Дюжарден играе в най-новия филм на Клуни "The Monuments Men" (у нас познат като "Пазители на наследството"), на който Клуни е режисьор, съсценарист и копродуцент, и участва в нещо, което се оказва изключителна рядкост: провал на Клуни.
Клуни споделя, че е искал да направи нещо "добро" след циничната и безцеремонна политика на "Мартенските иди" и напрегнатата заложническа драма "Арго".
Историята на група куратори, реставратори и архиватори, които спасяват културни ценности от нацистите в най-добрия случай може да бъде определена като "приветливо забавление", пише NY Times. "Клуни не просто опростява героите; той ги превръща в приятно безобидни карикатури, които времето превръща в комикс."
"Променлив, сбъркан... странен провал"
San Francisco Chronicle нарече филма "променлив и сбъркан," CNN го определи като "странен провал". Клуни казва, че е искал да възпроизведе военните филми от миналите времена, концентрирайки се върху елегантността на няколко, като "Героите на Кели" и "Голямото бягство". Филмът обаче не е пълен провал.
Washington Post поставя "The Monuments Men" наравно с другите му проекти, които е режисирал и в които е играл ("Признанията на опасния ум", "Лека нощ и късмет", "Момичето на отбора", "Мартенските иди"), които "демонстрират преданост към класическия, старомоден стил кино, коено както често ни се напомня, Холивуд вече не прави."
Дори и с противоречиви отзиви, филмът все пак привлече впечатляващи обеми зрители и независимо от мнението на критиците надали ще навреди на репутацията на Клуни. 52-годишният актьор и режисьор си остава уважаван и харесван практически от всички. Типичен мъжкар, приятел с Мат Деймън и Бен Афлек, най-щастлив, когато е яхнал мотора си, свободен да участва и да режисира каквито проекти наистина го привличат. Политически ангажиран и принципен, но и шегаджия.
Другата му голяма роля тази година беше да играе флиртаджията и злополучен космонавт Ковалски в "Гравитация" на Алфонсо Куарон, партнирайки си със Сандра Бълок. Не твърде изненадващо, предвид натоварващата й главна роля, тя е номинирана за най-добра актриса, а той изобщо не присъства сред номинациите. Но сребърната лисица продължава да си остава спокоен и безгрижен. По негови думи Куарон е "благородна душа и не е направил лош филм."
За оттеглянето и избора на сценарии
След като печели Оскар за поддържаща роля в "Сириана" през 2006 и още един за "Арго", на който е копродуцент), Клуни очевидно мисли за епизода "пост-сърцеразбивач" - не че е изгубил добрия си външен вид. Той обаче споделя, че смята "постепенно, но не напълно" да се оттегли от актьорската игра.
"От доста време го правя," коментира той. "Не можеш да бъдеш постоянно пред камерата. Пол Нюман си намали участията. Кари Грант спря. Клинт Истуд поставя летвата високо: той още бълва филми и се интересува. Не че съм уморен, но искам да реализирам само отлични сценарии или да работя с режисьори, с които изгарям да работя. Нормално бихте си помислили, че когато вземеш каймака на каймака, то нещата би трябвало да са отлични. Но е точно обратното. Много е трудно да се намират първокласни сценарии."
Затова той прави собствени филми - и избира сам материала за тях. Клуни коментира, че е "неспокоен дух, не за пари или слава, а защото има само определено време (десет години според него), когато получаваш ключовете за шибаното кралство," под което той разбира, че студиата охотно реализират идеите му, или лесно може да набере средства независимо от Холивуд.
И той съзнава, че този му професионален период има краен срок
Друг запомнящ се, почти катастрофален провал, естествено, е ролята му на Батман в "Батман и Робин". Но дори и за нея той се шегува: "Не бях очарован от зърната в костюма на прилеп. Но пък не е нещо, за което да мислиш, когато го обличаш. Смяташ, че всички костюми на прилеп имат зърна, и после осъзнаваш, че твоят всъщност е бил първият. Сигурно на Батман просто постоянно му е било студено."
Чарът на Клуни е, че той изглежда истински, не фалшив, напомняйки за Холивуд, който си представяме като достопочтен и забавен, с филми, правени със страст, не за печалба, с принципи зад тях, пълни със звезди и режисьори, които са шеговити, умни, красиви и изискани.
През декември Клуни заяви, че всеки в Twitter, който е богат и известен, е "кретен." И добави, че звездите от златната ера на Холивуд не биха "оцелели" в парниковата среда на съвременната слава. По всичко изглежда, че той някак е успял да вземе забавните аспекти на "Бандата на Оушън" и да ги пренесе в живота си: усърдна работа, уиски, карти и остроумни подмятания, с намек за нещо диво.
За социалната отговорност, папараците и славата
Клуни е израснал в семейство на журналистка и политик, вярвайки, че има "социална отговорност". По негови думи семейството е било "щастливо, но родителите ми бяха безпарични, мама ми шиеше дрехите, а татко казваше, че е време да се изнасяме, когато настъпи датата за плащане на наема. Помня как режех тютюн в Кентъки и чух звезда да се оплаква от живота си и реагира 'Що си не...,' но трябва да кажа, че сега вече няма време, в което да кажеш "Това не е ваша работа". Спенсър Трейси би пребивал типовете с видеокамери в наши дни. Има камери навсякъде, където отиваш. Никой не е създаден да бъде наблюдаван постоянно."
Казва, че се е "примирил" с това. Депресира ли го този факт? "Да, но никой не иска да чува това. Бих излъгал обаче, ако не кажа, че би ми се искало някой ден просто да се разхождам, или да чета спокойно книга в Сентръл Парк."
Славата идва при него със "Спешно отделение" в средата на 90-те години, но когато чува как го определят като "най-секси мъжа на света", контрира: "Не възприемам нещата по този начин. Това кой си и какъв е имиджът ти са две коренно различни неща. Не съм човекът от (пробива му през 1998) Out of Sight.
Това беше наистина секси филм, но винаги ще разочаровам хората. Винаги ще си оставам метър и осемдесет, по-стар и по-нисък, отколкото си представяте." Той започва да посивява след гимназията, "но поне косата ми си остана на главата". Никога не я е боядисвал и не носи грим във филмите, освен ако трябва да прикрива някоя пъпка.
Как се чувства, когато мисли за остаряването?
"Остаряването на екрана не е за страхливци или хора със слаби сърца." Някога правил ли си е пластична операция? "Не, нищо." Би ли го сторил? "Никога. Ние сме мъже, имаме невероятния късмет да можем да оплешивяваме, да надебеляваме, да се набръчкваме и посивяваме и никой да не казва 'Това не можеш да го направиш, не можеш да си в главна роля'. Защо мъж актьор да отива да го режат около очите? Защо изобщо да си прецакваш лицето?"
Навършването на 50, според него, "не е било нещо особено", но тогава е приел, че става "специфичен актьор. Ако не го направиш, публиката, която толкова отчаяно се опитваш да удържиш, ще си каже 'Това е глупаво.' Ако се влюбиш в представата какъв си бил през 1998, адски ще се разочароваш какъв си през 2012."
Що се отнася до слуховете дали Клуни е гей, които Брад Пит подхрани, когато заяви, че с Анджелина няма да се оженят, докато това не стане законно и за Клуни, той отговаря: "Честно, на кого му пука?" Би ли се разкрил публично като гей, ако беше такъв? "Добър въпрос. Вероятно не бих, преди 10-15 години, тогава би било трудно да продължавам да правя филмите, които желаех. По-лесно би било сега, когато съм на 50, когато не ми предстоят романтични главни роли. Мисля си, че бих го сторил, че бих бил достатъчно мъж. Борил съм се за много неща, които са ми докарвали проблеми през годините."
За политическата ангажираност и перспективата
Той визира, естествено, активизма си и политиката си във връзка с Дарфур и Судан, и се опасява, че обществото твърде бързо е изгубило интерес към тези каузи. Но Клуни казва, че никога не би кандидатствал за обществен пост. Харесва му да не се нуждае от лобисти и поддръжници, да може да казва това, което казва, независимо от всички. "Говоря пред Конгреса за Судан. На телефона ми звънят бунтовнически лидери. Мога да отида пред ООН и да не се притеснявам кого ще раздразня."
Дали е работохолик? "Да, прекарал съм много време в безработица и не мога да го забравя. Още се приемам за актьор, който трябва да се доказва, който постоянно съзнава факта, че това някой ден ще изчезне. Не можеш да му се наслаждаваш, освен ако имаш точно тази перспектива."
Той е купил "направо в брой" къщи в Лос Анджелис и на езерото Куомо, които може да продаде, ако времената станат тежки; няма екстри като личен треньор, или готвач, и се гордее с факта, че когато шумният му холивудски живот приключи, той ще може сам да се грижи за себе си.
Справял се е с абсурдни количества хвалебствия, казва той (не с престорена скромност), "като се чувствах сякаш съм недостоен, че не мога да повярвам на късмета си, когато хората са толкова любезни и добри с мен."
Не всичко винаги е било розово за Клуни
При снимките на "Сириана" той уврежда гръбначния си стълб и известно време изпитва огромна болка. "За първи път се замислих, че съм смъртен, дали съм постигнал всичко, което съм искал," казва той. "Чувствах се сякаш ще умра, че не мога да живея с толкова болка." Правени са му три операции.
Клуни казва, че това изживяване го е оставило с усещането, че "трябва да атакуваш живота и да не оставяш да те въвличат в неща, които не означават нищо. Ако знаеш, че ти остава седмица, кое е по-важно - наградите, или филмите, които ще оставиш след себе си? Толкова ли е важно в какви клишета те вкарват хората? Ако си седиш в Холивуд и се самозабравяш, или търсиш какво пишат за теб в Google, живееш в истински ад."
Той говори за по-дивите си моменти: запоите след бума на популярност на "Спешно отделение" ("Доста сериозно пиех тогава"), малко дрога за забавление в началото на 80-те години... Затваря се леко само когато става дума за връзки.
Връзката му със Стейси Кийблър е приключила; бил е женен за актрисата Талия Болсъм, имал е връзки с Лайза Сноудън и Елизабета Каналис. Някога ще се ожени ли? Той отговаря през смях: "Не знам, никога вероятно няма да отговоря на този въпрос."
За тайната на запазването на адекватността и късмета
За бъдещето, Клуни казва: "Всеки път, когато видите пенсиониран човек, той или играе голф, или умира. Не се интересувам от такива глупости. Забавно е, но ме е страх от момента, когато се превръщаш в някой, който отива в студиото и казва 'Хора, имам такава и такава идея' и те реагират: 'Мерси, че се отби' и вдигат поглед към тавана, когато излезеш.
Най-лесният начин да станеш неадекватен е да спреш. Трябва непрекъснато да се преоткриваш и да експериментираш." Той споделя, че обича това, което прави. "Винаги търся докъде по-надалеч мога да стигна, съзнавайки, че късметът ме е довел до този момент..." И след кратка пауза добавя "... и съзнавайки, че късметът се променя."
Наскоро Клуни заяви, че озвучаването на хомосексуалното куче Спарки в "Саут парк" е най-голямото му постижение: "Да изиграя Спарки беше нещо, което според мен би било достоен завършек на кариерата ми."
Тайната на чара на Клуни и постоянният му успех въпреки епизодичните провали като "Батман и Робин" и Monuments Men, е в ироничния му хумор, перфектния външен вид, интелигентостта му, искрената му скромност и естествената, постоянна преценка откъде може да дойде следващият му ангажимент. Докато медиите дебнат каква ще е следващата стъпка в личния му живот - и дали някога ще се ожени, Клуни се наслаждава на свободата да работи по проекти, към които изпитва страст.
Желанието му да постигне нещо за важните за него каузи е очевидно, но същевременно и той държи да се забавлява, докато работи за тях. Той купонясвя с приятели, но може да бъде сериозен с тях. Лидерите на политически режими, които дразнят политическата му съвест, и бъзикащи се с него колеги обаче трябва да стоят нащрек.
