Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Писането на ръка - един обречен ритуал от миналото

Загубена кауза за учителите ли е ръкописът? Снимка: iStock/ Getty
Загубена кауза за учителите ли е ръкописът?

Помните ли последния път, в който писахте на ръка?

Допреди няколко години това беше глупав въпрос. Но в наши дни може да се замислите за момент, преди да се сетите, че в неделя, например, сте си написали списъка за пазаруване и сте го залепили на хладилника.

Също така все още подписваме документи на ръка, драскаме набързо записки, докато говорим по телефона, и понякога пишем адреси върху пликове. Но като цяло прибягваме относително рядко към тази практика, поне в сравнение с начина, по който преди сме го правили - в добрите стари времена на пре-дигиталната ера.

Какво да кажем за хартиените писма и поздравителните картички?

Сега те са само 4 процента от всички пощенски пратки. Съболезнования, поздравления, пожелания за рожден ден? Те вече се изпращат по имейл или SMS, често с прикачен забавен малък GIF. Много от нас дори използват телефоните си, за да си съставят списъци със задачи, които иначе можем да забравим на кухненската маса.

За бизнес срещите използваме лаптопи и таблети, за да си водим записки. Ако отидете на такава среща с традиционен бележник, може и да изглеждате назадничаво, сякаш не бързате да действате и да комуникирате.

Продължаваме да пишем много, но по различен начин, чрез дигитални инструменти. Сега най-разпространеният начин на писане е чрез клавиатура. Химикалката и хартията изглеждат несъвместими с новите пространствени и темпорални измерения на комуникацията. Често пишем на няколко души едновременно, за да стигнат по-бързо думите ни до тях.

За младите хора всичко това е естествено - за тях писането на ръка не е нищо повече от трогателна отживелица от отминала ера.

В детските пастели вече има много малко моливи, маркери и пастели, тетрадките и дневниците в тийнейджърските спални също изчезват. 30-годишната Ванеса Маабо е автор на блога N'Oublie Pas d'Ecrire - Не забравяйте да пишете. Тя споделя, че нейният 16-годишен племенник дори не знае как да изпрати писмо. Когато прави поръчка в интернет, той поставя мейла си като адрес за доставка.

Всичко това може да е вярно, но не бързайте да обвинявате училищата. В България децата започват да се учат да пишат по традиционния начин още от предучилищната, а в първи клас се упражняват с ченгели и чертички, докато усвоят ръкописа. Така е и в цяла Европа. С други думи - от тях се очаква да пишат на ръка.

Те са последните мохикани, благодарение на учители, които също пишат на ръка, за да оценят домашните или да напишат записките по дъската. Не само това, но и все още има акцент върху обучението децата да пишат ръкописно, с курсив - практика, запазена от времената на преписващите книги монаси и калиграфията.

Преди шест години френското Министерство на образованието, след като разгледа предложения от многобройни графични дизайнери, дори препоръча два нови модела на курсивно писане.

Немалко са хората, които остават емоционално привързани към писането на ръка.

Специалистите обаче не смятат, че има нужда от подобни ортодоксални идеи за курсивното писане, което първоначално е въведено като начин да се избягва вдигането на писалката и образуването на мастилени петна.

Писането с печатни букви е също толкова четимо и може да е по-бързо, показват някои изследвания. Така или иначе до гимназията повечето деца вече имат свой собствен почерк, обикновено смес между печатни и курсивни букви.

Това, което според експерти няма смисъл, е пълният отказ от писането на ръка. Те го определят като връзка между ръката и мозъка, между тялото и разума. Чрез изписването на буквата, се създава моторна памет, която след това се използва за визуалното идентифициране на буквата. Това на свой ред спомага за по-добра памет, помага при правописа и дори подобрява уменията за четене.

Поради всички тези причини, химикалката е по-могъща от клавиатурата. С нея обаче все пак трябва да се борави умело.

Проблемът е, че за нарастващ процент от учениците писането на ръка изглежда твърде бавно. То е досадно, скучно и дори неудобно. Няма спор, че децата ще продължат да покриват бюрата си с графити и ще си пишат на ръка малки бележчици, които си предават едни на други. Но когато се стига до преписване на абзац, идва неизбежното: "Не! Моля ви, учителю, само не и това!"

Последният доклад на тема образование във Франция твърди, че в прогимназията, зле наученият правопис и естествената последица от отказа за писане на ръка, а нечетимото писане става масово разпространено. Педагозите започват да виждат деца, които пишат Е на обратно, виждат неправилно държани химикалки и ръце, които страдат от това, тетрадки, които изглеждат ужасно.

Никола Лакшманан, гимназиален учител по литература в Сотвил ле Руен в Нормандия, е съгласен с това. Според него нещата се влошават, откакто започва през 1992 г., и допълва, че написаното е трудно за разчитане. Учениците смятат, че е нормално да им е трудно, и толкова бавно си водят записки, че дори и в последната година на гимназията трябва да говоря с темпо като на диктовка.

Лорънс Пиърсън, бивш учител в района Менилмонтан на Париж, която сега работи като учител по краснопис, казва, че с културните промени след майските вълнения през 1968 г., писането на ръка се възприема като потисническа, старомодна дисциплина. Вместо това на децата се казва "да бъдат креативни", обяснява Пиърсън, а времето, посветено на учене как да се пише, е сведено до не повече от два часа седмично.

Без подготовка, учениците не развиват необходимите умения.

С други думи, писането не се превръща в автоматичен рефлекс и това влияе на правописа и граматиката. То е като шофирането - ако мислите за смяната на скоростите, никога няма да се почувствате комфортно на пътя. В същото време вече няколко поколения учители не се упражняват специално в краснопис и не могат да предадат това знание нататък.

Една от колежките на Пиърсън, учителката в детска градина Изабел Фрейтас, казва, че има свързан с това проблем в координацията и развитието на мускулите. Децата изпитват повече трудности да използват ръцете си, пръстите им не са достатъчно силни, а палците им не се свиват, заради навици от плъзгане по екрани, коментира тя.

За учителите по краснопис бизнесът процъфтява, не защото децата имат някакви физически или интелектуални увреждания, а защото не са получили необходимото обучение, обяснява Пиърсън. Възрастните също търсят помощ, казва тя: сред клиентите й са учители, или хора, подготвящи се за конкурсни изпити. Писането на ръка, заявява тя, не е като карането на колело. Всъщност умението се губи, ако не го използвате.

Професорите в Кембриджския университет в Англия се оплакаха през 2017 г. за курсови работи, които са толкова нечетими, че за да разберат съдържанието им, се е налагало да питат студентите си.

Учителите също се оплакват, че говорят пред редове от отворени лаптопи, и на фона на тракане на клавиатури. Оливие Естевес, учител по английски в Лилския университет, нарича компютрите "оръжия за масово разсейване."

24-годишният Виктор, току-що завършил университета Sciences Po в Париж, прави всичките си курсови работи на компютър, и може да потвърди колко разсейващо е това. Той споделя, че след час и половина, в амфитеатралната учебна зала, всички са в социалните мрежи, гледат имейли, или се занимават с други предмети.

Той също така е наясно, че с годините уменията му за писане на ръка прогресивно са се влошили. Нещата са толкова зле, че когато Виктор започва да се подготвя за държавен изпит (който изисква от студентите да пишат по традиционния начин), решава да потърси помощ от професионалисти.

Завършилият Sciences Po младеж нарича продължаващата традиция на писмени изпити "дискриминативна." Поуката обаче е, че от воденето на записки на ръка има полза, особено доколкото университетите (с изключение на медицинските университети и някои бизнес-школи) не изглеждат готови да преминат към базирани на компютри или таблети изпити в обозримо бъдеще.

Същевременно може да се отстоява и тезата, че в училищата трябва повече да се набляга върху дигиталното писане.

Въпросът е належащ според Франсоаз Каен, гимназиален учител по литература в Алфортвил, югоизточно от Париж. Тя настоява учениците й да пишат есетата си на ръка, но същевременно признава, че в някои случаи компютрите могат да спомогнат учениците да покажат най-доброто, на което са способни.

Каен споделя, че и при четенето, някои ученици е по-вероятно да правят домашните си, ако са в дигитален, а не в хартиен формат.

Крещят ли учителите срещу вятъра? Обречено на отмиране ли е писането на ръка?

Опасявам се, че без писалка, писането на ръка, този ценен актив на човешкия род, ще изчезне след две поколения, казва Пиърсън и допълва - просто погледнете как младите хора сега все по-често диктуват текстовите си съобщения.

 

Най-четените