Свободата си е свобода

Ноемврийският пленум на ЦК на БКП (наричан по-точно Десетоноемврийски пленум) е заседание от 10 ноември 1989 г., на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема 33 години. Уикипедия твърди така.
Алелуя!, ми идва да възкликна.

Роден съм през 1991 г. и мога да се призная за горд несвидетел на "онези времена" - въпреки че днешните не са особено цвете за мирисане.

Майка ми казваше, че в Живковото време, колкото и да било тежко, все пак имала детство и тогава станала човек. А аз - ни детство, ни нищо. Спомня си и досега роботизираното си училищване, почитта към институцията, бригади разни и нейните "похвални" прояви на шут.

Аз пък можах да ѝ се похваля само със "Семейство Симпсън", компютърът и още две-три неща, осмислили (или недотам) детските ми години. За тийнейджърските години и чупенето на рекорди с Простометъра няма да говоря, да не се вдигне някой милиционер и да ме прати там, откъдето съм дошъл.

Наистина! Кое време е по-доброто? След преврата или преди него?

Признавам, че голям коз за времето преди тихата революция е липсата на чалга. Ама и хората милите, радвали са се на каквото има - естрада. Докато Мадона се кълчила по булчинска рокля и виела гласче, че била девица. Айде холан! Тук нещата са на кантар.

Обръщали са обаче много повече внимание на културата и спорта. А сега - кой какъв е в леглото, кой с кого спал, кой къде пръднал. Това интересува масата. 1:0 за отпреди прехода.

Както разбрам от всеки, запитан на улицата за 10 ноември '89  обаче, разнообразието е било табу. Въобще икономиката е било доста куцо пиле. Банани само по Коледа, и то след часове чакане, в магазина броят на стоките се изчерпвал с този на пръстите ти... А сега - юруш.

Ама къде-къде по-скъпо и некачествено. Пилета с антибиотици, един мижав стандарт "Стара планина" не успя да върне доверието, че кренвиршите не се правят от тоалетна хартия и соя. А Онова сирене е било  висока топка и днешното въобще няма да ни откаже скоро от подозренията за шмекеруването от страна на производителите - тебеширът си е тебешир.

Преди кравето сирене е струвало 2,60 лв, а сега - 7 лева. И трудно можеш да познаеш сирене ли е. Разбира се, тогава е имало само краве, овче и смесено, а сега - топено, бри, гауда, чедър... и всякакви! Абе все си е било-по евтино - и хляб, и ток, и автомобили, ама със средна заплата от 274 лева едва ли се е живяло като бъбрек в лой.

Тогава обаче е било страшен режим. И затова престъпленията са били къде къде по-малко. А сега, в големите градове, като излезеш вечер девствен, се прибираш... 2:0 за "онова" време.

Все пак сега имаме компютри, джиесеми, всякаква техника, куха, празна и разнебитваща се по-бързо от китайска дреха. Но без нея не можем, както без  въздуха и водата.

Един приятел определя 10-и ноември като "най-щастливата дата от новата история на България". За него ограничаването на правото да работиш, каквото пожелаеш, расовата, етническата, половата и социалната нетолерантност не са никак прекрасни за онези времена, в които олиото и захарта са ти в кърпа вързани. Тук вече изравняваме - 2:2. Защото свободата тежи с повече точки.

И тук приключвам - свободата си е свобода!