Свободата си е свобода

Издърпа ли ти ушите лелката, а? Не те е срам, да говориш за времена, в които не си живял! Добре, че периодът е малък, че ако беше зачекнал нещо за Шумер (например) 100% щяха да ти огреят врата! Да се сравнява "тогава" и "сега" е мъчно дори за тези, които сме "закачили" по някоя и друга бананова Коледа, но мисля, че авторът е извел най-важното точно в едно изречение (финалното (това за всеки случай, че винаги има неразбрали)). "Свобадата*, Санчо! Свободата!" Хуу, де и салама, ама "тогава" саламът беше по-готин, макар и без разни планини по него. *Съвсем друга тема е, че повечето, които реват за свобода идея нямат, какво да я правят, след като се накиснат в нея като тулумби в захарен сироп. Да си част от стадо е лесно: блееш ентусиазирано с останалите и ако си добро добиче кучето не те хапе, ако не се буташ почти сигурно е, че никой няма да те бутне, докато като си свободен индивид, това да си добре и да вземеш живота си в ръце в по-голямата си степен зависи от теб и... става кофти. Затова вече повече от 20 години един стаден народ е свободен (сравнено с "тогава"), но нещо не му отърва да изправи и да каже: "Искаме това!", а само реве, оплаква се и завижда на тези, които са казали: "Майната ви, аз ще се спасявам сам, защото нямам сили да мъкна 100 от вас със себе си!". Откровено казано имам усещането, че българинът реве за свобода проформа, а всъщност мре някой да гепи гегата и да го млати по тиквата и да взима решения за "общото благо". Те такива ми ти работи... принципино

Ееех, едно време, едно време......и носталгията сега не е каквато беше Напълно съгласен с блондинката по-долу

Оф, не ви ли омръзна темата? Комунизмът си отиде, спете спокойно деца.....

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Е как да не е имало чалга? Нямаше БГ чалга (имаше хисарския поп)... Но пък всички лумпени яко жулеха Весна, Лепа Брена и прочее сръбски чалги. Пък да не говорим, че голяма част от естрадата си беше чиста проба чалга.

Да обясниш на някой , който не е живял преди 10 ноември 1989 , какво е било точно тогава е толкова възможно колкото да обясниш на сляп какъв цвят е небето, няма как да стане. Между другото сирене за 2.60 при 200 лв заплата и такова за 7 лв при 800 лв заплата не знам кое е по скъпо

Бедността сама по себе си не е добродетел. Това, че си беден не значи, че си умен и добър по-душа.

Здравейте колеги по коментари. Бих искал и аз да изразя личното си мнение по темата. Прекарах първите 23 години от живота си под булото на „Комунизмът”, което беше само една дума, зад която се криеха куп хубави и още по-голям куп лоши неща. После като дипломиран висшист от софийското МЕИ специалност „Ел. Централи” преживях, да едва преживях 6 години от така нареченият „Преход” , зад който не се криеше нищо хубаво. После емигрант в Северна Америка близо 15 години вече. Второ висше образование в Университета на Западна Джорджия – Атланта. Та казвам ви това за да няма нападки от сорта: „Ти пък какво си видял!?” Видях много и много премислих по темата. И стигнах до един-единствен извод, а именно „Ноемврийският пленум на ЦК на БКП (наричан по-точно Десетоноемврийски пленум) е заседание от 10 ноември 1989 г., на което Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема 33 години....” не беше свикан за да даде свободата на българския народ. Напротив точно там се реши съдбата на милионите и билионите левове и долари, които бяха събрани от многогодишния труд на обикновените хора като вашите майки и бащи, баби и дядовци, пък и самите ние. Меко казано е НАИВНО да се мисли, че свободата дойде като подарък от хората, които създадоха тогавашното СДС или които участвах, участват и ще продължават да участват дейно в управлението на държавата. Или казано на български – да дърпат конците. Истината е, че всичко, включително и толкова коментираната чалга се създаде за да подпомага хората, които източваха държавата на фона на вихрещата се простотия и мутринщина. Която пък не случайно се разрастваше и то не без подкрепата на „вихрушката”, за да потисне интелигентните и мислещи хора от това да извоюват истинската си свобода. От друга страна в държава като САЩ, една сравнително нова демокрация, в сравнение с Швейцария или една Финландия например, живота съвсем не е така свободен, както изглежда на пръв поглед. Права – много, задължения – ужасно много. И ако не спазваш, няма голямо значение дали си гей, правоимащ или борец за правата на човечеството противодействието е едно. Дали ми харесва – МНОГО! Защо!? Защото за мен свободата не се изразява в това да изляза на улицата и да викна „Царят е гол!”, а в това децата ми да се чувстват весели и щастливи, семейството ми да живее в мир и спокойствие, мозъкът ми да не е налегнат от дребни грижи и проблеми и съвсем не на последно място хората около мен да са добре, щастливи и усмихнати. Друг мит, който широко се подкрепя в БГ, е колко мързелив бил българинът и затова заслужавал съдбата си. Отново създаден за да хвърля прах в очите на обикновения човек, който затрупан от проблеми не вижда как свободата така жадувана от него, постепенно се изплъзва. За сравнение тук усилията, който влагам в работата си са наполовина от усилията на така коментираните бригади (за бране на грозде, например), а заплатата е сравнима с възнаграждението на цял цех на „Кремиковци” например. Та думата ми е дали всичко не е въпрос на мотивация и създаване на оптимална среда за живот и работа. Същото се случва и с възпитанието на деца (подрастващата нация, на която се възлагат толкова надежди). Мисля си, че свободата не е нещо, което се подарява – тя е нещо което се извоюва и грешно е да се мисли, че събуждайки се една сутрин със слуха носейки се от уста на уста „Бай Тошо май го свалили...!?” сме се събудили свободни. Разликата с Комунизмът не е толкова, колкото би ни се искало! Защото Свободата не е 2 (две точки), тя е двеста! П.П. Благодаря на всички, които прочетоха това, било то и на „диагонала” и лек ден Братя!

Ето това е проблема като цяло на новото и старото поколение- няма комуникация между тях. Вие критикувате момчето че показва гледната си точка и мнението си.Ок, може да незнаем какво точно е било тогава, но знаем какво е било почти веднага след това. Чували сме 100000 истории за вашето детство, а вие трудно разбирате нашето. За мое щастие, аз израстнах в покрайнините на София, така че са ми познати емоции като игрането на жмичка по нощите и краденето на череши от съседските дворове. Направо, не мога да си представя,обаче, какво ли е да израстнеш в центъра и да нямаш други забавления освен компютър. От тази гледна точка, вие сте имали по-пълноценно детство от нашето поколение. Автора, реално, говори точно за това- за детските години. Ако се замилите, определено строя не ви е пречел като деца, а като по-големи. Всеки от вас има мили спомени за безкрайни игри и сладкото на баба, а нашето поколение- за "Дябло" и "Уоркрафт".

Аз съм била свидетел на комунизма в много ранна детска възраст, спомени почти нямам, освен, че дядо ми купи на котарака от магазина свински уши след което котаракът умря от натравяне с арсеник. Ако не беше той, щяхме да сме ние... Комуникацията с по-възрастните ми е добра, майка ми, баща ми, дядо ми са ми разказвали такива неща, че тръпки ме побиват. По повод престъпленията, които били по-малко – сравнявате несравними неща. Първо, вие не знаете колко престъпления е имало тогава. Ако при катастрофа са загинали 20 човека, във вестниците е пишело, че са загинали 5. Да не говорим за политическите убийства – хиляди хора са били разстрелвани, но не показно, а са били завличани по границите, където са ги застрелвали „при опит да минат нелегално границата” Второ, да, кражби по къщите е имало по-малко. Защото вещи по къщите е имало по-малко. Като влезнат крадците какво да откраднат? Плетените покривки от баба? Щото си нямат същите… А сега като влезнат, крадат плазмен телевизор – хем лесно се изнася, хем им се изплаща. На свекърва ми са й откраднали по комунистическо дрехите от простора! Кой сега би ви откраднал гащите??? Така че равносметката куца в точката за престъпността, точно обратното е.