В посока към софийските протести набързо отпътува Skype разговорът с Монреал. От другата страна на линията е не кой да е, а художникът и аниматор Теодор Ушев. Да, творец от световна класа, истински гражданин на света. "Изкуство и бунтове винаги ще има. Докато има хора", казва той с благозвучния тон на свещеник, който венчава двама влюбени.
За тази страстна връзка има достатъчно свидетели - размирните времена по правило раждат шедьоври на изкуството. Макар да живее на друг континент, Теодор Ушев вижда по лицата на хората в България тревога, неспокойство, желание. Вижда и артистични послания, пориви, акции.
Гражданинът очаква победа, а аниматорът - рисуван филм за протестите. "Колко би било хубаво, ако се появят осмиващи филми за протестите. Иронията и хуморът са най-силното и велико оръжие, което може да бъде използвано в бунта", изтъква Теодор Ушев.
Богатата му визитка, оцветена с куп награди и номинации, предполага дълъг и болезнен разговор за трънливия път на един български творец към високото, за емиграцията като билет към успеха, за провалите и изправянията след тях.
Сега или никога
В момента обаче Теодор Ушев се вълнува повече от протестите, нестихващи вече 160 дни. Защото залогът им е много голям: „Имам чувството, че управляващите в България се опитват да въведат строй на казармен комунизъм, държава, в която малка група управляват, а останалите са доведени до минимума с насилие над тялото и лъжа за душата".
Това наследствено заболяване на съществуването ни непрекъснато ще се повтаря - и е крайно време или за щастлив край, или за превръщането на България в подобие на Русия и Украйна, които Ушев описва като най-тъжното място на света, където всяка критика към властта се изрича със страх.
Художникът си спомня, че миналата година студентското движение „Квебекска пролет" свали правителство на Квебек за 130 дни. „Имаше много окупации, арести, бой по улиците". Спомня си и първите стачки срещу Петър Младенов и Андрей Луканов, тогавашната студентска окупация, която сега се повтаря със същите лозунги и дяволи. Въпросът е в издръжливостта на недоволството.
„Мислихме, че правим нещо, сваляйки правителството. Смени се само икономическият ред. Да се твърди, че в България е имало социализъм, комунизъм или демокрация, е абсолютна илюзия. Имало е нечаевщина - по името на руския бунтовник Нечаев, повлиял много на идеологията на Ленин и Сталин - идеята на елита от 10 души, които управляват", допълва Теодор Ушев.
Творец като него, известен и желан в цял свят, няма как да бъде песимист. Просто няма друг изход. „Всеки бунт е като филтър, действа прочистващо на обществото, като антиоксидант. Нищо по-хубаво не може да случи и нищо лошо не може да произтече от тези протести. Иначе това младо поколение, което превъзхожда по интелигентност много от хората във властта, трябва масово да се изнесе, както направихме ние, но без да решим проблемите".
Авантюрист и аниматор
През 1999 г. младият графичен дизайнер Теодор Ушев заминава за Канада, след като голямо мултимедийно студио му предлага работа. „Никога не съм бил икономически емигрант. Имах много работа в България, собствена компания за дизайн, прекрасни клиенти. Бях достигнал върха и можех да си позволя да избирам", разказва той.
По това време Теодор Ушев, син на художника Асен Ушев, е добре познат в България млад творец, особено с театралните плакати, възпитаник на Художествената академия, но решава да приеме поканата. Привлича го най-вече тръпката от започването отначало. Към днешна дата приема това за „чиста авантюра" и „най-интуитивното решение, което съм правил някога".
Отвъд Атлантика българинът работи като графичен дизайнер и илюстратор, но започва да прави собствени анимации за удоволствие. Бързо го забелязват и така се озовава в Националния филмов борд на Канада, открива фестивали и изложби в цял свят, журира, преподава на студенти ...
Теодор Ушев е убеден, че не би постигнал всичко това, ако беше останал в България. „Българите много-много не обичат, когато някой успее. Общо взето - има страхопочитание към хората с власт и пари, а към тези, които правят нещо със собствен труд - има ревност и злоба. И тук има ревност, но това усещане е много култивирано и приглушено", признава аниматорът.
Друга спънка, е че старите творци трудно дават път на младите, а гилдията е разделена. Неговата кариера обаче тръгва с протегнати ръце и театрални плакати. „Когато излязох от академията, имаше няколко души, които ми помогната абсолютно безкористно - Христо Алексиев, Роза Радичкова, Еми Азарян и много други".
„Баща ми ме научи, че най-хубавото в живота на един творец са провалите, защото изискват кураж, риск. Провалите са много нужни. Нещата не са толкова розови, колкото изглеждат", коментира Теодор Ушев.
Ловец на енергии
„Едно произведение на изкуство е плод на дълъг и упорит труд, анимацията е почти робска работа. Много разчитам на непосредствеността, на енергията в това, което правя. Опитвам се да хвана момента, когато хрумката ми е дошла. Най-добрите филми се получават тогава", споделя той.
„Не съм ортодоксален фанатик по отношение на новите технологии. Не смятам, че те изкушават изкуството. Използвам ги и си помагам с тях - това е още една четка, още един молив. Стремя се да работя така, че да изглежда минимално технологично. Важно е съобщението", допълва той.
Не е перфекционист. Понякога нарочно запазва несъвършенствата във филмите си. Важни са му посланията. „Ако си искрен, хората го разбират". Като приятеля му - писателят Георги Господинов, описал краденето на истории, така и Теодор Ушев черпи енергия от срещите с непознати. Непрекъснато ходи по изложби, концерти, театър. Така се вдъхновява.
При последното му идване в България - през лятото - той посещава изложби на Иван Генов и Милко Божков, когото определя като творец от световна класа. Освен младите таланти и ъндърграунд изкуството, които му се струват много симпатични, Ушев вижда и големият проблем на културата у нас.
Липсващата публика
„За тези 25 години образованието и културата бяха най-силно ударени. За да можеш да консумираш изкуство, ти трябва да си обучен, култивиран. Видях празни галерии, нямаше деца. Бях единственият посетител в Музея за съвременно изкуство и заради мен светнаха лампите", разказва художникът.
Празните музеи не значат нищо, колкото и нови, големи и лъскави да са. Още по-жалкото е, че имаме добри творци, които трябва да получат място под слънцето и подкрепа. Стига да престане това, което той описва като „арогантност на старите спрямо младите".
„При анимацията нещата бяха като отсечени в брадва. Сега има хора, които полагат възрожденски усилия, за да се изпрати на крака, но това е трудна работа, когато нещо го е нямало толкова години", признава Ушев. Все пак, има в светлина тунела - той дава пример с анимационния фестивал във Варна и Компот колектив на Иван Богданов и Весела Данчева.
На другия полюс поставя театъра: „Харесва ми, че театърът се запази от това пропадане и успя да се запази, че има толкова много спектакли и залите са пълни. Театралното съсловие се оказа най-костеливо и успя да преплува през всички водовъртежи".
Тази контраст е показателен. „Обречени сме да успеем", казва Теодор Ушев - въпрос на време. Неговото със сигурност е дошло.
