Новият роман на Бен Лърнър "10:04" започва с медитация върху декадентски скъп обяд в Челси, на който е поднесено
ястие от бебе-октопод.
Разказвачът би трябвало да празнува продажбата за шестцифрена сума на книгата си, но вместо това той се концентрира върху абсурдността на ястието и разсъждава за "нежните до невъзможност животинки" и се чуди дали е редно да яде "животно, което украсява леговището си и е доказано, че участва в сложни игри".
Впоследствие той и агентът му излизат да гледат уличното движение и той изпитва усещания, които биха били характерни за октоподите, вече намиращи се в стомаха му:
"Интуитивно усетих извънземен интелект, изживях поредица от образи, усещания, спомени и емоции, които всъщност няма как да са мои. Сякаш започнах да възприемам поляризирана светлина; усетих комбинацията от вкус и докосване, все едно сол бива втривана в смукалата. И усетих ужас, локализиран в крайниците ми, заобикалящ напълно мозъка".
Интелигентността на октоподите е добре документирана: те могат да отварят буркани, да пазят неизлюпените си яйца с месеци (или дори години) и да демонстрират индивидуалност.
Освен това те могат да изстрелват мастило, за да пропъдят хищници, но още по-впечатляващ е майсторски сложният камуфлаж, използван от няколко представители на главоногите (клас, в който присъства и сепията).
Интересното им поведение е познато и в културата.
По време на Мондиала през 2010 година, футболните фенове по цял свят се влюбиха в октопода Пол, който успешно "предсказваше" резултата на всичките седем мача на Германия, избирайки кутия, която освен храна съдържаше и знамето на печелившата страна (галерия).
Готвачът Хосе Андрес обеща да премахне октоподите от менютата си, ако предсказанието на Пол за полуфинал между Испания и Германия се сбъдне.
И това наистина се случи.
А Пол почина през октомври същата година, от естествена смърт.
Което неизбежно навява на мисълта дали октоподите все пак не са твърде интелигентни, за да присъстват в човешкото меню?
Главоногите съществуват от стотици милиони години. В еволюционен план те са по-далеч от хората от животните, за които изпитваме морални терзания да се храним с тях.
В определението си за октопода, професорът по биология в нюйоркския "Сити Юнивърсити" Питър Годфри-Смит използва език, много сходен на този на разказвача на Лернер: "Вероятно това е най-близкият вид до интелигентно извънземно, който познаваме".
С овалната си, подобна на глава, мантия октоподът дори и изглежда подобаващо за тази роля.
Той има относително голям мозък, три сърца и децентрализирана нервна система, която му осигурява невероятна сръчност - и може да се промъкне практически през всякакъв отвор.
Октоподи са били наблюдавани да "крачат" по дъното на океана и дори по сушата.
Те остават неразгадаеми донякъде, защото са невероятно трудни като лабораторни животни. Има истории за октоподи, отпушвали отточни тръби, разкачали жици и съпротивлявали се на предизвикателството за ориентация в лабиринт.
Те притежават около 500 милиона неврона, което не е рекордна цифра в сравнение с 86 милиарда в човешкия мозък, но все пак са забележителни с това, че над половината от тях са в крайниците им.
Така че е резонно да мислим за октопода като топкообразна, осемпръста ръка, но със собствен разум и невероятна способност да променя цвета, размера, формата и текстурата си.
Е, звучи ли привлекателно изведнъж идеята да изядеш такова нещо?
Компютърният специалист Джарън Ланиър, който е сред пионерите на виртуалната реалност, отдавна е спрял да консумира главоноги.
През 2006 година той пише със страст за способностите за преобразяване на октоподите за Discover, и този текст по-късно присъства в манифеста му от 2010 "Вие не сте джаджи".
След като гледа видео, заснето от приятеля му Роджър Ханлън, как октопод практически изчезва сред водорасли, Ланиър споделя, че изпитва завист.
Той започва да се пита на какво биха били способни хората, ако приличаха повече на октоподи, и обратно.
"Те могат по свое желание да показват изображение върху тялото си, да променят формата си и да се превръщат в различни неща," превъзнася ги той, наричайки тази промяна "постсимволична комуникация."
Главоногите са самостоятелни от мига на раждането си. Но изтъква още той - лишени от концепция за родителство, те не предават нищо на следващите поколения. "Ако главоногите имаха детство", коментира той, "със сигурност щяха да управляват Земята".
Което само по себе си звучи като отлична причина да ги ядем...
Не искаме конкуренция на човечеството, нали?
Необходими са доста усилия, за да бъде направен октоподът годен за консумация, но хората по цял свят, особено по Средиземноморието и в източна Азия го правят от векове.
Подготовката включва омекотяване на месото - което е доста жилаво - чрез комбинация от масаж, бланширане, задушаване и физическа сила. Според някои гастрономи, осоляването е жизненоважно.
Френският готвач Ерик Рипер омекоти октопод в "Jimmy Kimmel Live!", като няколко пъти удари силно в дъската за рязане, имитирайки стереотипните гръцки рибари, блъскащи ги в каменистите брегове на Егейско море.
Перфекционистът майстор на суши Джиро Оно иска октоподите за ястията му да бъдат масажирани между 40 и 50 минути.
В наши дни обаче повечето октоподи, продавани на едро и сервирани в ресторантите, се доставят замразени и вече омекотени, след като са били "разтърсвани" с морска сол и лед, и осемте им крака са спретнато прибрани под тях като венчелистчета на цвете.
Начин да се избегне всичката тази подготвителна работа, естествено, е да бъдат консумирани октоподите живи. Това е още по-съмнителна от морална гледна точка практика.
Предимно обаче усещането е за атрактивен трик за пред публика.
В Корея ястието има дори име - сан нак джи - а в Куинс има корейски ресторант, който го сервира, заедно с куп други живи морски животни, които бързо биват сварени и изконсумирани. Традиционният "сан нак джи" изисква нарязването на октопода на мърдащи парченца.
В плашеща сцена от култовия южнокорейски филм "Old Boy" обаче, той е сервиран и изяден цял. Много живи екземпляри са използвани при заснемането на сцената, а актьорът Чой Мин-Сик, който е будист по вероизповедание, се е молил за всеки от тях.
Според Организацията за прехрана и земеделие на ООН, уловът на октоподи е спаднал с около 60% от рекордния си пик в средата на 70-те години на миналия век.
Но октоподите и сепията остават деликатес в съвременната кухня - примерно салати с октопод на грил и паста с мастило от сепия.
Чудя се дали вестта за интелигентността на октоподите е достигнала до кулинарния свят, така че запитах няколко готвачи дали са имали притеснения да сервират тези животни в ресторантите си.
За Ашли Парсънс и Ари Теймър от Alma в Лос Анджелис, въпросът не е дали да ги консумираме, а откъде идва храната и как бива третирана. "Единствените октоподи, които Ари може да намери, са замразени и доставени от Япония", казва Парсънс. За тях устойчивостта е важна и надделява над качествата на съставките.
Игнасио Матос, главен готвач в Estela (и преди в Isa, където е сервирал цяла сепия), казва, че наскоро е добавил сепия в менюто, и е разказвал на персонала
колко умни са тези създания.
"Помня, че гледах документален филм по Discovery Channel за тях и бях направо шокиран", коментира той. Матос признава, че харесва елегантната им текстура и вкус, но допълва: "По някакъв начин съм започнал съзнателно да ги избягвам".
Дейв Пастернак, главен готвач и съосновател на елитния рибен ресторант Esca, казва, че никога не е чувал истории за интелигентността на октоподите. "Колкото по-умни са, толкова повече бихте желали да ги изядете, нали?" коментира той.
По негови думи правилното готвене на октопод е цяло изкуство.
Той използва неаполитански трик: винена тапа в течността за готвене.
Майкъл Псилакис, успешен американски готвач от гръцки произход и ресторантьор в Ню Йорк (Kefi, Fishtag, MP Taverna), казва, че сервира октопод от около 25 години и забелязва нарастване на популярността му в последните 10.
"Помня първо как правех октопод като специално ястие, само през уикендите, и имах 20 поръчки за целия уикенд. Сега правим по 200 само за една смяна", казва той.
Той е чул от клиент за интелигентността на октоподите преди години, и е търсил информация в Google.
Един от първите резултати, които е намерил, е бил списък с 25 най-умни животни.
"Прасето беше май на второ място, и овцете бяха в този списък. Три животни, специфични за моята гръцка културна идентичност. Малко се почудих - означава ли нещо това?", задава риторичен въпрос Псилакис.
Отговорът зависи от всеки един от нас.
