Чували ли сте за Чанчун? Освен че е една от старите столици на Китай, през 2050-та година това ще бъде най-големият град на планетата. Там ще живеят невъобразимите 50 милиона души, 8 пъти повече от сегашното му население. Наречете го китайска мегаломания, но няма да сте съвсем точни.
Лос Анджелис например става втори в САЩ буквално за 17 години. Наричат го Градът на колела, защото няма друг начин за прекосяване на огромните му разстояния, няма и табели, които да казват къде започва и къде свършва, разказа доц. Минчо Ненчев от УАСГ на дискусия за градовете на бъдещето във Френския културен институт.
Независимо дали има централно планиране или не, въпреки опитите да бъде контролирано и обуздано, новото Велико преселение върви от малките към големите населени места. Прогнозите са, че през следващите десетилетия това сгъстяване ще продължи с гигантски темпове, особено в Африка и Азия.
Ако си представяте бетонни вулкани, бълващи човеци вместо лава, нещата ще изглеждат горе-долу така
В средата на века 75 на сто от населението на света ще живее в урбанизирани територии, нещо повече - те ще бъдат не само равнозначни, но дори по-могъщи от цели държави, което изглежда плашещо не само от българска, но и от европейска гледна точка, според която градовете са преди всичко красиви исторически центрове с много свободни пространства.
Метрополията Атланта, щата Джорджия, има по-развита икономика от държавата Израел - БВП от $325 млрд. срещу $304 млрд. за миналата година. Смята се, че и сега Хонконг е по-ценен от Мексико - образно казано, ако градът престане да съществува, това ще нанесе повече вреди на световната икономика, отколкото ако изтриете латиноамериканската държава от картата.
Хора в чекмеджета
В градовете са концентрирани индустриите с висока добавена стойност, иновациите, образованието, капиталите, развлечението, културата, но също така се разрастват и ужасяващо мизерни гета - от Делхи до Ню Йорк, от Рио де Жанейро до Карачи.
„В последните десетилетия размахът на урбанизацията е толкова голям, че вече трудно може да се говори за град в класическия смисъл на думата. Тези процеси са стихийни. Цели квартали се създават с невероятно ускорение, при това основно от хората, които живеят там", коментира професорът по градска география Мишел Люсо, който участва в дебата чрез видеоконферентна връзка.
Чанчун, където атмосферата се състои предимно от смог, е североизточен провинциален център с хилядолетна история, в която на няколко пъти е разрушаван и изграждан от монголци, японци, китайци. Днес подслонява автомобилната индустрия на Поднебесното царство, оттам и прозвището китайският Детройт, но в покрайнините и бедните квартали могат да се видят каруци, кучешки впрягове и смазани от мизерията работници.
Този контраст на супер богатство и супер бедност все повече ще се изостря
„Градовете на бъдещето ще бъдат изключително мощни, но също така и изключително уязвими на природни бедствия, политически кризи, социално неравенство", коментира Люсо. Според него въпросът е как да се оптимизира развитието на градовете, така че да има място за всички, но без никой да бъде ощетен.
Френският професор Анри Льофевр (1901-1991) неслучайно говори за „право на град" като следващото стъпало в демократичната история на човечеството. Това означава да се гарантира на всеки жител на една агломерация, че има участие във вземането на решения за нейното развитие.
Достатъчно е да припомним, че протестите в Бразилия срещу скъпите строежи на стадиони за последния Мондиал- в нищото и по места, където хората нямат какво да ядат, се превърнаха в мотив за траен натиск срещу управляващите.
Научна реалност
Всеки има различна представа за града на бъдещето - технологичен град, където дронове автоматично поправят пътни дупки и доставят обяда ви, зелени оазиси, умни жилищни сгради, футуристичен градски транспорт по въздух и под земята...
Всичко това вече се случва, започвайки от тоталния хит на вертикалните ферми и градини в Сингапур, велоалеите в Холандия със слънчеви панели и аналогичните революционни американски пътни модули, както и градът без вредни емисии в пустинята - по проект на Нормън Фостър и с щедрите финанси на Абу Даби.
Преди няколко месеца японският град Фуджисава представи изцяло нов квартал на слънчеви панели за 3000 души.
Градският транспорт става чрез електрически автомобили и велосипеди, затова няма бензиностанции, а понеже са smart, улиците разполагат със сензори на движение, които загасят лампите, когато няма никой. Пилотният проект се ползва с огромна популярност в Страната на изгряващото слънце, тъй като е екологичен и оптимален като разходи. Предвижда се системата да се пренесе в други градове на страната.
Градовете на бъдещето ще концентрират толкова ресурси и рискове на едно място, че е трудно да си представим как ще бъдат управлявани.
