След като излезе толкова очакваният „дебютен" албум на Лана Дел Рей „Born to Die", микроскопичната родна музикална критика в лицето на няколко медии гръмна като по команда с хвалбите. Това страшно ме изненада. Разбирам, че нашите музиканти можем единствено с перо да галим от колегиалност към пиарите им, нали всички сме в кюпа. Но какво им пречеше да погледнат обективно на албума и певицата като цяло и да не я обсипват цялата в златото, което не заслужава? Явно на мен се пада тази чест...
Дежурното, което трябва да се каже за нея: казва се Елизабет Грант, 25-годишна нюйоркчанка, дъщеря на милионер. И дотук с твърденията каква творческа натура е. Колкото да я изкарват, че пее от душа и сърце, при наличието на много пари е ясно, че ще се превърне в масов продукт, а не в бутиков шедьовър. Затова не могат и да се отрекат успехите й в продажбите, и то във време, когато АСТА се е превърнала в причина номер едно за нощното напикаване на меломаните и обикновен кошмар за всички останали. Тези дни излезе информацията, че са продадени над 800 000 копия в Европа и САЩ от албума й, който се появи на пазара в последния ден на януари. Но тук говорим за успех, който е благодарение на пренаситения на гагавщини пазар.
Лана Дел Рей е вторият опит на Лизи Грант да стане част от каките в попа. Преди това е издала албум с истинското си име, който няма нужда да споменавам, защото тате се е погрижил да го изнесе от пазара и от интернет, за да започне щерката на чисто. От срамежливата руса девойка Лизи не е останало нищо и сега е чисто новата високомерна и уверена Дел Рей с изкуствени устни и маникюр.
Характеристиките на втората могат да се забележат единствено в гласа й, но на живо ситуацията е старата песен на нов глас. Тогава тя е заета с това да си оправя и наглася косата вместо да създаде някакъв контакт с публиката. Синхрон между поклащанията на тялото й и мелодията на песента не е възможно да се намери. Но най-страшно е положението с лицето й - тотална безизразност, никаква чувственост не издава, сякаш зад очите й няма нищо и те са като две дупки на иначе перфектно гримираното платно.
Очевидни са дискомфортът и неувереността, с която пее на живо, а за това мениджърът не може да даде съвет, особено пък щом става въпрос за балади. Хайде, ако беше Мадона и пееше тийн песнички, поне се измъкваш с безброй акробатични и денс номера, защото си минала петдесетака и ще хвърляш в шок публиката. Но млада жена с изявено сценично отсъствие няма място в този бизнес, изхранващ се предимно с концерти.
Въобще не й пасва самоопределението „гангстерката Нанси Синатра". Тя по-скоро е дразнещо лъскава кокетка със странна физиономия. Не случайно излязоха колажи на един куп известни личности, чиито устни са заменени с напомпаните с колаген на Дел Рей, иронизирайки не известните, а певицата.
Не мога да отрека, че песни като „Born to die", „Blue Jeans" и „Video Games" продължават и сега да са в оборот в iPod-а ми, дори след като изслушах над пет пъти албума й в опит да се закача за друго нещо положително. От тези три песни може да се усети каква хармония се е получила между глас, мелодия и ритъм. Но оттук нататък и до края се чува, както Дел Рей го зове, холивудски седкор. Много са ми любими всички музиканти, които кръщават нещото си по друг начин, защото то било толкова уникално, че не се побирало в установените рамки. От цялата смесица лъха на безвкусица, която е напълно оправдана, имайки предвид, че една от фаворитките на Дел Рей е Бритни. Мощният и силен глас пък често преминава в откровено пищене.
За да не изляза поредния хейтър, ще цитирам няколко световни издания с мнение, подобно на моето:
„Като се има предвид нейното шик излъчване, е изненадващо колко тъп, тъжен и беден откъм поп е „Born to Die", Rolling Stone
"Дали е Уте Лемпър? Джесика Рабит? Бети Буп? Дори Дел Рей не знае.", USA Today
„Единствената реална опция е да измие боята от лицето си, да разроши косата си и да опита отново след няколко години. Тогава ще има толкова повече имена за избор.", The New York Times
"Слабото представяне на актрисата/певицата Елизабет Грант.", Los Angeles Times
Качествената музика не може да се определя от парите, които са инвестирани в нея. Но явно продължава превъзнасянето по определени музиканти, които са чисто маркетингов продукт. Лана Дел Рей е надарена с чудесен глас, който обаче засега не използва напълно правилно, и лъскава ретро визия с елементи на пластична намеса. Самите й песни са нищо повече от познатото досега. Просто боза с по-хубав етикет.
