Колко ли време се проектираше и препроектираше, мислеше се и се преосмисляше центърът на София?
Трудно е да се каже. Още по-трудно е да се намерят живи свидетели, които са преживяли началото, средата и края на тази Одисея.
Никой не знае кой и на какво отгоре е нарекъл това накъсано парченце социалистически реализъм "Ларго"*. Малко по италиански-таковата-тертип. Малко Венеция, малко Канале Гранде и големи очаквания.
"Ларгото е архитектурен ансамбъл в центъра на София, построен през 50-те години на 20 век в стил на "социалистически класицизъм" с намерението да оформи новия репрезентативен център на българската столица", пише в Wikipedia.
Но каквото е било, е минало. От тази седмица ансамбълът от Партийния дом, запустелия ЦУМ и хотел Шератон ще бъде открит наново.
Причината е точно толкова прозрачна, колкото асиметрична: трите стъклени хълма на Ларгото.
Проектирани от арх. Христо Генчев в кооперация с австрийското архитектурно бюро baar-barenfels, трите купола поставят нови стандарти в портфолиото на столицата.
Не само заради високотехнологичното изпълнение - стъклената конструкция придава нов характер на иначе лишения от чар „Площад Независимост".
Параметрите зад остъкляването следват „баланса на погледа" - четирите водещи критерии: „погледа от площада надолу към разкопките, погледа на ниво площад, погледа от долното ниво нагоре към небето и съществуващия архитектурен ансамбъл, и погледа от Google Earth", подчертава арх. Генчев.
И фактите му дават право: погледът отгоре към римските руини е свободен и безпрепятстван от тромави конструкции и бариери, същото се отнася и за погледа на самото ниво на площада.
Няма пречещи конструкции, които да разсичат площада до ЦУМ, спокойно и без йерархии се движат поглед и посетител из новия стъклен ландшафт.
Но най-специален е погледът отдолу, от руините към небето.
Тук се случва неочакваното: сталинистките фасади се сливат в един - дори да е само от този ъгъл - действащ, реален ансамбъл, съединен от небето на София, осъзнато през куполите.
Тук, между руините на Европа, под мечтите на Адолф Мусман, между визиите на сталинизма, София получава многослойния център, за който винаги си е мечтала.
Хубавите неща се случват тихо и се случват бавно.
Между всички пропуснати шансове, скандали, катаклизми, изградени римски стенички, бутнати римски стенички, между юруша и недомислието, между широко наложилата се метрострой-естетика, между цветните композиции от гранитогресни вариации и оргиите от etalbond, между предстенни облицовки - чрез хълмчетата на Генчев тихомълком се е случило нещо хубаво.
Случила се е архитектура! В България, европейска архитектура.
Архитектура, която не блести, която не се хвали арогантно, която просто „е", един архиектурен жест, чиято сила се разгръща в своята въздържаност и увереност.
Но няма много време да се почива на лаври.
На Ларгото има още много работа: има да се осмислят хиляди квадратни метра площ, има да се изградят - не само да се твърдят - културни пространства. На „Площад Независимост" все още го няма площадът - градско място, не градска пустиня, каквато е в момента.
Остава да се създаде променада покрай ЦУМ вместо гробището от криви пейкоподобни изделия, остава да се изгради общодостъпна среда, не само да се маркира. Остава да се сложи адекватно осветление, да се изчисти характерът на подлеза, който залива и обзема това емблематично пространство.
Има пак да се кърти, да се преправя и да се работи за поколения напред, но началото е положено.
* "Ларго" означава широко и просторно. В музиката изразът "ларго" е определение за темпото на композицията и начина на изпълнение: бавно, широко; умерено тежко, но решително значително.
