Защо Меркурий така опасно обърква всичко?

Всички сме забелязали, че има периоди, в които колкото и много да се стараем, колкото и много да подреждаме и организираме мислите, документите или пък отношенията си с другите хора - нещата ни си остават в хаос и не следват нормалния си ход.

Дали ще липсва важен документ в значим за нас момент, дали ще възникне грешка или пропуск в друг такъв, дали наше съобщение ще остане неразбрано или погрешно изтълкувано от важен за нас човек или пък писмо и телефонно обаждане няма да може да достигне до друг, с когото силно желаем да се свържем и да изясним позициите и гледната си точка - това са все признаци, че планетата Меркурий, управляваща разума и комуникациите, отново е поела на обратно.

А защо Меркурий така опасно обърква всичко?

От гръцката митология знаем, че Хермес (Меркурий) е син на Зевс и на нимфата Мая.

Малко след раждането си той скача от люлката и поема към своите приключения. Нетърпелив и много палав, той е пълен със здравословно любопитство. Благодарение на острия си ум и в силата си да убеждава събеседника и да се спазари в своя полза, той бързо успява да си уреди място сред боговете на Олимп.

Хермес олицетворява първичния принцип на свързването, на обмена на информация, на хитростта.

На него е поверена отговорността да посредничи между богове и смъртни, между живи и умрели, между простосмъртен с простосмъртен. Неговата задача е да разнася съобщения и да покровителства търговците и крадците.

Можем да си представяме дните, през които планетата Меркурий поема своя обратен ход, като дни, в които Хермес изоставя задължението си да ни свързва с останалите и ни поверява задачата сами да се оправяме.

Това не значи, че съвсем нищо няма да свършим, но при всички случаи ще ни е доста по-трудно от обикновено.

Това са дните, в които безпомощността ни е завладявала и имаме усещането, че нещата ни никак не вървят по план, а силите и възможностите ни са изчерпани.

Това са дните, в които въпреки усилията ни, все се сблъскваме със стена от пречки и неразбиране.

Пречки, възникващи дали заради нашата объркана преценка или тази на другите, дали заради проблеми със средствата ни за комуникация и транспорт, на които иначе така смело разчитаме, понеже сме свикнали, че благодарение на тях винаги стигаме до където трябва и успяваме да сме в контакт с останалите.

Усетим ли, че казаното или написаното от нас остава неразбрано или погрешно интерпретирано, това също е индикатор, че Хермес не върши работата си, че невидимата нишка между нас и другите като че ли се губи.

През периода всеки е насочил енергията си навътре към себе си, силно сме фиксирани в собствената ни гледна точка, в представата ни за собствения ни свят.

Загубили сме гъвкавостта и обективизма си, загубили сме реализма и чувството си за справедливост.

Понеже ретроградният Меркурий се отнася за повечето от нас (обръщането на планетата влияе на всички, с изключение на тези, които по рождение го имат, но дори и на тях се налага да се сблъскват и да живеят с грешните преценки на другите през периода), това се превръща в основен комуникационен проблем, траещ около двадесет и три дни, който под една или друга форма засяга всички ни.

Колкото и статии да са изписани, колкото знайни и незнайни астролози да са коментирали периода, темата за ретроградността на Меркурий си остава винаги актуална.

За нея няма просто решение или всеобщ и винаги ефикасен съвет.

Основното, което повечето хора са се научили да спазват или с което поне отчасти се стараят да се съобразяват, е да се пазят да не подписват договори или да внимават да не стартират важни неща, връзки, съдебни дела или проекти, защото знаят, че работите им в последствие биха могли да се объркат.

Но такова преустановяване на важни неща не се получава при всеки.

Няма начин адвокатите да не влизат в съда и да не се занимават с документи повече от три седмици, или пък лекарите да спрат да преглеждат през периода, понеже има риск да недогледат нещата и да объркат диагнозата на пациентите си.

Истината е, че дори и през ретроградния Меркурий животът си продължава и колкото и да внимаваме, да се пазим и да планираме, щем не щем под една или друга форма все ще се сблъскаме с него.

Затова най-важен като че ли остава фактът, че след тези двадесет и три дни нещата ще се наредят и в каквито и ситуации да сме се набъркали, каквито и конфликти да сме предизвикали, всичко ще отшуми и ще премине.

Когато мисълта ни се избистри ще си влезем в основния ритъм на живот и всичко ще си е по старому, Хермес отново ще ни свърже с останалите.

Планетата е ретроградна три пъти годишно за малко повече от двадесет дни.

Сега това се случва от 17.09. до 10.10.

Обръщането на движението на Меркурий сега е в знака на Везните, най-хармоничният и стремящ се към баланс и разбирателство знак.

Нещото, което най-вероятно най-силно ще желаем, докато Меркурий е ретрограден в знака, управляван от Венера, но някак все ще ни убягва - ще бъде хармонията и разбирателството с другите.

Защото дори и заобикалящите да не ни мислят лошото и да не желаят да влизат в конфликт с нас, сигналите, които ни изпращат по всяка вероятност ще бъдат грешно интерпретирани от нас и ще съществува риск сами да саботираме постигането на мир с тях.

За това е добре да избягваме да сме крайни в преценките си и да не прекратяваме важни за нас отношения през периода, само защото изведнъж имаме чувството, че между нас и важен до нас човек е изникнала комуникационна пропаст.

Добре ще е първо да изчакаме поемането на Меркурий директно и свързването му с принципа на Венера.

Ако и тогава нещата куцат, значи наистина си куцат и няма да е зле да вземем нужните мерки и решения, но докато Хермес е изоставил отговорностите си, крайни решения не са желателни, добре е да се отдадем главно на онова, което зависи повече от нас и по-малко от другите и да се стараем да не мислим много много кой, какво, защо ни е казал и как ни е погледнал, докато го прави.

Най-вероятно и той се намира в същата дилема с някой друг - все пак Хермес си е взел триседмичен отпуск.