Уговорката е, че взимаме под внимание първоначалната версия за причината, която стои в основата на стрелбата вчера на столичните булеварди "България” и "Гоце Делчев”. При инцидента 22-годишно момче уби връстник, а после се простреля и сега е с опасност за живота. "По данни на свидетели и близки, които познават и двамата, става въпрос за жена. Класически любовен триъгълник или нещо от този род", каза старши комисар Валери Йорданов.
Във форумите по темата, 90% от хората коментират, че хората са откачили - разбира се, както винаги едните сме по-добри от от другите - повече заради кризата, по-малко заради жегата, но общо взето някакви външни обстоятелства са отговорни за сериозността, с която посягаме фатално на ближен и на себе си.
Един коментар слага нещата на място: "А тия двамата, вместо да отидат да гръмнат "леката" си приятелка и да приключат с въпроса, се самоизбиват..." Защо толкова лесно допускаме, че любовта наистина може да причини смърт.
Ако не гледате телевизия, но се огледате в отношенията на доста от хората около себе си, ще ви се стори необичайна инертната жестокост, по която са ги пуснали. Тв зависимите обаче от години са свикнали с проповядвания от реалитита и сериалите модел: взаимни изневери, скандали с тъщата, оплювания на бивш партньор, безмилостна гавра с настоящ - и така представата за комедия се превърна в трагична излагация.
И обратното. За теб това е просто разпускащ сеир, но за една необиграна млада емоционалност, може да бъде норма.
Убийствен спам
Ясно е, че отдавна е минало времето на медиен свят, населен с доброта и любезност, но "голяма част от това, което се приема за развлечение, е свързано с прояви на грубост, жестокост и глупост", твърди психоложката Мелийн Кеворкян от Флорида, изучаваше тормоза.
Според други специалисти по психичично здраве отношенческата агресия е въпрос на подражание - и децата отразяват културата като цяло - от реалити телевизията до материализма.
И вероятно е много сладко двегодишно дете да се поклаща на случайно дочута ориенталска музика. Но когато някой в предпубертета съвсем се вглъби в чалга парче (борим и западните такива), в което лирическите герои/ни спорят за един и същ обект на любовта си, това вече е жичка между типа медийно съсдържание, което потребява, и психиката му.
Казвам го, защото наскоро попитах едно осемгодишно момиче какво му е интересно и то съзаклятнически ми показа пайнер произведение на тема любовен тригълник във Vbox7. Със стотици хиляди гледания, сред които вероятно вечерящи на подобен съпровод родители.
Любовта като сладолед
Отношението към любовта днес много прилича на потропването с крак на Верука Солт от "Чарли и шоколадовата фабрика": "Искам десет хиляди тона сладолед. И ако не получа това, което искам, ще пищя!" Не че на тоя свят има много хора на крехка възраст, а и въобще, които на въпроса "Любов или търпение" ще отговорят тихичко "О, да, ще взема търпението, благодаря..."
Изживяванията, които свързваме с любовта, са прекалено екшънизирани. Искаме да я притежаваме и усетим моментално. Не да я разберем, пристъпвайки.
Сигурно всеки от нас е чувствал оная гадост при любовно разочарование, когато дори цветовете ти причиняват болка и като в парчето на The Rolling Stones ти се иска да боядисаш целия свят в черно.
Има моменти, в които си позволяваш да се държиш като уязвим, истерично нуждаещ се от внимание лигльо, но после си отнасяш шамара и продължаваш напред. До следващия урок, обикновено, ако аз-ът ти продължава да прави сянка на научаването на партньорство.
Тогава си обречен да прекараш по-голяма част от живота си в непрестанно търсене на “разбиране и признание” (само не ми казавайте, че не сте чували и от близките си, и от вътрешния си глас клишето "чувствам се недооценен/а") и започваш да хленчиш, да съдиш и да изнудваш, докато не получиш "любовта", която смяташ, че ти се полага по презумпция. Колкото и любов да смяташ, че даряваш в този момент, не е ли това себелюбие?
Имам право на повече внимание
Във Facebook културата на "харесай ми" (снимките от рождения ден, концерта на Лени Кравиц, сватбата, екскурзията в Дубровник) не е учудващо, че масово представителите на поколението на хилядолетието (тук влизат и опитващите от тези благини по-възрастни), са изградили ужасно силна съпротива срещу получаването на всичко, което не е свързано с одобрение.
Facebook поколението живее с идеята, че е нормално да е обект на възхищение и внимание без да си обяснява дали има истински заслуги за това. Така и "получаването" на любов се превръща не в намерението да досъздадеш нещо, а в инатливо съперничество да си я окичиш като златен медал на врата.
А обикновено, когато някой успее да напусне достойно борбата за нечия любов, това се смята, ако не за малодушие, то за унизителна саможертва. Предраматизирната масова култура учи и на това - че в любовта все някой трябва да се чувства мъртъв.
Ако две момчета наистина са се "дуелирали" за едно момиче, значи вече нямаме толкова нужда от щастие. А от публика.
