Преди 22 години светът на независимото американско кино бе разкъсан от "Глутница кучета", а останките - пометени от размазващо "Криминале". Двете заглавия поставиха на картата на седмото изкуство един могъщ автор. Куентин Тарантино.
"Шибаният Куентин Тарантино", както би казал някой от собствените му персонажи, най-вероятно с гласа на Самюъл Л. Джаксън.
Тарантино дефинира 90-те години през носталгията по 70-те и плени колективното въображение на киноманите (и не само) с уникален бленд от жанрове, стилове, влияния, инвенции и отправни точки. Той върна времето, в което режисьорът е бил звездата на филма.
Трудно е да си представим как щеше да изглежда днес културният пейзаж без продуктите на неговото болезнено богато въображение. Освен качествени постмодерни арт авантюри, той предложи на публиката вълнуващ паралелен свят, изграден от онази "куул" материя, до която всеки иска да се добере.
Тарантино създава особена и неповторима атмосфера
Творчеството му помирява непреодолими различия. Булевардната евтиния съжителства със сюблимното, простащината е придружена от интелектуално просветление, а перверзията и насилието са балансирани от много специфичен морален компас.
Нека да сме наясно - животът на всички ни е малко по-интересен заради стилните гангстери, дискутиращи ранното творчество на Мадона и социалните измерения на даването на бакшиши в "Глутница кучета", поетизирането на хероина и мъжкото изнасилване в "Криминале", сцената с "Мис Калашник" в "Джаки Браун", фонтаните от кръв в "Убий Бил", разстрела на нацисткия елит в "Гадни копелета"... Това може да продължи до безкрай.
Каталогът с незабравими персонажи и сцени от творчеството на този отпаднал от гимназията бивш продавач във видеотека е автентично съкровище.
Новото парче кино на Тарантино
Днес 51-годишният напълнял и леко оплешивял филмов фетишист снима високобюджетни студийни филми, но без да прави компромиси със запазената си марка - синкретично кино. Маниашкият саундтрак, съставен от разнообразни ретро бижута, стилизираната човешка сеч, културните препратки, нюансираните образи, неподражаемият ритъм на извънредно дългите диалози... всичко е тук.
Всеки негов филм се превръща в глобално културно събитие и е по-успешен от предишния - разкошният спагети-уестърн "Джанго без окови" донесе 425 милиона долара от продадени билети, ставайки най-касов култ с бранда "Тарантино".
Затова и драмата с изтеклия сценарий на „The Hateful Eight" вълнуваше филмовите среди толкова силно. Преди няколко месеца режисьорът обяви, че е готов с нов уестърн, а малко по-късно се ядоса, когато видя 146-те страници, изтекли в интернит. Тарантиновите текстове почти винаги се озовават във виртуалното пространство преди да започнат снимките - и досега това никога не го е притеснявало.
Който е чел сценариите му, знае, че те много повече приличат на кратък роман, отколкото на класическо кинаджийско скеле за бъдещ филм. Но ето, сега нещо му стана и той за кратко бе обявил, че се отказва от проекта. После направи нещо по "тарантиновски" яко - организира четене на живо на сценария в театър в Лос Андежис с избрани актьори - Кърт Ръсел, Майкъл Медсън, Джеймс Ремар, Уолтър Гогинс, Зои Бел, Брус Дърн и ,разбира се, Самюъл Джексън.
Сега по всичко личи, че уестърнът е отново на дневен ред и след известна преработка на материала, Тарантино все пак ще го направи. Куентин е известен със солидните паузи между големите си проекти, а "Джанто без окови" излезе в края на 2012 г., така че киноманите се надяват „The Hateful Eight" да бъде готов най-късно до зимата на 2015-а.
Филмът ще разкаже за група ловци на глави в Уайоминг след Гражданската война, които се опитват да се скрият от брутална буря, но се оплитат в сюжет от предателство и измама. По всичко личи, че това ще е пореден поклон на Тарантино към уестърн жанра, но е интересно да се види как той ще се впише в еволюцията на режисьора.
Куентин без окови
През последното десетилетие Тарантино направи сериозен завой към по-зрелищното кино, запазвайки уникалното си авторско докосване. След като "Глутница кучета" и "Криминале" го направиха любимия гениален хулиган на американския шоубизнес, той засне единствения си филм по чужд текст, който се оказа и неговата най-земна и сериозна творба - "Джаки Браун". Виртуозен омаж* към второкласния поджанр от 70-те години "блексплойтейшън", тази екранизация по любимия на Тарантино писател - Елмър Ленърд, демонстрира удивителната зрялост на своя създател, без да пропуска вкусните "куул" добавки.
Но след "Джаки Браун" режисьорът реши да се докаже като екшън маестро и се захвана с екстравагантния "кунг-фу, якудза, спагети-уестърн" епос за отмъщение "Убий Бил". Да снима с размах явно му хареса - и затова Куентин направи още два зрелищни филма, този път с епоха - "Гадни копелета" за Втората световна война и "Джанго без окови" за робството в дълбокия американски Юг отпреди Гражданската война.
Това все пак е Тарантино и историята трябваше да бъде деформирана в съзвучие с маниашкия му авторов почерк. "Гадни копелета" показа алтернативна версия за края на Великата война, в която едно парижко кино става арена на епичното избиване на целия нацистки елит начело с Хитлер и Гьобелс.
В "Джанго без окови" режисьорът отново внесе историческа справедливост пост-фактум, като превърна един окаян роб в горд ездач на апокалипсиса за привилегированите бели расисти, чиято кръв напои белия памук.
Къде ще се позиционира „The Hateful Eight"? Дали ще прилича на любимия филм на Тарантино - шедьовъра на Серджо Леоне "Добрият, лошият и злият", или ще бъде по-театрален и стегнат, хвърлящ мостове към дебюта на Куентин - нео-ноар магнум опуса "Глутница кучета".
Втората теза се поддържа от хора, които са чели изтеклия сценарий, но как ли ще изглежда той след преработката? Едно е сигурно - "шибаният Куентин Тарантино" отново ще застреля публиката от упор с куршум от чисто кинематографично злато.
* Homage - почит, фр. ез. и англ. ез.
