Докато псуваме телевизора и намаляваме звука с дистанционното, надали си даваме сметка колко дълъг път е извървяла рекламата, за да стигне до съвременното си ниво с всичките му дамски превръзки, лекарства срещу газове и уголемени простати.
Ако днес във вестника се появи това, което преди 50 години е било напълно безобидно (и даже забавно), в рамките на половин час пред редакцията и офиса на рекламодателя ще има защитници на правата на жените, децата, възрастните хора, малцинствата и кой ли още не - всичките въоръжени с ножове, камъни, факли и гранатомети. И с право, от днешна гледна точка.
Старите реклами са очарователно карикатурни в опитите си да продадат нещо - както pin-up момичетата излъчват шаржирана еротика. Липсва лустрото на политическата коректност (и дребния шрифт долу вдясно) - посланията са откровени до степен, в която навсякъде биха ги забранили. В същото време дебелашкият сексистки и расистки хумор показва много ясно какви са били нравите даже на Запад.
И все пак, дядовците на днешните постмодерни рекламисти заслужават поздравление за смелостта да сложат като девиз на кампания: „Винаги ли е незаконно да убиеш жена?". Въпросът е актуален и до днес...
