Страшна вяра

През юни 2010 имаше пайнер концерт пред храма "Св. Александър Невски" - с разрешението на Столична община, но и съгласието на Светия синод. След това кметът заяви, че там вече няма да има такива изцепки - заради сигнали от обидени граждани.

Може да се каже, че последната дума беше на обществото. Църквата уж нещо мрънкаше, но не каза твърдо "не", да речем, че общинарите не са преценили добре съотношението чалгари-античалгари, така че проблемът беше решен чисто човешки. Пред "Невски" силикон и подходяща за маркетинга му музика - само по сватби и балове (мир да има).

Година преди това обаче църквата ни категорично анатемоса Мадона. Пловдивският митрополит Николай дори свърза смъртта на българите в Охридското езеро с концерта й у нас. По време на отминалите почивни дни същият духовник заяви, че ще заклейми официално и концерта на т.нар. Лейди Гага, чието европейско турне започва от София на 14 август.

Добре, че не разви тезата, че защото сме я поканили, земята намекна, че й е втръснало от нас. Митрополитът обаче не пропусна да отбележи, че сме се отървали от по-тежки последици от земетресението заради великата божия милост, а не защото сме праведни, напротив. Същото каза и Знеполският епископ Йоан по време на молебена, отслужен вчера в Перник: "Греховете ни потресоха земята". Според него обаче частицата от мощите на Свети Иван Рилски, която през 2009 г. бе пренесена от Светата Рилска обител в централния пернишки храм, е запазила живота на хората при труса. Този епископ също говори против концерта на Гага в началото на май.

За двайсетина съзнателни години от БПЦ помня само това - непрекъснато натякване, че с цялата си греховност трябва да сме благодарни, че въобще дишаме, плямпането за мощите като за универсално спасение от всичко и, разбира се, фундаменталисткото анатемосване, което всъщност спестява разходите за плакати и PR, ако става дума за концерт на поп звезда.    

Не че може да ни учуди изказването за Лейди Гага, както и двойния стандарт на църквата, под чийто нос местната чалга също вкарва "демона" като метафора на любимия мъж в песничките си, но виждат в цирка на Гага къде по-опасен посланик на "изкушенията". Нищо, че ролексите на отците  са по-скъпи от нейния, както писа един приятел.

Не ме засяга дали Гага ще пее у нас не само защото не вярвам в преждевременния й статус на скандална поп звезда от ранга на Мадона. Просто отдавна няма музика, за която да кажа, че е тъпа, лоша (или, пази боже, "греховна"), понеже от слушалките ми звучи само това, което обичам. И едва ли има нормален човек, на когото зад изчанчената популярна музика му се привижда световна конспирация, при условие, че всички имаме достъп и до хубава. Явно обаче доста сме подценили явлението Гага, след като и нашата страна, в лицето на духовенството, се присъединява към пускането на няма-лоша-реклама клевети.

Да видим кои държави до този момент ревнаха срещу Гага и две нейни парчета, които, въпреки смехотворния й артистичен псевдоним, я превърнаха в нещо като ядрена заплаха. Заради гей толерантния й хит Born This Way, през април в Сеул християнски групи определиха музиката й за "дело на Сатаната" и се почнаха масови молитви с цел забрана на концерта й, за да не се разпространява хомосексуалността и порнографията в Южна Корея. Само дето не примолиха за помощ съседите си от Северна, специализирани до смърт в антипопкултурната пропаганда.

Опасността от физическа разправа достигна певицата в Индонезия в средата на този месец - тя отмени концерта си в Джакарта след като ислямисти излязоха на протести, понеже имиджът й щял да повлияе пагубно на младите. Мнението подкрепиха и политици и Гага беше предупредена, че не е здравословно да слиза от самолета си.

Християнството отново се прояви в деня на концерта й в Манила преди около седмица, когато младежи скандираха пред офиса на кмета против концертите й, а клиповете й бяха обявени за религиозно обидни. Ставаше дума конкретно за парчето Judas, заради което тя бе обвинена не просто, че иска да прави секс, ами секс с Юда. В инфантилното видео Гага се вози на мотор зад гърба на мъж с трънен венец, но желае друг с надпис Judas на коженото яке.

Така параноята, че едва ли не Гага приписва на Юда изобретяването на железницата, телефона, компютъра и презерватива, директно я извиси до Кардучи - италианският поет и носител на Нобелова награда, автор на провокативния "Химн за Сатаната".

Към тази, сътворена по време на азиатския трип на Гага свръхреклама, сега се присъединява и България. Разликата обаче е, че факсовете от Горе предават не определени християнски групи или младежи, което би било донякъде уважително или поне любопитно, а конкретно дискредитираната ни църква.

Цялата тази гага сага доказва колко ретроградни са похватите и на двете религии, на които общо взето се делим - и към чието грачене паралелно избухват про кампании от върли фенове. И така ефектът от целия рев срещу някого е като да заявиш за него при Бареков, че закусва с бебета - става ти симпатичен на фона на нелепите обвинения. Наречи ефектът на пошлостта порнография и сам се превръщаш в разпространител.

Не очаквам от църквата нищо, но ако очаквах, определено нямаше да е съвет срещу кой точно музикален вирус да ваксинирам следващото си дете. И тези дни окончателно стана ясно, че вместо в поне имагинерна опора, духовенството ни се е докарало просто до инструмент за всяване на страхове. Възползващо се от преиграването по темата за пословичната човешка лошотия - и в частност българската. Ако непрекъснато се нарочваме колко сме зли, голяма вина за това носи и признанието за това ни качество от страна на църквата.

Жалко за хората от Перник, на които малко им се поразклати психиката тия дни и които на неделната службица са очаквали някой да ги пръсне окуражително със светена вода. За пореден път обаче им бе заявено, че "злото много се е разпространило в обществото" - ужасно мъдро послание, което не играе никаква друга роля освен да настрои някакви лабилни хора още повече едни срещу други. И нищо чудно изведнъж потресените от 5.8 по Рихтер да подкрепят идеята Гага да бъде хвърлена в роклята си от сурово место на бездомните ни кучета.