"Нямаше начин да е той - все пак Антъни не приличаше на шибан призрак", спомня си с горчивина фронтменът на Red Hot Chili Peppers случка от времето, когато кара по крайбрежния булевард на Ел Ей през нощта и редовно се отбива, за да се друса. На един светофар до него спира кола, пълна с келеши, които почват да викат: "Хей, Антъни!". Когато интоксикираният идол на тийновете се обръща, единият се вглежда в него и казва: "О, това не е той..."
Почти по същия начин можех да реагирам, когато в подобно състояние видях и любимия си български изпълнител. Проблемът понякога започва да боцка съзнанието ти, просто защото рискуваш да загубиш някого, на когото се възхищаваш. Да не говорим ако четката ти за зъби стои интимно близо до тази на зависим.
Ако има болест на духа, трябва и лекарство за духа...
Разбира се, човек без проблем с дрогата дори не може да си представи какво е да си пристрастен до последната капка кръв и обикновено разсъждава така: "Сигурно има някое ново хапче, което гълташ, за да спреш да искаш да си биеш хероин..." Или пробва безсилна пропаганда тип "Изчисти се или умри". Тук дедраматизирането на наркоманията все още не се е случило, за да почнем да я приемаме като поне тройно заболяване. На организма, психиката - и трайна болест на духа.
"И все пак, ако имаме болест на духа, трябва да има и лекарство за духа", казва Антъни, който при последния си опит за лечение прави списък с имената на хората, на които е навредил - емоционално, физически или финансово - за да им се реваншира. Като част от пълното изчистване...
Преди подобни просветления, страдащите от зависимост са пациенти с хронично-рецидивиращо заболяване с увреждания на много органи, а главната цел на лечението е реинтеграцията им в живота. Тук обаче третираме наркоманите повече като престъпници или ненужни социопати, а не като болни. Затова и сме склонни да гледаме на европейското изследване от края на 2010 г., според което България е с най-високата степен на смъртност след употреба на наркотици в ЕС, като на "техен си проблем".
Но докато понякога ни дреме за наркомана на сцената, а за този до кофите за боклук - никога, хероиновата зависимост тежи също толкова силно върху семейството му и обществото. Просто тази тежест у нас не е измерена.
По данни от 2005 г. около 70% от зависимите към хероин са хепатит С положителни. Ако употребяваш хероин венозно 5 години, вероятността да се заразиш с хепатит С е над 90 %. При условие, че в България (официално) от над 300 000 наркомани венозните са около 30 000, има сериозен брой носители на вируса. От икономическа и социална гледна точка е добре да се лекуват, но новите условия за интерфероново лечение ги маргинализира и те не подлежат на терапия (включително тези на метадон).
И още - какъв процент от престъпленията са извършвани от опиатнозависими; колко и какво струват те на семействата си...
Как едно печели седем
"Министерството на финансите в САЩ, преди да започне да финансира каквото и да било, прави едно много сериозно проучване - излиза, че един долар, инвестиран в качествена превенция, консултиране и рехабилитация, печели седем на държавата", казва Рада Наследникова от проект "Пеперуда" - неправителствена организация за рехабилитация, реинтеграция и лечение на хора със зависимости.
Рада е сред петимата психотерапевти от центъра, които работят на почти доброволни начала със зависими, тъй като месечната такса, която заплаща един клиент не надвишава минималната работна заплата (240 лв.). Трудно е да се издържат рехабилитационни проекти без устойчиво подпомагане от държавата (или общината).
Тук държавата участва в проблема с осигуряване на 3104 места в метадонови програми, от които само 1600 са безплатни, казват от пловдивското сдружение "Майки срещу дрогата". По света - освен социални програми за намаляване на щетите (свързани с метадоновото лечение), има и финансиране на психосоциални рехабилитационни програми. Вероятността от рецидив, когато се направи само детоксикация, е над 70%. А нямаме грижа за реинтеграцията на зависимите.
Страната на крайностите
Зависимите будят у другите гняв и отричане - както насилниците. И заради емоционалния контекст, в който стои проблемът, понякога тук се стига до крайности в начините за справяне с него. Или им даваме само метадон и ги оставяме да се оправят, или отричаме всякакви лекарства, защото това били лигавщини, налагайки на зависимите строга дисциплина с елемнети на санкция. Така и в двете крайности се изпускат важни елементи, казва Рада и допълва, че въпросът не е дали да се дава метадон, а как.
"Той също буди съпротиви и тревожност в обществото - все едно да лекуваш алкохолик с бира. Не е все едно. Това е медикамент, който дава рамка и в нея човек може да върви към промяната." Според изследвания при метадонова терапия на шестия месец криминалните действия намаляват до 18%. В Италия пък проучванията показват спиране на употребата на хероин при 48% от подложените на лечение с метадон.
"Тази терапия обаче има смисъл само когато не се изпуска работата с ресурса на човека и му се предоставят опции, които да му помогнат да започне удовлетворителен живот".
Малки стъпки
С промяна в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите депутатът от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков предлага всички средства от санкциите и глобите за притежание и разпространение на наркотици да влизат във Фонд за лечение на лица с наркотична зависимост. В момента те постъпват в държавния бюджет.
Идеята е да бъде създаден от началото на 2012 г. и да се управлява като фонда за асистирана репродукция - участието на гражданските организации в управлението на фонда и в контрола по разходването на парите ще даде възможност да се гарантира, че те няма да бъдат използвани за нищо друго.
Голям проблем е това, че Агенция "Социално подпомагане" не разпознава центровете за рехабилитация на зависими като отделна социална услуга. "В един център за рехабилитация и реинтеграция мога да раздавам шалове и топла супа на зависимите и може би им правя временна услуга, но в никакъв случай не ги лекувам", казва Рада Наследникова. "С колеги от професионалната общност пробвахме да направим така, че нашите центрове да се опишат в отделна методика, но ни отказват, и се въртим в порочен кръг. Кандидатствайки за финансиране, ние сме наред с всички 50 центъра за рехабилитация за най-различни целеви групи".
Затова фондът е начин за устойчиво финансинсиране, но може и да се предвиди бюджетно. То обаче трябва да се обвърже с дългосрочна стратегия и стандарти на добра практика, съобразени с българската действителност, добавя Рада, която участва в дебатите по проблема. Нужен е научен подход при изработване на един модел система от грижи, оценка на неговата медицинска, социална и икономическа ефективност, както и независими експерти, които правят мониторинг дали се прилагат качествени грижи.
"Така ще се избегне налагане на специфични интереси - добре е да се финансират тези, които си вършат работата", казва създателката на първата програма в България за психосоциална рехабилитация, която дава възможност човек да работи или учи и да е в интензивна терапия.
Ефектът на пеперудата
"Програмата ни се казва "Пеперуда" точно заради символиката, че малката промяна води в дългосрочен план до големи промени", казва Рада. "Защото човек, който се справи със зависимостта, намалява риска от заразяване с HIV и хепатит С, от извършване на престъпление, освен това стресът в семейството намалява, работи, плаща си данъците, създава деца".
Outpatient drug free моделът, по който петимата дипломитрани психотерапевти в "Пеперуда" работят от 2005 г., е силно разпространен по света, но тук липсва - въобще на фона на малко действащите програми за лечение на наркозависими. Това е първата нерезистентна рехабилитация у нас, при която зависимите не се изолират от средата им. Идеята е да могат да работят, да учат и да бъдат със семействата си, участвайки активно в програма, която се изготвя индивидуално за всеки участник.
Чрез безплатна консултация се прави прецизен подбор на клиентите. Понякога препращат зависимите и към друг тип програми: "Има една тенденция при лечението на зависимости в професионалната общност, психотерапевтът да се чувства всемогъщ - не на всеки човек можем да помогнем", обяснява Рада.
Понякога не е подходящо човек да бъде изолиран, защото има риск да загуби семейството или работата си, което да създаде допълнителен стрес в бъдеще, но ако човек не може да функционира в средата си и няма капацитет да се удържи, е добре да му се препоръча полу- или резистента програма (дневни центрове или терапевтични общности). "Има хора, които сами искат да се отделят, защото не си вярват..."
Важен елемент е семейната терапия
"Семейството не е разрушително по съзнателен начин, но във всяка семейна система има модели, които подкрепят зависимостта. Например, противно на идеята, че зависимите се отделят много рано от родителите си и са безпризорни, всъщност много често се среща дълго не-отделяне от майката - до над 30-годишна възраст. Ако бащата отсъства физически или емоционално, поемайки голяма част от инициативата свръхобгрижващата майка създава система, в която зависимият продължава да се държи инертно".
В Център "Пеперуда" освен това акцентират и на индивидуалната работа с близките на зависимите, за да им върнат пространството, в което да говорят за нещата, които ги вълнуват. "Често техният личен живот се подчинява на зависимостта на близкия и от срам да говорят за проблема, който непрекъснато ги тревожи, също се изолират от средата си.
Съществува риск и за братята и сестрите на наркоманите - те могат да развият някакво заболяване като реакция на това, че вниманието на семейството е насочено изцяло към зависимия и като начин да намерят и те място в семейството. Много е важно да се работи и с партньорите - защото в процеса на грижите отношенията стават йерархични и това убива интимността."
Говори с тях
Психотерапевтите не си позволяват да говорят с клиентите на "Ти". "Когато се говори на родителя или близкия на "Вие", а на зависимия на "Ти" се подкрепя модела, в който зависимият е малко дете, а той може да е човек на 35 г. Важно е да се общува със зрялата му част, за да се извади ресурса, с който да се справи с проблема."
В терапиите понякога участват HR специалисти, тъй като на неработещите клиенти им се помага да се научат да си намират работа или да остават на работа - често импулсивността им пречи да имат работни навици. Освен оценка на рисковите фактори в средата им - как се чувстват на работа, сред хора, които пият, и т.н., в програмата се правят оценки в различни области на заболяването и при нужда клиентите се пращат при гастроентеролог или специалист по инфекциозни болести, а при проблеми със закона им се предлага и правна консултация.
Нагоре-надолу...
"Работим много и по превенцията на кръвнопреносими заболявания. Част от рехабилитацията трябва да е насочена към намаляване на рисковете дори да има рецидив след това - изследвания в други страни с повече опит показват, че ако човек е бил в рехабилитация и след това е рецидивирал, сериозно намалява криминалното поведение, рисковото сексуално поведение и рисковото инжектиране."
За проблема, че на хората в метадоновите програми им се отказва лечение с интерферон, Рада казва, че лекарите имат своето основание, защото е много рисковано да се взима при вероятност от рецидив към дрогата. "Но, от друга страна, хроничната болест е емоционално много тежко състояние и това създава допълнителен риск за употреба на наркотици. Лечението и на Хепатит C и на зависимостта паралелно би дало много по-добър резултат и за двете състояния. Необходимо е да се координират действията на специалистите."
Програмата в "Пеперуда" трае от 1 до 3 години, като последната година и половина терапията се провежда по един-два пъти седмично по 1 час. Тя става част от живота им, но вече не с цел да оцелеят, а е свързана с любопитството как да живеят по-качествено - което дава устойчивост."
Да се скриеш от себе си
Над 60% от завършилите "Пеперуда" са се изчистили, но ако се мерят изобщо участниците в програмата, успеваемостта на лечението е около 30-35 %, заради хора, които отпадат: "Рецидивите са част от картината на заболяването. Самите пациенти понякога ги преживяват много тежко и тогава е по-трудно да признаят, да потърсят помощ, да имат надежда и мотивация - важно е да се работи и върху това.
Професионалистите трябва да имат зряло отношение към възможността човек да започне отново. Много е важно да се справиш с нарцистичното разочарование, че не си излекувал някого, защото другият риск е да се ядосаш и прехвърлиш вина на близките. Нека си даваме сметка за ограниченията си, но и да направим най-доброто на фона на това, че не сме всесилни."
Аз съм в категорията на не-зависимите, които не могат да си представят какво е да си зависим до последна капка кръв. Въпреки това до преди известно време бях съпричастен към темата и даже гледах с известно съчувствие на попадналите под зависимост. Това се промени рязко след като ми се случи да опозная отблизо наркозависими, просто пътищата ни се пресякоха за малко. Мога да кажа, че тези хора не заслужават да им се отделя какъвто и да било ресурс или време. Те са направили този свой избор лично, съзнателно, при това във възраст когато човек вече може сам да взема решения. Аз не желая да плащам за тяхното лечение и да отделям от своя залък (данъци, здравна вноска) за ТЯХНОТО справяне с ТЕХНИЯ проблем. Наркоманът има една цел в живота - да си набави наркотици и да прегази всичко по пътя си към тази цел. Хората, които познавам са минали през нарко комуни, семейни терапии, какво ли не. Нищо не е помогнало. Те са изключително деструктивни. И към себе си и към другите. Това са анти-хора, без да влагам в това обида, просто, продуктът който остава след тях е антипродукт. Той разяжда като киселина всичко около тях - отношения, връзки, тях самите и телом и духом. Аз лично не вярвам някой да може да се измъкне някога от тази дупка, освен единици, които ще се радват на много силна подкрепа от най-близките си. Вероятно най-щадящата формула за обществото би била да им се дават пари да си набавят наркотици без да се налага да нападат хора, което държавата реално и прави с метадоновите програми.
Към Скептик. Това е едната гледна точка на проблема. Във Вашето изказване засягате много важна тема за здравните осигуровки и данъците. Голяма част от хората, които имат проблемна употреба или зависимост към алкохол, наркотици и лекарствени средства, работят. Те също си плащат данъците, но са в неравностойно положение, когато трябва да им се осигури необходимото лечение и рехабилитация. За това е необходимо да имаме дългосрочна стратегия базирана на стандартите за добра практика в тази област за България. Също така правилното финансиране и както и мониторинг дали се прилагат качествени грижи, ще даде възможност да се намалят други разходи от държавния бюджет.
"Държавата" - разбирай мутрите внасят и хероина и метадона. Няма какво повече да кажа.
Достатъчно е да се прочетат коментарите и става ясно къде живеем. Това е болест и е все едно да кажете- майната му на болният от рак- пречи ми,мрънка, ангажира ме-я по-добре да се правя, че не съм си в нас. Думата приятел изключва да обърнеш гръб на някой защото пътя му е поел надолу-според мене. Най-лошото е, че наистина няма да разберете какво е, освен, ако вие или недай Боже децата ви не са засегнати-тогва други ще са нещата...ако е вашето дете-няма да е егоист и гад, и пропадняк :-((((((((( Тези хора имат нужда да не ги сочат с пръст и да им се даде шанс след много тежка борба- да бъдат приети за нормални. Точно защото носят клеймото "наркоман" от разни разбирачи и хейтъри-затова не се измъкват от ада. Бъдете малко по добри-може да ви сполети и вас, никой не е застрахован.
Бой и затваряне в дупка метър на метър. След определено време се изкарват от тази дупка,правят им се изследвания и се дамгосват. После на каторга докато всяко желание да се боцкат умре. Така за 2 години 90 на 100 от наркоманите по света ще се излекуват ... по един или друг начин. Случайно ако след 2-те години лечение пак набарат дрогата смъртна присъда без обяснения.
Смъртни присъди и за проиводителите,износители, контрабандъорите и пласъприте на дрога. Както и на политиците,които ги защитават. Това си е чисто престъпление срещу човечеството сравнимо с всяка война.
Теа, за да те сполети и теб-трябва детето ти да попадне на хора, което не е трудно и с 5 лв. за закуска, а понякога и за без пари да извърши тези неща, без да осъзнава какво прави всъщност. Няма да споря. Аз познавам много стойностни хора, които са се преборили с зависимост и са страхотни и са оцелели благодарение на всички около себе си, които не се отказаха от тях,напротив.
Нито един от тези изключително сериозни обществени проблеми нямаше да съществува, ако просто разстрелваха всеки наркоман. На момента. Твърдението, че са "болни" е просто абсурдно. Болните от всяка болест не се нахвърлят умишлено да убиват, грабят, изнасилват, пребиват и да държат цели континенти в страх, когато започне да се стъмва. Ако става на въпрос и 90% от пресъпността сред циганите се дължи на наркоманите. Просто са по-ниско образовани и е по-лесно за пласьорите да ги зарибяват, а всеки успешен въоръжен грабеж дава пример за препитание на още по-необразованите малки циганчета. Незабавен разстрел за всички гнусни паразити и проблема е решен кардинално - от най-мръсния клошар на хероин, през полицаите, политиците, банкерите и всеки друг, който върти тези пари. На цената на едногодишна програма за един наркоман с 30% шанс за успеваемост могат да бъдат избити всички наркозависими, разпространители и производители в страната. След това вече децата ви могат да се разхождат спокойно из парковете съвсем сами посред нощ.
Единственото разумно решение на проблема е широката и повсеместно информираност! Образовайте се и образовайте децата си! Учете ги на това кое какво е за какво се използва и какво прави на тялото ти.
И аз не приемам сравнението с рак, защото наркоманията е доброволно избрана болест. Де да можеше човек да поиска да се излекува от рак със силата на волята - един болен нямаше да остане. В случая става въпрос за слаби личности пристрастени към удоволствието. Питал съм наркомани за какво става реч. Обяснявали са ми, че това е по-мощно от най-якия секс и продължава дълго. Викат му хероинов "кик", каквото и да означава това. После питах и личния си лекар от чисто медицински интерес. За тези, на които би било интересно да прочетат, процесът е следния - хероинът, инжектиран във вените прескача черния дроб и се доставя директно в мозъка. Там се свързва с рецепторите на удоволствие и предизвиква концентрирано усещане. Но организмът е адаптивна машина и веднага си казва - а-а, удоволствието е свръх много, трябва да регулирам процеса като създам повече рецептори за удоволствие. Но на другия ден новите рецептори остават празни и предизвикват хероинов глад. Това е т.нар. абстиненция. И така повече хероин и още повече рецептори и така без край. Цигарите действат по същия начин. Аз не бих имал нищо против всичко това, ако не се пречеше на останалите хора, но за съжаление в случая не е така.
бла бла бла преди 100 години що е нямало такъв проблем? щото са били легални наркотиците. регулирайте ги пуснете ги по аптеките и проблема изчезва. наркоманите не умират от наркотици повече отколкото пиячите от алкохол. просто начина на живот наложен им от забраната ги убива. хенри милър цял живот е бухал хероин венозно ,но имал пари за чист и за чисти спринцовки и доживял до 87. дж.едгар хувър и той цял живот е бухал морфин - ама шеф на ФБР - боли го патката. обаче как да стане като огромните печалби за политиците и мафията ще отидат в канала. естествено най-пристрастяващия наркотик - никотина е регулиран и държавен монопол. същото важи и за алкохола особено в америка, където забраната му ражда мафията и взема мноого жертви, та чак и президент произвежда (Кенеди) акцизи тва онва ще растат тва е.
Прочетох набързо биографиите на Хенри Милър и Дж. Е. Хувър, но не пишеше да са били пристрастени към наркотоци. Като цяло смятам че градивни и дейни личности с многогодишен принос в някоя обществене сфера не могат да бъдат наркомани.
За мене наркомана е човек, който по свое желание привежда организма си в състояние такова, че да може да върши почти безнаказано престъпления. Ако има закони срещу наркоманите ще се ограничи и предлагането на наркотиците.Няма търсене - няма и предлагане.Това е мое мнение.
Моето мнение е, че в поликлиниките трябва да има центрове за наркомани в които всеки който се регистрира като такъв да получава дозата си безплатно от държавата. Като компенсация може да бъде принуден да излуша една лекция за вредата от наркотиците. Знам че това не изглежда справедливо спрямо съвестните работещи хора, но то във всеки случай ще излезе далеч по евтино от днешната "борба в накомафията", която просто ще бъде унищожена от един такъв удар.
Аааа, няма да е по-евтино - безплатно и безнаказано - броят на наркоманите ще се увеличи драстично... Иначе това че е болест се съгласих, но си е волево придобита. Това, че от веднъж се става наркоман или че някой ще ти даде за 5 лв или безплатно, са градски митове. Както и с алкохолизма - да, болест е, но е грозно да твърдим че дори може да се сравни с рака или друго ужасно заболяване, което наистина изисква сериозно и скъпо лечение и за което държавата често няма пари... По телевизията даваха - отдавна беше - малко ромско дете (7-8 годишно) с последен стадий на рак, за което няма морфин - в момента държавни пари нямало!!! Беше като скелет и му бяха дали нещо, за да не вие от болките пред камерата... Сърцето ми се обърна! При наличие на такива случаи да се дават пари за метадон (който някои наркомани в тези програми си вземат за в случай, че не намерят доза... и продължават с наркотиците, без никакво намерение да се отказват...) Всъщност и хероинът, и метадонът имат и обезболяващо действие - т.е. това дете би трябвало поне на това да може да разчита, като няма морфин, нали? Поне за да си отиде спокойно, а не в ужасяваща агония... Другият проблем е, че ако сам не поискаш да ги спреш и Господ не може да ти помогне. Това е истината - законите са такива в момента - никой нищо не може да го накара насила - нито да се лекува, нито нищо! Само - и това е в най-добрия случай - могат да му дадат метадон или чисти спринцовки.