Руснак заспива на пейка на минус 20 градуса и оживява - въпреки че над 5 часа е в клинична смърт. Тази прелюбопитна история от град Мирни в Сибир успя да прескочи от Якутия до западни медии и стана известна и у нас.
Според нея човекът се връщал от гости и по пътя заспал на пейка. Макар че за Якутия минус 20 градуса си е пролетна температура - през зимата може да стане минус 40 и дори минус 50, студът си казал думата.
Човекът е намерен от минувач. От устата му не излизал дъх и събралите се хора решили да извикат спешна помощ. Дошлият медицински екип не открил пулс, уточнява местният Yakutia.aif.ru.
Няма и кръвно налягане, на кардиограмата се появява равна линия.
Човекът е откаран в болница, където е затоплен постепенно, прави му се сърдечен масаж - т.нар. CPR, или кардиопулмонална ресусцитация, поставен е на апаратна вентилация и се "връща" към живота след поне 5 часа "клинична смърт".
Звучи невероятно, и няма как да сме напълно сигурни в достоверността на точно тази история, която някои биха нарекли "типично руска". Но подобни случаи - на липса на сърдечна дейност при измръзване и "възкръсване" след часове не са изключение. И то за още по-дълъг период.
Това са случаи на т.нар. сърдечен арест при хипотермия, при които заради екстремното охлаждане сърцето спира да работи ефективно, липсват пулс и дишане и човек изглежда мъртъв.
В Норвегия смятат, че държат рекорда за най-късно "съживен" пациент, отново със сравнително скорошен случай - от лятото на 2025 г.
Тогава млад турист е "технически мъртъв" за цели 8 часа и 48 минути. При това без изобщо да е бил изложен на минусови температури.
Историята се развива на известното плато Хардангервида, из което през отпускарския август има доста хора, които правят преходи и лагеруват на най-голямото високопланинско плато в Северна Европа.
То е известно с променливото си време, но връхлетялата Западна Норвегия буря е необичайно брутална дори тази част на света. В планински масив в близост до платото двама души умират, а един е изчезнал.
Бурята настъпва с обилен дъжд и силни пориви на вятъра. И макар че е няколко градуса над нулата, комбинацията от двете прави нещата доста по-екстремни - особено ако си изложен на подобни условия часове наред на открито.
Точно тези условия водят до случая, който граничи с медицинска казуистика. Млад британски турист е открит премръзнал на пътека. Говори неясно, не знае къде е и какво става около него. Не може да ходи и е в критично състояние. Има обаче късмет - този, който го открива, е лекар от Дания, който е на къмпинг пътешествие в Норвегия със свой приятел.
Лекарят - Тобиас Нисен и човекът с него, решават да се разделят, и единият тръгва да търси помощ към хижа на няколко километра, но през пресечен планински терен. Хора, приютили се там, се отзовават. Отнема часове да пренесат бедстващия турист, и още по пътя към хижата той вече изглежда напълно безжизнен, разказва историята норвежката обществена телевизия NRK.
Британецът е пренесен в топлата хижа над 4 часа, след като е открит. Там започва да му прилагат сърдечен масаж и изкуствено дишане, повикана е и спешна помощ.
Заради лошото време обаче хеликоптерът се забавя, тъй като не може да кацне. Пристига на седмия час от откриването на туриста.
По-късно става ясно, че младежът е бил със спряло сърце 64 минути, докато е бил пренасян към хижата. В самата нея хората полагат огромни усилия и му правят сърдечен масаж и изкуствено дишане почти 3 часа.
Спасителният екип интубира мъжа. Измерват температурата му - 20,4 градуса. При подобна телесна температура сърдечният мускул функционира изключително трудно, и вероятността от сърдечен арест е голяма.
Сърцето на британеца не бие, но има признаци на живот. Затова медиците слагат на младежа апарат за механични сърдечни компресии и го качват на хеликоптера, където е включен към друга машина, койяо да продължи със CPR. В болницата е поставен на апарат "сърце-бял дроб", който поема функциите на двата органа. Започва процесът по бавно затопляне.
Сърцето на младия мъж започва да бие самостоятелно след общо 8 часа и 48 минути кардиопулмонална ресусцитация - сърдечните масажи в хижата и след това заместването им с апарат за компресии.
"Смятаме, че това е най-продължителната успешна ресусцитация на човек с хипотермия, документирана някога", казва д-р Андре Рослин от спасителния екип. Нещо повече - британецът се буди след 8 дни без каквито и да било сериозни увреждания на мозъка - въпреки че е бил в състояние на сърдечен арест близо 9 часа.
А по-късно се оказва, че сърцето на младежа спира повторно в болницата, тъй като все още е в тежка хипотермия и общата сметка е, че сърцето му възобновява самостоятелната си работа стабилно и без да е поддържано от машина след 20 часа и 29 минути.
Рослин е докладвал случая в специализирано издание "Списание на Норвежкото дружество по анестезиология" и смята, че това е рекорд. Предишният е на 31-годишен алпинист, който изпада в хипотермия по време на лятна буря, докато се катери на 2800 метра височина в планинския масив Мармолада в Доломитите, Италия. Тогава температурата рязко пада до 0 градуса и вали поройно. Мъжът губи съзнание, температурата му пада до 26 градуса.
При спасителната акция му е сложен апарат за механични компресии, който натиска гръдния му кош за над 3 часа, а след това е на машина "сърце-бял дроб" в болницата за 5 часа. Общо е бил подложен на сърдечен масаж и реанимация 8 часа и 42 минути, и въпреки това се възстановява напълно.
При норвежкия случай този период е с 6 минути повече, и въпреки че няма неврологични увреждания, младият мъж не се разминава без други травми - налага се да премине през няколко операции и продължителна рехабилитация.
Но историята му е показателна за случаите на хипотермия, за които в медицината има правило, че никой не е мъртъв, докато не е затоплен и мъртъв.
Когато тялото е толкова изстинало метаболизмът пада, а нуждата от кислород намалява. Това важи особено за мозъчните клетки и смъртта им заради липса на кръвообращение и кислород се забавя. Охладеното сърце пък може да възобнови функцията си, тъй като и неговите клетки остават жизнеспособни. Процесът за съхранение на тъканите се подпомага и от реанимационни действия като масаж и механични компресии, които осигуряват известно кръвообращение, което ги поддържа.
По тази причина за щастливия край с британския турист е от съществено значение, че е открит от лекар, а в хижата хората не спират със сърдечния масаж.
"Затова не спрях със CPR - защото не си мъртъв, докато не бъдеш затоплен до 35 градуса", обяснява и самият д-р Тобиас Нисен, който иначе е хирург. И допълва, че се е сетил за една от най-знаменитите истории - тази на Анна Богенхолм, която оживява и то без мозъчни увреждания при телесна температура от едва 13,7 градуса.
Макар че Богенхолм - лекар от Норвегия, е със спряло сърце за по-малко часове, оцеляването ѝ граничи с чудо. През 1999 г. докато кара ски извънпистово в пустошта на Арктика, тя пада в леденостуден планински поток. Оказва се заклещена от леда и остава във водата час и половина - докато успее да дойде хеликоптер. Сърцето ѝ спира, и когато стига до болница, телесната ѝ температура е 13,7 градуса.
Въпреки това оживява и след дълъг престой на апарат, в реанимация и рехабилитация се възстановява почти напълно.
Това вече е чудо.
