Ако мозъчна травма "краде" вашето съзнание, то вие сте в кома. Всички знаем това. Това, което е по-малко известно, е, че съществуват други състояния на комата, в които пациентите държат очите си отворени, но не показват никакви признаци на съзнание.
Вегетативната кома или т.нар. будна кома е състояние, в което пациентът може да изглежда буден и дори да заспива на моменти, но по друг начин не показва реакция към света.
Пациентите, които реагират непоследователно, като например чрез трепване, когато им се произнася името, или следят ярък обект с очи, се класифицират като такива в "минимално съзнание".
И двете категории пациенти не показват никакви признаци на умишлени действия или реакции към околната среда. До скоро не е имало начин да различим истинското им вътрешно ниво на съзнание.
Страхът е, че както при "заключения синдром", който може да се появи след инсулти, пациентите в кома може да осъзнават какво се случва, но просто да са неспособни да го покажат. Противоположната възможност е, че тези пациенти са в безсъзнание, както някои в най-дълбока кома, отварят очите си и реагират автоматично.
През последните десет години изследвания, ръководени от специалиста в областта на когнитивната невронаука Адриан Оуе, преобразиха нашето разбиране за тези тъмни петна в човешкото съзнание. Сега има доказателства, получени с помощта на сканиране на мозъка, че при някои пациенти (около една пета) в "будна кома" осъзнаване има.
Ако накарате мозъка да си представи игра на тенис, се активизират онези части от него, които контролират движението. Ако го накарате да се ориентира в някакво помещение, региони на мозъка, участващи в навигацията, стават активни. Използването на тези сигнали помага да се предвидят усещанията на хората в будна кома.
Практическите и етичните аспекти на тези констатации са огромни и, не на последно място, са полезни за лечението на стотици хиляди хора, които са в болници по целия свят.
Но смисъла на изследването все още е предмет на разгорещени спорове. Единият аспект е, че "четенето" на ума използва невронни реакции на въпроси или команди, и са необходими внимателни проверки, за да се гарантира, че мозъците на пациентите не реагират автоматично, без да е налице действително съзнателно участие.
Вторият проблем е, че използваният метод може и да доказва, че пациентите са способни да реагират, но не казва почти нищо за за наличието на съзнателно преживяване. Трудно е да се каже колко са фокусирани и изобщо наясно какво се случва.
В сравнително ново проучване, младата изследователка Лорина Начи си е послужила с кино изкуството, за да покаже колко сложни за осъзнаване неща може да има в "минималното съзнание" на пациент в кома.
За целта е използван 8-минутeн откъс от "Бум! Мъртъв си!" от криминалната поредица "Алфред Хичкок представя".
В него се разказва за 5-годишно момче, което намира пистолета на чичо си, пълен с куршуми, и се разхожда с него по улицата.
Зрителят знае за куршума и така историята се превръща от детска лудория в драма. Филмът е пуснат и пред здрави хора.
Напрежението в него активизира почти всяка част от кората на главния мозък. Изследователите са особено заинтересовани от "изпълнителните" области на мозъка - тези, свързани с планирането, прогнозирането и интегриране на информация от различни източници. Те реагират на най-високото напрежение във филма - моментите, когато момчето е на път да стреля, например. Те са драматични ако сте наясно, че оръжието е заредено, тоест ако сте следили сюжета.
Лентата е показана и на двама пациенти в будна кома. При единия онази част от мозъка, която контролира слуха, става активна, но нищо отвъд тази първична сензорна област не "помръдва". Мозъкът реагира на звуци, вероятно автоматично, но няма свидетелства за по-сложни процеси.
При втория пациент обаче, който е във вегетативно състояние от 16 г., мозъкът реагира така, както и тези на здравите хора, гледали филма. Подобно на тях, дейността в кората на главния мозък бележи "сривове" и "пикове" успоредно с действието на филма, което показва, че вътрешното съзнание е достатъчно богато, за да следва сюжета.
Този поразителен резултат би трябвало да ни накара да се замислим внимателно за това как се отнасяме към такива пациенти. Освен това така се увеличава арсеналът от техники, които използваме, за да комуникираме с пациентите, които не реагират. Данните от изследването също така показват как когнитивната невронаука може да се възползва от по-сложни дразнители - като филми, а не обикновено скучните визуални модели и простичкото натискане на бутони, които учените обикновено използват за проучване на тайните на мозъка.
