Да срещнеш Сърмата Хари

След няколко часа с него главата ти е като топната в кофа с абсент. От тия слънчеви агенти, дето успяват да те добутат до ръба и само това, че те държат в някакво хедонистично вцепенение, те пази да не се хлъзнеш.

Ако някой наскоро е гледал как на върха на РТЦ в Благоевград някакъв идиот размахва китара, почти сигурно е, че идиотът не е кацнал отгоре (въпреки че ще му отива такава особеност в биографията). Част от филма си "Return to unknown city", посветена на възможно най-безхаберния към таланта си ъндърграунд изпълнител, режисьорът Росен Пенчев снима на ръба на покрива.

От покрива Цецо-Хипаря-Сиси-Сърмата-Хари си виси с единия крак постоянно. "За тоя или целия свят трябва да знае, че е велик, или да се маха...", предавам му от един от най-големите му фенове. На Сърмата му пада едната вежда под удара на тая поучителна патетика и подава редовната си мъдрост: "Цял живот разнасям късата клечка като факел..." Ползва я, като му напомниш, че освен гласа, трябва да си размърда и задника, и че дизайнът на MySpace-ът му е доста окаян.

Не съм го слушала от последния му концерт в една дупка в Студентски град, след който с кръвясалите очи на другите (неслучайни) ухилени фенове, се разбрахме, че имаме един тукашен идол. Макар той да звучи като да е бръкнал с пръст в чашата, oт която Майк Патън отпива във видеото към "Evidence". И въобще в чашите на всичките си любими групи. Хулиган в музиката (както в живота) с особен джазменски маниер, щипка от който още добавя в "алтернативните рок неща", с които изригва - добре, понякога прекалено.

Извън тоя субективизъм, за хората, които не са го слушали много, или са попадали пред малката му сцена случайно, Сърмата Хари е просто разхайтен фрийстайлър, който и за концерт, и за къмпинг, и в съзнанието си се придвижва на стоп. "Завършена отрепка", гласи едно от самоопределенията му.

Пак закъснява, подтичквайки с атрактивните си олдскуул адидаски, и не се оправдава, а казва, като че ли и за теб е най-важното нещо в света: "Видях един анцуг, точно като тоя на вълка от "Ну, Погоди"... И докато го премери, и докато намери изхода на магазина, вече не му се дава "интервю". Иска някой да му даде китара.

Това с интервютата му е тъпо още от 1999 г., когато присъства на първото си за русенската телевизия, току-що повърнал в една саксия след гръмка концертна нощ, когато - в реда на нещата - с другите от "Шкода" се събуждат на непознат под. "Журналистката стъпи на мина още с първия въпрос: "Защо точно Шкода?". И аз кво да й кажа: "Ми щото толкова ни е акълът..." И така - раздроби се интервюто..."

По това време "Шкода 105 ел" вече има дебютен албум (с "хитчето" Да плюща обичам) и е със статута на любимата пост-метъл фънк група за "зомбитата" между точките GO-VT (Горна Оряховица - Велико Търново), където Хари се пръкна като вокал някъде около 97-а.

Абе, нещо ми шкодееш...

Иначе днес отговорът на въпроса "е що точно Шкода?" (някой от групата имаше такава) е по-атрактивен. "Чудесно име за разпаднала се банда, нали на чешки "Шкода" е "Жалко", подхвърля Сърмата. Сега част от нея излиза като Surmata Harry & Coptor Mix - като "Коптор" ще да е сред малкото оцелели некомерсиални думи, подходящи за ъндърграунд музика.

Феновете и съучастниците от 90-те обаче не са се справили много с оцеляването - "разни хора поумряха от свръхдози, други смениха държавата, трети се оттеглиха на село да търсят отговори... и вече чалгата постигна своето...".

Наскоро обаче някакъв келеш го изгледал подозрително с думите: "Абе, нещо ми шкодееш..." Сърмата не си го спомня по пътя на носталгията, просто му се връзва с една от безбройните му сбъркани истории: "Ще пеем в някакво огромно хале в индустриалната зона в Габрово и два-три часа преди концерта идва собственикът и вика "Всеки момент ще станат готови афишчетата..." Викам - ти сериозно ли бе човек - сега, всеки момент?! И станаха афишчетата, не излъга.

Но той не спира да наказва: "Ама ще трябва да отиде някой с едно наше момченце да му помогне да ги разлепи по-бързо..." Момчетата остнаха да си оправят там инструментите, а аз отивам да лепя с малкия симпатяга афишите за концерта. Пълен абсурд. И в центъра пред съвета се доближава някакво скейтърче с дъската под мишничка, чете афиша и вика: "Пичове, кво се занимавате да лепите афиши, на тия вокалът им е такава пиянка, че ще е цяло чудо, ако изобщо дойде..." И се хили такъв, опитва се да ни откаже..."

На концерта се домъкват цяла банда скейтъри с дъските си. "Казвам ти, че беше толкова голямо, че можеха да си карат вътре... Имаше 300 човека - толкова, колкото могат въобще да дойдат от цяло Габрово..."

За няколко водки повече

Миналата (и по-миналата) година Сърмата Хари беше на най-удобните места, на които да го изпиташ сред голяма публика - Spirit of Burgas. Това лято може и да не го видим там, понеже "българските групи получават само спане, купон на стойност 10 лв. за китайски ресторант и възможността и трите дни да влизаш на концертите. А ти си участник?! Това е. Няма хонорари за нас..."

Не че му било зле на сцената точно срещу морето. Приятно интоксикиран, "направо се изстрелвах в Космоса и малко преди Мелмак се взривявам и разпръсквам от моята добронамереност по целия свят... Кога друг път..."

След феста името на Сърмата Хари влезе в жълтеникавите лайфстайл рубрики заради случката с шамарите, които получил от Светльо Витков, дефинирана помирително като "ние така си говорим".

"Наскоро, като се видях с къдравия (както нарича Светльо), ми вика, че благодарение на тоя скеч съм станал известен". И се сеща как охотно се е възползвал от тая "известност", докато след феста разнася добронамереността си и на любимото си кландестино място - къмпинг "Черноморец".

"Обрасла рецепция, няма душмани, голямата водка - 2 лева. И аз отивам да взема 200 грама, че да не се разкарвам често. Сипва барманът една халба и вика - "това е от заведението". И ми хвърля нещо от тия списания "Блясък" - "Плясък"... Вика "тук, точно на тая будка, на това заливче кога ще дойде друга звезда..." После отварям списанието - и там случката с шамарите..."

Да разнасяш късата клечка като факел

Значи клишето да си роден с жесток талант в страна, в която на малко хора им се гледа към покрива. Но и че ако на повечето няма да им пука, ако паднеш, заслугата си е твоя... Отделил е бая време да се търкаля в пръстта из цяла България - "да взимам едни пари и да ги издивея".

Може да напише труд за "икономическия паразитизъм и оцеляването между редовете". Натоварил е доста приятели във времето, но понеже се предполага, че Хари е удоволствие, което някъде другаде би струвало скъпо, те са си плащали, осъзнавайки го - без да им тежи.

"Единствената причина да вярвам, че на тоя етап не може да ми се случи кой знае какъв физически недъг е само щото не съм издал все още дългоочаквания си дебютен солов албум. А пък сега мисля да съм първият наглец с дебютен двоен албум."

Като стане въпрос за парчета, е по-добре да го оставиш да почне някое. На втория стих окончателно ти се мърда на юг - докато пее, тоя човек е синдром на другия свят - дето се мотаеш лепкав и безпризорен по пясъка върху стъкълца от счупени бутилки. А щастието е на цената да го издържиш.

После вади от раницата си тесте листа А4 втора употреба - песните му са надраскани на гърба на договор за наем да речем. Докато "Провидението отказва да плаща наема", не му се събират и три пълни дни, в които да мисли само за музика. Удобен момент да пусне другата си любима мъдрост: "Липсата на икономически стабилитет ще ми изяде душицата..."

Въпреки че знаe, че няма как да изригва, ако e икономически неадекватен и едва ли ще има шанс да щрака с пръсти на фона на пълни джобове, Сърмата и на празни не се стиска откъм настроение.

"Нали знаеш това за руснаците, че по време на космическата надпревара със САЩ разчитали на близнаци - единия го изстрелвали в Космоса да бръмчи по задачи, а другия долу го давали по телевизията. И аз така - само трябва половинката ми да кацне и всичко ще си дойде на мястото."