В историите за зоната на смъртта, в планините над 8000 метра, има нещо особено пленително. Това е свят за малка група дръзнали, и още по-малка - на оцелели. Свят, митичен като в приказките - съвършено истински, но в друга, непостижима реалност.
Само в този свят е възможна и тази история.
За три от върховете, високи над 8000 метра, т.нар. осемхилядници, все по-упорито се твърди, че всъщност са изкачени от много по-малко хора, отколкото са онези, които вярват или твърдят, че са го направили. Защото тези хора не са стигнали върха, а са останали на метри под него, смятайки, че това е най-високата точка на върховете Манаслу, Дхаулагири и Анапурна.
Рискували са живота си, здравето, крайниците, платили са десетки хиляди долари, а някои от тях са били и в преследване на рекорд или на Хималайската корона от изкачване на всички 14 осемхилядника. Но не са били на върха.
Връх Манаслу официално е висок 8163 метра и е осмият по височина в света. В последните години е обект на повишен интерес от страна на т.нар. комерсиални експедиции, тъй като смятаните за по-лесни Шиша Пангма и Чо Ойю са в Тибет и е по-трудно да се получи разрешение за изкачването им. Манаслу е на територията на Непал.
Някои от последните изкачили върха преди няколко седмици гордо съобщиха, че са стигнали до края на въжетата, фиксирани от шерпите. Това възроди отколешната дискусия кой всъщност и бил на върха и кой - не. Снимки и свидетелства от експедиции в последните години показват, че краят на въжетата не е задължително на връх Манаслу.
Най-високата точка на Манаслу представлява остър, открит хребет. Пред специализираното издание ExplorersWeb професионалният водач Гай Котър обясни наскоро, че през последните няколко години ръководителите на експедиции може да са сметнали този последен участък за твърде рисков или труден и да са решили, че едно от предвършията на хребета е достатъчно близо. Затова фиксираните въжета не са до най-високата точка.
Спорът около истинската връхна точка на върха на Манаслу е от десетилетия, но развитието на технологиите и все повечето снимки и видеа дават възможност всяко едно изкачване да бъде проверявано.
Нещо повече - ако катерачът се стреми към рекорд - да е първият от своята държава, стигнал върха, или пък преследвач на Хималайската корона, той все пак трябва да покаже снимков материал за доказателство.
Но заради повечето изкачващи, които зависят от шерпите и фиксираните от тях въжета, възможно е водачите на комерсиалните експедиции просто да са обявили по-малко технично място на метри от върха за истинския Манаслу.
Гледайки видео на "покорил" върха японски турист, алпинистът Марк Хорел си дава сметка, че той също не го е качил. Японецът стои на място, което смята за последна точка, но нататък има още два върха, последният от които е истинският. До него обаче се достига по тежък сняг, който е образувал корниз, и ако човек продължи, доста вероятно е да падне надолу по ръба, тъй като снегът ще се свлече.
"Аз не стигнах и до там, въпреки че като него (бел.ред. японеца) вярвах, че съм бил на върха. Стигнал съм само до предвършието, въпреки че знаех за особеностите на върха", пише Хорел в блога си.
"Когато стигнах района на [Манаслу], видях вдясно два фалшиви върха и минах под тях, за да стигна очевидно по-висока точка, на която имаше и флагове, с които се отбелязва върхът. Когато стигнах там, имаше още два метра планина зад нас, но не ми хрумна да катеря тези два последни метра. От една страна въжето беше свършило, а от друга - изглеждаше като голям корниз, който ще падне в момента, в който някой стъпи на него. Изглеждаше като самоубийство и смятахме, че сме стигнали върха, затова и не е нужно да катерим още", обяснява алпинистът.
Гледайки новите кадри обаче, той осъзнава, че ако беше качил тези два метра, щеше да види, че следват още два върха. Те просто не са се виждали от мястото, което Хорел стига. Той е убеден, че не е било и възможно да стигне по-нататък без въжета и в подобен сняг.
Първият изкачил Манаслу е друг японец - Тошио Иманиши - през 1956 г. Описанието и снимките, които той дава, нямат много общо с това, през което е минал Хорел. Маршрутът, който японецът описва, е неузнаваем спрямо този, по който е минал американецът. Разликата обаче е в сезона. Иманиши е на върха през пролетта, а Хорел - през есента.
Иманиши описва, че по пътя към върха вижда два снежни върха от дясно и тригъгълна скала от ляво. Той продължава отвъд тях, минава през още два върха, докато стига Манаслу - кула от раздробени скали. Хорел не минава през, а под двата върха, и стига покрита със сняг точка, реално под първия от тях.
Хорел си дава сметка, че това са особеностите на хребета на Манаслу - през пролетта той е скалист, а през есента - покрит със сняг, и то под корниз, което го прави недостъпен.
А флаговете са умишлено поставени от хората от комерсиалните експедиции, които поставят и въжетата, така че да оставят впечатление, че в края на въжето е и върхът. Така много от хората, които са катерили Манаслу през есента всъщност са стигнали само до предвършието, вярвайки, че това е крайната точка. Включително и гонещи Хималайската корона.
С въпроса се занимава планиниският статистик Еберхард Джулгарски в сайта 8000ers.com. Той е публикувал серия снимки с най-объркващите върхове, като освен Манаслу, топографско объркване има и при Дхаулагири и Анапурна - седмият и десетият по височина в света.
Джулгарски и екип от доброволци са изследвали снимки от исторически изкачвания. След като е прегледал голяма част от снимките на тези, които са качили всички 14 осемхилядника, той смята, че едва шепа от тях наистина са били на всички тези върхове.
При проверени снимки на 35 от 44-мата изкачили всички осемхилядници, само 6 алпинисти са били на най-високата точка на Манаслу, смята Джулгарски. А трима дори не са били близо.
Затова и статистикът предлага нова концепция - за зона на толеранс и два списъка на алпинисти. Първият е на тези, които са стигнали зоната на толеранс, т.е. точки, близки до върха, но не и най-високата. Вторият е елитният списък на тези, били наистина на върховете.
Проучването на статистика и екипа му показва още, че в последните няколко есенни сезона никой не е качил Манаслу, само половината от стигналите Анапурна са били на най-високата точка, а немалко от претендиращите за успешно изкачване на Дхаулагири са стигнали до метален маркер на хребета, който обаче изобщо не е истинският връх.
Дори не е сигурно, че първото изкачване на осемхилядник - Анапурна през 1950 година, от Морис Херцог и Луи Лашенал, е легитимно, тоест до най-високата точка.
Деймиън Гилдеа, австралийски алпинист и изследовател на Антарктида стига по-далеч. В American Alpine Journal той казва, че е "възможно никой да не е стоял на реалните най-високи точки на всички осемхилядници". Той не приема и идеята за зона на толеранс за изкачвания след 2020 г. "Можеш да спреш на 30 метра от и 10 под най-високата точка и да кажеш, че си изкачил планината, но не и че си бил на върха", казва той.
"Имам кошмари за стъпването на върха на Манаслу, откакто прочетох този доклад, защото вече не съм сигурен, че съм го достигнал", коментира европейски катерач пред ExplorersWeb. "Трябва да приема, че ако искам да завърша всички 14 осемхилядника, ще трябва да се върна в Манаслу", признава друг.
Хорел гледа по-спокойно на нещата.
"Не съм от тези, които са разстроени, че не са стигнали върха и се налага да се връщат, за да качат още няколко метра. Доволен съм, че разгадах мистерията."
