Ако сте се разхождали из старата част на който и да било град в южната част на Европа, вероятно сте останали очаровани.
Варосани в бяло къщи, които направо те заслепяват, лабиринти от тесни улички, разкошни цветя по прозорци и фасади, тук-таме малко площадче с дървета и по възможност фонтан.
Днес това са най-туристическите места, пълни с кокетни магазинчета за сувенири, ресторантчета и галерии.
Утре обаче това може да е не само миналото, но и бъдещето на строителството и градоустройството.
В Средиземноморието и южните части на Гърция, Испания, Италия и Португалия е горещо от векове и със затоплянето на климата ще се наложи на архитектите и проектантите да използват все повече от похватите на старите строители за осигуряване на оптимално защитени от жегата сгради.
Естествено, няма универсален архитектурен метод, който да може да гарантира хлад при 40-градусови горещи вълни, нито пък строителството от юга може да се пренесе едно към едно навсякъде. Но по-устойчивите и съобразени с температурите сгради са от решаващо значение за осигуряване на повече прохлада по естествен начин.
Нещо повече - отдавна е ясно, че охлаждането с климатици не е устойчиво решение - използването на енергоемките уреди е отговорно за близо 4% от парниковите емисии. В Европа едва 19% от домовете имат климатици, а прекомерната им употреба в най-горещите дни натоварва енергийната система до предела.
Освен това употребата на климатици сама по себе си затопля допълнително градската среда - от метеорологичната служба на Франция са изчислили, че ако броят на климатиците в Париж се удвои до 2030 г., температурата в столицата ще скочи с 2%.
Това налага търсенето и на алтернативни методи за преминаване към по-приемлива градска среда, която да намали нуждата от енергоемко охлаждане. Още повече, че настоящите градове, пълни с асфалт и бетон, генерират допълнително топлина и с темпа, с който се затопля Земята, ще стават все по-трудно обитаеми, особено през лятото.
Отговорът как да строим по-хладно пред очите ни - в Южна Европа.
В старите части на градовете там традиционно сградите се строени с южно изложение и с дълга ос от изток на запад, което е съобразено с движението на слънцето - при подобно разположение то нагрява минимално вътрешността.
"Зелени заедно"...
е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Една от основните черти на архитектурата на най-горещите дестинации в Европа пък са вътрешните дворове, често с фонтани или басейни с вода, които регулират температурата и създават микроклимат със сянка и изпарение.
Къщите имат малки прозорци с плътни капаци - често с решетки, които да не пропускат директната светлина през най-топлата част от деня. Те са поставени високо и така разположени, че да става максимално течение. Вградени са възможно най-навътре в стените. По тях има растения, които да служат за изолация.
Стените са светли, често бели, като покривът - най-изложената на слънцето част, е задължително в светъл цвят, за да отразява светлината, вместо да я поглъща.
Традиционните къщи в южните части на Европа освен това са с дебели, плътни стени, които задържат топлината през деня и я освобождават през нощта. Те са от камък и тухли от изпечена глина.
Често срещани са постройки като перголи и насадени плътни асми, които осигуряват сянка. Улиците са тесни и криволичещи, а къщите - една до друга, така че сградите осигуряват сянка и не позволяват слънцето да нагрява настилката.
Където е възможно има засадени дървета. Така самите улици се превръщат в нещо като вътрешни дворове - те съхраняват охладения през нощта въздух и осигуряват вентилация.
Самото строителство е ниско, което помага за издигането на нагрятия въздух, който се разнася по-лесно.
Всичко това помага за поддържане на по-ниски температури и намалява необходимостта от използване на климатици и в днешно време.
Разликата между това типично старо строителство и новото градоустройство е особено забележима в Гърция и столицата Атина. Градът е гъсто населен, презастроен, с високи блокове с тъмни насмолени покриви, застлан с асфалт и почти никаква зеленина и паркове.
Точно обратното на любимите на всички ни гледки от Санторини и Миконос, където целта на белите сгради далеч не е само за да примамват туристите с чар.
В Атина летата винаги са били горещи, но в последните години градът е невъзможен за живот по време на топли вълни. Той е и класически пример за урбанизиран горещ остров - допълнително нагрята градска част, в която е по-топло, отколкото в покрайнините.
Проблемът на много от новите сгради, особено на места като Атина, е, че са построени по западен образец, който всъщност задържа топлината. "Започнахме да внасяме западната архитектура и да забравяме за местните традиции", обяснява за строителството в града пред "Ню Йорк Таймс" Мариалена Николопулу, професор по устойчива архитектура в университета в Кент във Великобритания.
Затова и в столицата на Гърция се говори за промени като асфалтови повърхности, които отразяват, а не поглъщат светлината и изолиране на покривите - поставяне на соларни панели или градини.
Плановете на местните власти включват и повече дървета, създаване на мини паркове и поява на фонтани, които вече се появяват из града.
На много места по света - от САЩ до бедняшките гета на Индия пък започват да боядисват покривите в бяло като най-достъпен начин за сваляне на температурата в сградите.
В Мадрид е предвидено изграждането на зелен пояс от дървета около глада. Във Франкфурт от някои нови сгради за изисква да имат покриви с растителност, в града са обособени и коридори за вентилация - зони с ниско строителство, които да охлаждат въздуха от околните райони.
А в Германия дори стартира дебат дали да не се регламентира южната сиеста в горещо време.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на Кауфланд България, UniCredit Bulbank, Cargotec, RÖFIX, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, Инестбанк, Hitachi Energy.
