Здравето не е еднозначно понятие.
То е комбинация от фактори, част от които зависят от нас, и част, които не зависят: ако временно сме в добро физическо и психическо благополучие, можем да наречем това "здраве". Ако не сме, можем да наречем това "болест" или "временно излизане от равновесие".
Едно е сигурно: свикнали сме да обвиняваме геомагнитните бури, кемтрейлс, ГМО, Чернобил, родителите си и кого ли не за влошеното си здравословно състояние, а е добре да признаем, че има неща, които влияят на здравето ни и зависят изцяло от нас.
Например: храненето. Повечето от нас ядат всеки ден, по повече от веднъж. И няма как да не признаем, че всичко, което влиза в тялото ни, оказва влиянието върху него.
В наскоро публикуван научен труд, изследователи са фокусирали вниманието си върху въздействието на храната върху сърдечно-съдовото здраве.
Учените са използвали ключови думи за търсене в базата с данни на биомедицинска информация PubMed и са надградили предишните изследвания по темата, след което са представили заключенията си в статия в Журнала на европейското кардиологично общество, наречена "Cardiovascular Research".
И да, режимът на хранене не е единственият фактор, оказващ влияние върху здравето на сърдечно-съдовата система, но е съществен такъв и следва лекарите да му обърнат необходимото внимание.
"Изборът на храна е сред най-важните фактори, които подкопават здравето ни, и грешната диета е изиграла своята роля в почти 50% от случаите на сърдечно-съдова смърт", пише в статията.
"Други фактори от начина на живот, като тютюнопушенето, обездвижването и генетичната предразпложеност могат да променят кардиоваскуларния риск в немалка степен и да модулират влиянието на диетата върху атеросклерозата , но тяхното въздействие е извън обхвата на настоящото проучване.", пишат още учените.
Атеросклерозата представлява отлагане на мастни вещества и холестерол във вътрешния слой на артериите, в резултат на което стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди.
С изчезването на гладкостта на вътрешния слой на артериите се получават неравности и грапавини, които могат да нарушат преминаването на кръвта през тези места. Това е предпоставка за образуването на тромби (съсиреци), които могат да запушат даден съд, което потенциално да доведе до сърдечен инфаркт, мозъчен удар или тромбози на артериите на крайниците.
Някои от заключенията, до които са стигнали учените в новото си изследване, са типичните съвети относно диетата, които сме чували стотици пъти: да консумираме повече растителни храни, да избягваме преработените храни и скорбялата и да сме внимателни с консумацията на червено месо.
Изследователите обаче се натъкват и на някои по-изненадващи данни, които можем да разчетем по-скоро като добри новини.
Една такава изненада е липсата на сериозна корелация между пълномаслените продукти и повишения сърдечно-съдов риск. Всъщност, авторите на статията посочват, че консумацията на някои млечни продукти може да подобри сърдечното здраве.
Според тях това е резултат от пробиотичния ефект на ферментиралите млечни храни.
"Приемът на пробиотици играе важна роля в подобряването на чревната флора, като благоприятства растежа на добрите бактерии и редуцира риска от хронични заболявания, включително такива на сърдечно-съдовата система. Пробиотиците имат антиоксидативен и противовъзпалителен ефект и могат да намаляват нивото на лошия холестерол и кръвното налягане", пише в статията.
Феновете на шоколада също имат повод да се зарадват. Според данните може да има положителна връзка между някои видове шоколад и сърдечното здраве, макар че все още няма категорични доказателства в тази посока.
"За жалост, повечето налични проучвания не различават черния от млечния шоколад, а това може да е важна информация, която да ни помогне да разберем как различните източници на какао въздействат върху работата на сърцето.", пишат авторите.
Още нещо интересно: според статията до три кафета или три чаши чай дневно благоприятстват сърдечното здраве. От друга страна, същото не може да се каже за безалкохолните напитки, които, по всичко личи, не са полезни за нищо и са вредни за всичко.
Обръщайки внимание и на алкохола, учените стигат до извода, че "умерената консумация на алкохол е позволена за хора, които вече пият алкохол редовно, а изпиването на две чаши вино на ден за мъжете и една чаша за жените или една бира на ден се асоциира със значително понижен риск от атеросклероза спрямо пълните въздържатели и онези, които прекаляват с алкохола."
Авторите посочват, че е важно подходът към общественото и индивидуалното здраве да бъде холистичен.
"Една от грешките, които допускахме преди, беше да считаме една хранителна съставка за абсолютен враг и просто да посъветваме хората да я изключат от менюто си. По-редно е да погледнем цялостния хранителен режим на хората и да редуцираме количеството на някоя храна, намирайки неин здравословен заместител", пишат учените.
